От няколко години насам "фабриката на света", както всички наричат Китай, следи с внимание, но без да го афишира, един изключително обезпокоителен феномен - чуждият бизнес плавно, но все по-бързо изтегля инвестициите си от страната.
Едва миналата седмица обаче този процес придоби застрашителни размери. Според официални данни, цитирани от Би Би Си и други световни медии, през периода юли-септември за пръв път от 1998 г., т.е. откогато изобщо се води подобна статистика, Китай регистрира дефицит в чуждите инвестиции. При това във впечатляващ размер - 11,8 милиарда долара. Казано простичко - чуждите компании предпочитат да изнасят печалбите си от Китай, а не да ги реинвестират обратно в страната, както масово правеха допреди пандемията.
Процесът, разбира се, има обективни обяснения - икономиката на Китай накуцва, а възстановяването й след пандемията е далеч под желаните темпове, геополитическото напрежение по оста със САЩ расте, а лихвените проценти допълнително забавят икономическите процеси.
"Опасенията, свързани с геополитическите рискове, вътрешната политическа несигурност и бавният растеж, карат компаниите да търсят алтернативни пазари", казва Ник Маро от "Икономист интелиджънс юнит" (Economist Intelligence Unit - EIU).
Анализаторите не очакваха срещата на президентите Джо Байдън и Си Цзинпин в рамките на форума на върха на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) да допринесе видимо и бързо за разведряването на отношенията.
"Китай се сблъсква с нисък икономически растеж и трябва да направи корекции", посочва говорител на швейцарския производител на машини за промишлеността "Йорликон" (Oerlikon), който през миналата година е изтеглил от Китай 250 милиона франка (277 милиона долара). "През 2022 г. бяхме една от първите компании, които открито и прозрачно обявихме, че очакваме икономическото забавяне в Китай да засегне бизнеса си", посочи още говорителят. "Впоследствие започнахме своевременно да вземаме мерки, за да намалим въздействието на това забавяне върху компанията".
От избухването на пандемията от коронавирус досега бизнеси като този на "Йорликон" се сблъскват с все по-сериозни предизвикателства, когато работят в Китай, посочва Би Би Си. Китай наложи едни от най-строгите противоепидемични мерки, дълго водеше политика на "нулев ковид", а това наруши веригите на доставки и принуди много компании, като например "Епъл" (Apple), който произвежда голяма част от "айФон"-ите си в страната, да потърсят алтернативи. "Епъл" я намери в Индия, но от това пострада Китай.
Според Маро много от компаниите, работещи в Китай, търсят начин да диверсифицират бизнеса си, тъй като напрежението със САЩ не спада, но все пак те не са готови да се изтеглят от страната. "На този етап не виждаме много компании да се изтеглят от Китай. Много мултинационални фирми са на този пазар от десетилетия и нямат желание да се оттеглят, след като са отделили 20, 30 или 40 години, за да се утвърдят. Но когато става дума за нови инвестиции или за реинвестиране, те са на различно мнение", посочва анализаторът.
Проблем за западните компании се оказват и лихвените проценти. Докато в САЩ и Европа те се покачиха значително през последните две години, Китай намали лихвите, за да подкрепи икономиката си и най-вече - затъналия в проблеми и дългове сектор на недвижимите имоти. В резултат през настоящата година юанът загуби около 5 на сто от стойността си спрямо долара и еврото.
Така се оказа, че вместо да реинвестира приходите от Китай обратно в страната, бизнесът предпочита да изнася парите, посочва Европейската търговската камара в Китай. "Компаниите, реализирали сериозни печалби и оказали се с излишък от средства, все повече ги прехвърлят в чужбина, където могат да реализират по-висока инвестиционна възвращаемост в сравнение с Китай", казват от камарата.
Според президента на камарата Михаел Харт някои компании изтеглят средства от Китай като "част от техните дългосрочни цикли на теглене на печалби, след като проектите им достигнат определен мащаб и рентабилност". "Това не означава непременно, че те са недоволни от ситуацията в страната, а по-скоро, че техните инвестиции тук са дали резултат", казва още Харт.
Канадската компания за авиокосмическа електроника "Файрън текнолоджи груп" (Firan Technology Group) инвестира около 10 милиона канадски долара (7,2 милиона американски) в Китай през последното десетилетие, а през миналата година и през първото тримесечие на настоящата изтегли 2,2 милиона.
"Ние ни най-малко не се изтегляме от Китай", твърди президентът и главен изпълнителен директор на компанията Брад Борн. "Ние дори разширяваме бизнеса си тук и изтегляме само свръхпечалбите, за да ги инвестираме на други места по света."
Несигурността обаче продължава да плаши бизнеса. Анализаторите са на мнение, че е напълно неясно какво предстои да се случи - както по отношение на връзките със САЩ, така и за лихвените проценти.
Дан Ван, главен икономист в банка "Хан Сен - Китай" (Hang Seng Bank China), смята, че не е изключено централната банка допълнително да намали лихвите, за да подкрепи икономиката. Това обаче би оказало негативно въздействие върху юана. "Има много малко място за маневриране по отношение на паричната политика, тъй като това би засилило натиска върху китайската валута", посочва Дан.
Пекин обаче отрича да има изтичане на капитали, а министерството на търговията твърди, че страната продължава да привлича "като магнит" чуждите инвестиции. Само за първите девет месеца на годината преките чужди инвестиции са достигнали "най-високото си ниво" за всички времена от 1 трилион юана (137 милиарда долара), посочва министерството.
Размерът на китайската икономика е такъв, че е лесно да се намерят данни, подкрепящи и тази теза, и обратната. Пекин отдавна се оплаква от негативните наративи за икономиката на страната и прави каквото може, за да заглушава критичните гласове и да омаловажава неудобни факти, като например извършените наскоро обиски на чужди консултантски компании.
А че има проблем е видно и от факта, че преди броени дни Китай промени правилата за управление на фондове на чуждестранни институционални инвеститори, търгуващи с местни ценни книжа и фючърси, като облекчи изискванията за регистрация на фондовете и конвертиране на валута.
Промените имат повече от ясна цел - да привлекат чужди инвеститори в местните финансови пазари, в момент когато очевидно те се изтеглят, за да потърсят по-добра възвращаемост другаде.
Чуждите фондове продадоха 172 милиарда юана (23,6 милиарда долара) акции на континента през периода август-октомври. Това заплашва да превърне чуждестранните потоци през тази година в отрицателни за първи път, откакто Китай отвори вратичка за борсова търговия между континента и Хонконг в края на 2016 г.
В същото време инвестициите на чуждестранни институционални инвеститори в облигации на междубанковия пазар в Китай са спаднали от рекордните 4 трилиона юана през 2021 г. до 3,19 трилиона юана в края на септември, по данни на централната банка на Китай.
Дали обаче тази стъпка ще промени посоката на движение на средствата на чуждите инвеститори в Китай ще стане ясно в бъдеще. А междувременно инвеститорите ще продължават да насочват парите си към пазари, на които могат да реализират големи (или сигурни) печалби.
/ЕС/
news.modal.text
