Политиката в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) е изцяло в синхрон с европейската политика в тази област. Възприет е всеобхватен подход, основан на хоризонтални мерки, като приоритетно се насърчават повишаването на конкурентоспособността на предприятията, интернационализацията, цифровизацията и преходът към кръгова икономика. Това каза заместник-министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова при откриването на заседанието на Консултативния съвет за насърчаване на малките и средните предприятия, който се проведе днес в Министерството на икономиката и индустрията, съобщиха от ведомството.
В рамките на заседанието бе представен кратък преглед на Годишната програма към Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021-2027 г. и съответните мерки и дейности, които се реализират в шестте приоритетни области през 2023 г. Изпълнението на мерките ще допринесе за улесняване достъпа до финансиране и разкриване на допълнителни източници на финансиране за МСП, за насърчаване на предприемачеството, навлизането на външни пазари, подобряването на дигиталните умения на заетите, ускоряването на прехода към кръгова икономика и други. Представен беше отчет на мерки, реализирани в подкрепа на микро, малки и средни предприятия за преодоляване на последствията от пандемията КОВИД-19, във връзка с одит, извършен от Сметната палата.
Българският посланик на малките и средните предприятия Милена Ангелова презентира дейността си в рамките на европейската "Мрежа на посланиците на МСП", като представи приоритетите на Мрежата за 2024 г. и възможностите България да присъства по-активно в диалога по създаване на европейските политики и инструменти, които се отнасят до МСП.
В заседанието взеха участие представители на петте национално представителни бизнес организации, Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП, Българската агенция за инвестиции, Българската банка за развитие, Институтът за икономически изследвания към БАН, ресорни министерства и други.
По време на срещата представителите на бизнеса поставиха ключови въпроси, сред които намаляване на административната тежест, подобряване на бизнес климата, преодоляване на липсата на квалифицирани кадри и повишаване на уменията, като жизненоважни в контекста на подобряване на условията за МСП в България.
В България малките и средните предприятия допринасят за 74,4 на сто от заетостта и за 58,1 на сто от добавената стойност в икономиката според данни за 2022 г.
БТА припомня, че миналата седмица Министерството на иновациите и растежа (МИР) отвори за кандидатстване процедура за внедряване на иновации в българските компании с бюджет 293,4 млн. лева. Това е първата мярка по новата програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП), която е с бюджет от близо 3 млрд. лева за настоящия период до 2027 г.
По процедурата могат да кандидатстват микро, малки, средни фирми и дружества с до 499 служители от различни икономически сектори. Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ ще бъде 50 000 лева, а максималният ще зависи от големината на компаниите. Микро и малките предприятия ще могат да кандидатстват за до 500 000 лева, а средните и дружествата с до 499 служители - за 800 000 лева.
/СЛС/
news.modal.text
