Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) не подкрепя приемането на предложения Проект за бюджет за 2024 г. и изразява своите сериозни резерви по отношение на полезния ефект, който ще възпроизведе предложената рамка, съобщиха от организацията на интернет страницата си. За съжаление, заложената фискална политика не е насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък, посочват от Съюза. ССИ е на мнение, че Бюджет 2024 се характеризира с редица недостатъци и има нужда от ревизия преди да бъде окончателно приет.
Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе заседание във вторник, 21 ноември, на което се очаква да бъде разгледан и проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2024 г.
При наличието на повишаващ се темп на реален икономически растеж в проекта е предвиден бюджетен дефицит в размер на 3 на сто от БВП, като обаче не е обяснено защо е необходим този висок бюджетен дефицит и как той стимулира устойчив икономически растеж, изтъкват от ССИ. Според организацията няколко основни мерки, заложени в бюджета, изглеждат като фактори, които биха създали пречки пред развитието: въвеждане на 15 на сто ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1,5 млрд. лв., повишаване на максималния осигурителен доход на 3750 лв., което според ССИ е твърде високо, и увеличаване на минималната работна заплата и на минималния осигурителен праг на 933 лв., срещу което от организацията напомнят, че са се обявили против още през лятото.
Освен това, на фона на цялостната ревизия на данъчната политика у нас, липсва цялостна визия и прогноза как ще се реализира тя в годините занапред и какви биха били ефектите от нея, което поставя българския бизнес и международните инвеститори, клиенти и партньори на тъмно.
Заложените в бюджета за 2024 година приходи в размер на 77,6 млрд. лв. според ССИ трудно могат да се реализират, което означава формиране на по-висок дефицит от заложения. "Особен интерес предизвиква въведената вноска върху вноса и транзитния пренос на природен газ с източник Русия. Очакваният пряк ефект от нея е 2 млрд. лв., а тя би следвало да се отрази и върху приходите от ДДС (допълнителни 400 млн. лв.). Към момента обаче изглежда, че тези приходи няма да се реализират", изтъкват от ССИ. Според организацията въвеждане на подобна вноска ще бъде атакувано пред европейските институции от Унгария, която би била пряко засегната от тази мярка, като е възможно и тя да бъде отменена от тях. Това, според ССИ, означава, че с тези 2 млрд. лв. (по-вероятно 2,4 млрд. лв.) трябва да бъдат намалени очакваните приходи, което ще увеличи дефицита и той ще надхвърли прага от 3 на сто от БВП.
От ССИ смятат, че брутен вътрешен продукт в размер на 205,8 млрд. лв. е твърде оптимистично очакване и посочват, че той би бил възможен само при сериозни публични инвестиции. ССИ изразява своите резерви, че 12 млрд. лв. за следващата година за постижими, при 5,5 млрд. лева за миналата.
"Вече стана ясно, че тази година ще се съберат 1 милиард лева по-малко от ДДС вместо планираните 17 милиарда лева, както и над 200 милиона по-малко от акцизи и корпоративен данък. На този фон за втора поредна година МФ продължава практиката да събира 100 процента от печалбите на държавните предприятия като дивидент, за да реализира по-високи приходи в бюджета", посочват от ССИ и изтъкват, че по този начин вътрешните източници на финансиране на инвестициите от тези предприятия не могат да се използват. В период на висока инфлация това означава декапитализирането им. Освен това ако все пак бъдат предприети някакви инвестиционни проекти, те би следвало да се финансират чрез заеми, което увеличава финансовия риск и може да наложи поемането на държавни гаранции, за да се понижи цената на ресурса, смятат от ССИ.
За ССИ приходната част на бюджета е надценената заради прекалено оптимистичния сценарий за икономиката през 2023 г. и 2024 г., значителната вероятност за неизпълнението на приходи по вноската за пренос и транзит на природен газ, неблагоприятната международна конюнктура и политическата несигурност.
