Въпреки развитието на отрасъла за производство на вятърна енергия, пред него има и съществени рискове. Те са припознати от Европейската комисия (ЕК), която на свой ред предлага решението им. Това е и основната цел на представения преди месец план за действие за вятърната енергия. Това заяви представителят на Генерална дирекция "Енергетика" към ЕК д-р Васил Стоянов. Той участва днес на международната кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията - "Направляване на правните процеси за развитие на възникващите офшорни вятърни пазари".
От ЕК изведоха шест основни проблемни сфери пред индустрията за производство на електроенергия от вятър. Някои решения са в полето на самата ЕК, други са изцяло в компетенциите на националните правителства, а трети - в ръцете на самите вносители на проекти и инвеститори.
Първият голям проблем е недостатъчното и неясно търсене на вятърни турбини. Това, по думите на Стоянов, се дължи на липсата на яснота от страна на инвеститорите от какъв брой турбини ще се нуждаят през идните години, защото самите национални държави не са наясно за процедурите, търговете, капацитетите и други важни елементи.
Друг проблем е сложната и бавна процедура по издаване на разрешителни.
"Двата проблема намират общо решение в инициатива, която цели да ускори транспонирането на приложимите правила от страните членки за решаване на набелязаните проблеми. На 20 ноември влязоха в сила промените в Директивата за ВЕИ, а страните членки ще трябва да транспонират до юли 2024 година свързаните разпоредби за разрешителните процедури за ВЕИ", уточни представителят на ЕК.
Друг проблем е яснотата при планирането на фазите на изпълнение на проекта, защото националните правителства и тук не дават информация за поети ангажименти и в каква степен са обещанията за развитие на вятърни проекти, включително и за офшорни такива. Няма прозрачност за това какви търгове се готвят.
"Този проблем може да се реши като страните членки предоставят информация за планирани търгове през следващите пет години и тази информация да се съдържа на едно място. Така инвеститорите могат да се информират и да са наясно с това какво смята да прави дадена страна занапред", каза Васил Стоянов.
Следващият голям проблем е дизайнът на търговете, който е много разнороден в рамките на Общността. Отделни страни имат собствени представи как да изглеждат търговете, други нямат никаква идея, защото опитът им е прекалено малък, особено в полето на офшорните вятърни мощности.
Различията варират от определянето на ценовите критерии като водещи, до извеждането начело на други елементи като въздействието върху околната среда или внедряването в енергийната система и прочие.
"Това е област, в която липсва познание, а добрият опит е по-скоро ограничен. А и да има такъв, не е сигурно, че този опит е широко приложим. От Комисията ще излязат с препоръки през март 2024 г. Те ще обединяват наличния опит на Европа, ще се акцентира и върху работещи примери", разясни и тук усилията на ЕК панелистът.
Други проблеми, изтъкнати от инвеститори и от индустрията, са високата инфлация, растящите цени на суровините и проблемите при веригите на производство. От ЕК не могат да въздействат пряко на тези процеси, но могат да осигурят достъп до финансиране и пример в тази посока е удвояване на бюджета на фонд за чисти технологии в Иновационния фонд до 1,5 милиарда евро през следващата година.
"Това ще са пари, които ще постъпят от Европейската схема за търговия на емисии и ще се разпрeделят между компании от сферата на чистите технологии", допълват участникът в дискусията.
Отделно ЕК работи и с ЕИБ при осигуряването на инструмент за намаляване на риска, като издаването на контрагаранции за европейски компании от вятърния сектор, така че проектите им да получат по-лесен достъп до банково финансиране.
Честната и конкурентна среда е другият голям проблем. Справката на Васил Стоянов сочи, че от десетте най-големи вятърни компании в света, четири са разположени в ЕС, други четири са в Китай. Тук от ЕК предлагат инструменти, например свързване с регулация на чуждестранните субсидии, или чрез търговски споразумения или чрез осигуряването на европейските компании улеснен достъп до чужди пазари.
Достъпът до умения е също сред проблемните области. Затова като част от плана за действие, споменат по горе, е предвидено тясно сътрудничество между индустрията, така че да се набележат областите и типа умения, от които ще има нужда. От ЕК искат и да направят по-гладко взаимодействието между индустрията и националните правителства, между които се отчита съществено разминаване и несъответствие в отправяните от тях сигнали.
От ЕК смятат, че този проблем ще бъде решен с подписване до края на годината на своеобразна Харта за вятъра. Участието в нея ще бъде доброволно и необвързващо.
За ЕС офшорният вятър е от висше значение. Миналата година капацитетът за производство на енергия от вятър, от който само 8 процента са офшорни мощности, е осигурил 16 процента от енергийното производство в ЕС. Има дни, когато делът му надхвърля 30 процента, изтъкна панелистът.
По линия на заетостта вятърният сектор създава в ЕС пряко и непряко работа на съответно 240 000 и 300 000 души. А секторът за строителство на турбини в Европа е силно развит. На всички офшорни пазари, 90 на сто от производствения капацитет е изработен в ЕС.
/ЕС/
news.modal.text
