Дейвид Марш от ОМФИФ предупреждава:

site.btaГермания е заплашена да загуби статута си на най-важната европейска икономика, а с това и влиянието си в Икономическия и паричен съюз

Германия е заплашена да загуби статута си на най-важната европейска икономика, а с това и влиянието си в Икономическия и паричен съюз
Германия е заплашена да загуби статута си на най-важната европейска икономика, а с това и влиянието си в Икономическия и паричен съюз
Снимка: AP, Markus Schreiber

Растящото разделение в трипартийната управляваща коалиция в Германия, свързано с отсъждане на Конституционния съд и предизвикателствата пред бюджетната политика, ще има икономически и политически последици далеч надхвърлящи пределите на страната. Това пише в свой коментар Дейвид Марш, председател на Форума на официалните парични и финансови институции - ОМФИФ (Official Monetary And Financial Institutions Forum - OMFIF – бел. авт.). ОМФИФ е неправителствен мозъчен тръст в полето на централното банкиране, икономическа политика и обществени инвестиции.

Роберт Хабек, икономическият министър от партията на "Зелените" и вицеканцлер в кабинета на Олаф Шолц, който е и лидер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), предупреди на 20 ноември, че многогодишният икономически стабилизационен фонд е в опасност. Това послание дойде след  замразяването на плащания от ключовия правителствен фонд за климатична трансформация, където Съдът в Карлсруе определи на 15 ноември като незаконно разпределянето на 60 милиарда евро към фонда от актуализирания бюджет за 2021 година.

БТА припомня, че германското правителство замрази важни разходни обещания в сряда, 15 ноември, във връзка със зелени инициативи и подкрепа на индустрията след именно това отсъждане на Конституционния съд на страната за неизползваните средства от фондовете за извънредни ситуации от годините на пандемията, и в резултат на това съдебно решение се отвори дупка в публичните финанси от 60 милиарда евро.

Това е пореден удар върху трудно извоюваната и поддържана репутация на Германия като консервативна страна по отношение на икономиката и бюджета. Оттогава Хабек не спира да подчертава нелицеприятните ефекти от противоречивата икономическа политика на Берлин. Той предупреди, че от това могат да произтекат по-високи цени на електроенергията и свиване на обществените разходи.

И тук Дейвид Марш от ОМФИФ вижда основание за паралел на днешните събития в Германия със случилото се в Обединеното кралство по време на краткото премиерстване на Лиз Тръс през 2021 година.

Дефектите на страната в икономическата стратегия излязоха на повърхността чрез политически мотивирани съдебни процеси така, както финансовите пазари бяха дестабилизирани в резултат на небалансираната бюджетна политика във Великобритания на премиера Лиз Тръс през септември и октомври 2021 г., смята Дейвид Марш.

Според него обаче германският случай е далеч по-всеобхватен от британския. Той е убеден, че последиците от бюджетните грешки в Германия ще имат отзвук в целия континент и не на последно място ще се отразят върху статута на страната като най-голямата икономика и кредитор в Европа, в добавка към централната ѝ роля в Икономическия и паричен съюз (ИПС).

Моралното и политическо превъзходство на Германия в ИПС тепърва ще отслабва

Неуспехите дотук отслабват допълнително моралната и политическа власт на страната в ИПС. Не е малка и вероятността повечето публични разходи да минат през щателната проверка и преценка на върховния съд на Германия.

Това злочесто стечение на обстоятелствата е дефакто най-силният удар върху позицията на Германия, откакто администрацията на канцлера Хелмут Кол води злополучната си битка срещу Бундесбанк през 1997 година в силно осмян опит за преоценка на златните резерви. Това беше опит за покриване на препоръките за присъединяване към единната валута през 1999 година в последния възможен момент.  

Две десетилетия по-късно, членовете на еврозоната трудно успяват да преразгледат бюджетните правила, планирани да влязат отново в сила през 2024 година като способ за укрепване на икономическия фундамент на валутата.

Кристиян Линднер, лидерът на либералите от "Свободна демократическа партия" и младши партньор на ГСДП и "Зелените" в коалицията на Шолц, е силен поддръжник на идеята за строго преформулиране на бюджетните правила на ЕС. Сега, когато той е първият следвоенен финансов министър на Германия с незаконно обнародван бюджет, влиянието на Линднер върху останалите финансови министри ще се стопи болезнено, смята Марш.

