Според финансиста Борис Петров е добре, че бюджетът за 2024 г. удържа дефицита до 3 процента, а и дава тласък за фискална децентрализация по отношение на потенциал за увеличаване на собствените приходи на общините. Това каза Петров за БТА, потърсен за коментар за проектобюджета за следващата година, който министър Асен Василев представи.
Харесвам също, че бюджетът има някои буфери, свързани с капиталовата програма, с т.нар еднократни или дискреционни мерки на разходите, които могат и да не се случат, посочи Петров.
Това, което не харесвам в бюджета е, че наблюдавам изключително висок ръст на разходите за персонала с цели 18 процента при средногодишно очаквана средна инфлация от под 5 процента и това на фона на раздутия щат на държавната администрация, каза финансистът. Той уточни, че не е против увеличаването на заплащането на държавната администрация, но би желал да се повиши нейната производителност, да е ориентирана дигитално за обслужване на гражданите, за да не им не налага да губят ценно работно време.
Вижда се и голям ръст на трансферите към т.нар. социални програми, към социалното министерство - 15,2 процента при средногодишна инфлация от под 5 процента, което е твърде много, посочи той.
Според него също твърде висок е ръстът на разходите за субсидии на държавни дружества, на пощи, на БДЖ - цели 18 процента. На този фон ръстът на пенсиите със 7 процента, на трансфера към НОИ е нещо положително, отбеляза той. Като абсолютна стойност пенсиите са най-големият трансфер, но все пак те трябва да осигуряват някакво базово качество на живот на пенсионираните, иначе работещите няма да имат никакъв стимул да плащат социални осигуровки, посочи Петров.
Финансистът каза, че това, което го притеснява, е, че не вижда план-сметка на Фонда за сигурност на енергийната система, където се реализират годишно поне около 3 млрд. лева приходи. Никаква яснота за разпределението на тези средства, изцяло са оставени на дискрецията на Министерския съвет, отбеляза Петров. Той припомни, че фондът се използваше за субсидиране за електрическата енергия на крайните потребители, в същото време европейските регламенти задължават България постъпленията от продажби на квоти на емисии да постъпват в бюджета, а всъщност те постъпват в една извънбюджетна сметка, какъвто е този фонд. Освен това те дават възможност на министъра на финансите, на негова дискреция да ползва временно кредити от този фонд, за да посреща касовите бюджетни разриви, което също не е добра практика, отбеляза Петров. Той добави, че става въпрос за един ресурс от порядъка между 2 млрд. лева и 3 млрд. лева годишно при нормални цени на енергията, а ако цените на енергията минат над 200 лева за мегават тези приходи стават по-високи, но също частично се използват и за компенсации.
Ние много афишираме, че България е втората държава с най-нисък показател на дълг към БВП на публичния сектор, това е така, но ако добавим условните задължения, където над 10 процента от БВП са тези на държавните предприятия и предприятия като "Топлофикация", България става седмата държава с най-нисък дълг към БВП, тогава показателят става над 40 процента, каза Борис Петров. Той отбеляза, че това са т.нар. условни задължения, които са задължения на притежавани от държавата предприятия като БДЖ, "Топлофикация", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК. Това са държавни дружества, които би следвало да са част от държавния дълг, това е също и една от метриките за наблюдение на състоянието на публичните финанси, освен правителствения дълг, отбеляза той.
Според Борис Петров предложеният бюджет за 2024 г. е реалистичен. Той добави, че ако не се постигне очакваният ръст или инфлацията се окаже по-ниска, правителството може да задържи капиталови разходи от порядъка на 2-3 млрд. лева, които обичайно се реализират в края на годината или във второто полугодие и това е един от буферите.
Трудно е да се прецени доколко са реалистични приходите от извънредната транзитна такса на природен газ, каза още финансистът, но според него няма правни пречки България да събира такава такса. От гледна точка на пазарната конюнктура държавите, които са големи вносители на този природен газ, основно Сърбия, Унгария и Северна Македония, не знам какви алтернативи имат, но смятам, че България има пълното право да събира такава транзитна такса, доколкото ние сме инвестирали в тази тежка инфраструктура. "Булгартрансгаз" изтегли голям кредит и този кредит трябва да се изплаща, каза Петров. Надявам се, че правителството си е направило добре сметката и е поносимо и съизмерима тази такса, която е наложена, добави той.
От дискреционните мерки, които правителството обявява, има един пакет от 300 млн. лева, свързани с увеличението на осигурителния доход, които имат еднократен характер и те са на практика гарантиран приход, смята Борис Петров.
Той коментира още, че не може да оцени в каква степен мерките за повишаване на събираемостта от ДДС, корпоративен данък, които са около 740 млн. лева, наистина ще се реализират.
Казусът с "Нефтохим" също е важен, защото обхващането на вноса и износа му на практика ще гарантира увеличаване на данъчната база и намаляване на контрабандата на горива, посочи Петров.
От допълнителния данък, който се въвежда на глобално равнище с минимална ставка 15 процента, около 220 млн. лева са планирани. Смятам, че няма да е проблем правителството да ги събере, отбеляза Петров. Той припомни, че това е данъкът, който се плаща от компаниите, които имат оборот на консолидирана основа над 750 млн. евро и добави, че в България има представени такива компании.
Мярката за повишаване на прага за регистрация по ДДС води до отрицателни ефекти, но те ще се реализират през 2025 г., добави Борис Петров.
Възможно е да бъде изпълнен заложеният дефицит и той трябва да бъде постигнат заради членството в еврозоната. Правителството ще задържа разходи, ако е необходимо, но ми се струва, че можеше да бъде малко по-консервативно по отношение на разходите за персонал и социални трансфери и тези за субсидии, доколкото е възможно да бъдат удържани, анализира финансистът.
За мен е изненада, че синдикатите при такова раздуване на разходите за заплати и за персонал не са доволни и не знам какво биха могли повече да желаят, при положение че имаме почти над 10 процента реален ръст на доходите в държавния сектор, коментира още Петров. Според него това поставя частния сектор на изпитание, защото той се конкурира с държавния за едни и същи хора на трудовия пазар. За частния сектор ефективността на труда и производителността е важна, за държавния сектор на практика не е важна, а и не се мотивира. Така че малко сме в неконкурентна позиция - частният сектор да се съревновава с държавния при такива високи ръстове на разходите за заплати в публичния сектор, посочи Борис Петров.
Финансистът обобщи, че имаме "един напрегнат, но постижим бюджет", който трябва да изпълним, за да трасираме пътя към членство в еврозоната.
/ВЙ/
news.modal.text
