Според Никола Янков, управляващ партньор в "Експат Капитал", проектобюджетът за 2024 г. отново не е бюджет на реформи и в него няма нова логика на управление на държавата. Това каза Янков за БТА, потърсен за коментар за проектобюджета за следващата година, представен от финансовия министър Асен Василев, който предстои да бъде разгледан от депутатите.
Този бюджет не е бюджет на реформи, в него няма нова логика на управление на държавата. Например не се залагат инвестиции от частния сектор в публична инфраструктура на концесии, което би олекотило разхода за държавата както за изграждане на публична инфраструктура, така и за ремонт и поддръжка на публична инфраструктура, смята Никола Янков. Няма приватизация на държавни фирми и постъпления от такава дейност. Няма някакъв вид различна данъчна политика, която да стимулира насочване на инвестиции, търговски обороти и потребление в определена посока, посочи икономистът.
"Ако искате да намалите потреблението на захар, защото има затлъстяване и болести от това в обществото, има държави, които облагат с акциз захарното съдържание на стоки на единица обем или на единица тегло в храните. Ако искате да стимулирате инвестиции в образование, да освободите частните образователни институции от данъци или учителите от данъци, така да насочите повече млади хора към тази професия. Можете да направите програма бюджетните пари за образование да следват ученика/детето и така да стимулирате инвестиции в частни училища и детски градини, но няма такива политики, заложени в този бюджет", даде примери той. Можете да заложите система за финансова децентрализация, така че по-голяма част от данъчните приходи да остават в общините, по-близо до гражданите, а да не се разпределят с политическо решение като субсидии през държавния бюджет, но и такава логика няма в този бюджет, каза Янков.
Проектобюджетът е реалистичен, защото той е направен да е реалистичен. Това ли е бюджетът, който ще направи България различна и по-богата – категорично не, каза още Никола Янков. По думите му това е бюджет, който като цяло повтаря логиката на миналогодишния и по-миналогодишния, разликата е единствено в увеличаването на приходите и на разходите, и това се дължи основно на заложения дефицит от 3 процента, на инфлацията и на номиналния растеж на БВП. Бюджетът ще нарасне с около 10 млрд. лева повече разходи, което е огромна сума, половината от която ще отиде отново за пенсии, а другата половина за някакви други незначителни увеличения – от всичко по-малко, каза той.
Според Никола Янков ние като граждани няма да усетим никаква разлика догодина с този бюджет. Ако някой очаква нещо хубаво или лошо да му се случи, нищо няма да му се случи, бюджетът е като миналата година, което е жалко, защото сумите, които харчи държавата, са огромни и те биха могли да бъдат изразходвани по-ефективно - за стимулиране на инвестициите в частния сектор, за насочване чрез промяна на данъчната рамка на потреблението и частни капиталовите потоци от сфери с ниска към сфери с висока принадена стойност, или в сфери, които всички определяме като проблемни - като образование и здравеопазване, където хронично няма достатъчно инвестиции, каза анализаторът. Според него в този бюджет няма заложени определени политически цели, няма мерки за тяхното постигане, а има "табличка с цифри, която много прилича на миналогодишната, само че коригирана с инфлация, с растеж на БВП и повечко пенсии".
Никола Янков отбеляза още, че бюджетът не е инструмент за вдигането на доходите. Българският държавен бюджет, както и бюджетите на нормалните държави с пазарна икономика, не вдигат доходите на хората. Доходите на хората зависят от икономическата активност в частния сектор. Само доходите на пенсионерите и на държавните служители зависят от бюджета, каза той. В този смисъл огромната част от населението няма да види изменение в своите доходи, защото този бюджет не залага мерки за стимулиране на растеж и увеличаване на икономическата активност в частния сектор, която реално води до увеличение на доходите на хората, каза Янков. Напротив, увеличаването на данъчното бреме, което е заложено с вдигането на данъчно-осигурителната тежест – по-високи осигурителни прагове, по-висок данък печалба за големите фирми и по-високи данъчни оценки, ще има охлаждащ ефект за растежа, посочи той.
Освен това е добре, когато се изхарчват поредните 3 процента от БВП с дефицит да се обясни защо имаме дефицит. Защото има възможност да се направи бюджет, който да спести тези пари, те да останат за държавата и да бъдат използвани в един момент за нещо по-важно, което ще постигне някой от националните приоритети, ще подобри средата и ще може да бъде видяно от хората, коментира Янков. Този бюджет за съжаление не е насочен към постигането на конкретен национален приоритет или политическа цел, смята той.
Според Никола Янков липсва истински политически дебат в България за бюджета, в който да се коментират политическите цели и мерките за постигането им, които трябва да се заложат в този бюджет. Всички чакат финансовият министър да излезе с "една страничка с няколко цифри" в последния момент, през декември, някои числа малко ще се пипнат, популистки, и с това ще се приеме поредният държавен бюджет, който на практика е същият като миналата и по-миналата година, отбеляза Янков.
Той посочи, че бюджетът е основният политически инструмент в една държава и неговото приемане трябва да бъде предмет на сериозни политически дебати между партиите в парламента, които да се стремят да постигнат чрез него заложените в програмите си политически цели - в тези програми, с които са се явили пред избирателите. Това не е просто технически, математически процес, на какъвто сме свидетели в момента и от известно време насам. Това не е начинът да се променят нещата в държавата и да заживеем по-добре, коментира Никола Янков.
/ВЙ/
news.modal.text