Поредицата от правителства, от тези на Ангела Меркел и християндемократите до това на Шолц от декември 2021 г., винаги са разчитали на извънбюджетни финансови инструменти с цел балансиране на все по-несъвместими финансови и икономически цели. Общо 29 от тези специални фондове са вписани във Федералната сметна палата.

Съдебното решение се отразява на климатичния фонд, а това хвърля сянка на съмнение в тригодишните разходи за 170 милиарда евро.

Съдебното отсъждане спрямо климатичния фонд е в резултат на искане от страна на опозиционния в момента ХДС и близката му партия Християн социален съюз (ХСС). В Карлсруе се произнесоха срещу пренасочването на неизразходвани средства, заети по силата на извънредното законодателство от годините на ковид пандемията.

Решението има много силно влияние върху фонда, за когото беше планирано да разходва повече от 170 милиарда евро през следващите три години за индустриална модернизация и устойчив енергиен преход, в проекти за производства на полупроводници до обновяване на железните пътища.

Бюджетните грижи на правителството са предизвикани до голяма степен и от само себе си. Те произтичат от залегналите в Конституцията през 2009 г. строги ограничения пред правителството да използва заемен ресурс, каквато е "дълговата спирачка" -  предназначена да се прилага при всички обстоятелства извън условията на икономическа криза. Спирачката, която ограничава допълнителното заемно финансиране до 0,35 процента от брутния вътрешен продукт, беше отменена заради извънредното положение по време на пандемията, но ще бъде възстановена през 2024 г.

Разделителни линии в коалицията и в цяла Германия 

Съдебното отсъждане оголи пукнатините в трипартийния кабинет, формиран през 2021 година. Тогава изглеждаше възможно, че индустриално насочената ГСДП, радетелката за свободния пазар "Свободна демократическа партия" и екологичните "Зелени" ще загърбят своите идеологически различия.

И за кратко, след руското военно нахлуване в Украйна, декарбонизационните виждания на Зелените и отколешното им антируско настроение сякаш си взаимодейства по един положителен начин с разбирането на Свободните демократи за стабилни финанси без вдигане на данъците и традиционната политика на ГСДП за индустриален растеж.

С течение на времето, общите цели бяха изоставени. Разгорещените спорове по много социални и икономически проблеми начертаха разделителни линии в целите и приоритетите. И то не само в коалицията, а в цяла Германия, според Дейвид Марш. 

Правните действия подчертават влиянието на Карлсруе върху ключови области на правителствената политика. В друго свое знаково отсъждане от март 2021, съдът постанови, че усилията на правителството за действия в областта на климата залагат противоконституционно тежко бреме за по-младите избиратели. То принуди Берлин да ускори намаляването на въглеродните емисии до 2030-а и достигне въглеродна неутралност до 2045 година, а не както беше допреди това през 2050 година.

Въздействие върху паричната политика и коалиционните политики

Последните съмнения върху бюджетната политика на Берлин ще се отразят по всяка вероятност и на паричната политика на Европейската  централна банка. Намеците за разхлабване на бюджета могат и да забавят търсените през 2024 г. намаления на лихвените проценти, каквато заявка дадоха някои от по-агресивно настроените членове на Управителния съвет на ЕЦБ.

Съдебното решение ще направи антисистемната "Алтернатива за Германия" още по-привлекателна. А това е важно на фона на трите важни избора в Източна Германия догодина.

То може и да увеличи вероятността от разпад на коалицията преди следващите парламентарни избора през 2025 година. Много от влиятелните гласове в бизнеса вещаят растящ натиск над "Зелените", или "Свободната демократическа партия" да напусне предсрочно кабинета на Шолц.  

Подобно на Либералите, "Зелените" са със силно отслабени позиции заради обвързването им с ГСДП. И ако Свободната демократическа партия се осмели да се отцепи, лишавайки социал-демократите от парламентарно мнозинство, Линднер ще влезе в сговор с Фридрих Мерц, лидерът на Християндемократическия съюз, за да предисвикат предсрочни парламентарни избори.

Мерц на свой ред, изправен пред вътрешнопартийната конкуренция на по-младия министър-председател на Северен Рейн Вестфалия Хендрик Вюст, ще изпита наслада да се изправи срещу Шолц още през есента на 2024 г., а не година по-късно.

Грешките на Германия в бюджетната процедура разчистиха пътя за много екшън планове догодина както в германската политика, така и на целия континент, завършва председателът на ОМФИФ своя коментар. 

/ИЦ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:16 на 05.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация