Проучване на компанията за кредитно застраховане "Кофас" показва, че 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) показват увеличение на оборота, нетната печалба и работната сила в последната една година.
Общият оборот на всички 500 компании се е покачил с 39,8 на сто до 1,1 трилиона евро, а обобщената нетна печалба се е увеличила с почти 46,5 на сто до 54,745 млрд. евро
На първо място по представителство сред държавите се класира Полша (със 166 представени компании), следвана от Чехия (77), Румъния (60), Унгария (54), а на 5-то място са България и Словения (с 31 компании). Оборотът на компаниите в България се е увеличил с 69,9 на сто, а нетната печалба е нараснала с 59,8 на сто. Комуналните и обществени услуги бяха най-доминиращият сектор, с дял от 32 на сто по отношение на оборота и 39 на сто според броя на дружествата.
Компанията за кредитно застраховане Кофас представи своето 15-то годишно проучване за 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа. Класацията "Кофас ЦИЕ Топ 500/Coface CEE Top 500" подрежда предприятията по оборот и анализира редица допълнителни фактори, а икономическите резултати служат като индикатор за пазарните тенденции в целия регион.
Експертите посочват, че предизвикателствата пред бизнеса в ЦИЕ първоначално са били свързани с продължаващите трудности в различните сектори, въпреки възстановяването им от последиците от COVID-19. "След това регионът беше засегнат от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе както до хуманитарни, така и до икономически кризи. Това резултира в повишаване на разходите, особено по отношение на енергийните суровини, както и до недостиг на производствени компоненти и прекъсване на веригите за доставки", споделиГрегорж Шилевич, главен икономист на "Кофас" за Централна и Източна Европа: "Въпреки тези предизвикателства, регионът все пак успя да постигне стабилен ръст на БВП от 4,0 на сто през 2022 г. (след 6,2 на сто през предходната година), подкрепен от нарастващите запаси и стабилното вътрешно търсене."
“Гордея се, че присъствието на български компании в класацията ЦИЕ Топ 500 нараства с всяка следваща година. В сравнение с 2021 г., през 2022 г. видяхме, че броят на българските дружества в класацията се е увеличил с повече от 20 на сто, и достигна общо 31. Повечето от новите участници в класацията са публични или частни компании, свързани с търговия или разпределение на електроенергия. Убеден съм, че броят на нашите местни предприятия ще продължи да се увеличава с всяка следваща година и да оказва още по-голямо влияние върху икономиката на Централна и Източна Европа“, коментира Пламен Димитров, управител на "Кофас България".
Полша е начело, а автомобилният сектор забавя темповете си, пише н съобщението. PKN Orlen остава начело, като значително затвърждава позициите си с 111 на сто увеличение на оборота, сравнено с 52 на сто увеличение през предходната година. Други компании като чешката RWE (2-ра), мултинационалната петролна и газова компания MOL Hungary (3-та), унгарската MVM Energetika (4-та), чешката Skoda Auto (5-та), търговската верига Jeronimo Martins Polska (6-та) и полската енергийна компания PGE (7-ма) запазиха позициите си спрямо предишните класации. Всички те отбелязаха по-висок оборот през 2022 г., а компаниите за търговия с електроенергия като RWE и MVM дори отчетоха трицифрен ръст на приходите. За разлика от тях – автомобилният сектор този път беше по-слабо представен в топ 10.
Някои компании изпревариха своите конкуренти и се оказаха по-успешни от миналата година. В тази група попадат предимно дружества, които се възползваха от продължаващия скок на цените на суровините, като тези, занимаващи се с търговия и пренос на топлинна и електроенергия, например българската "ТЕЦ Марица Изток 2" (139-то място), която се изкачи с 256 места, благодарение на увеличение на оборота със 199 на сто.
Трите ключови сектора, представени от най-големите дружества в региона, продължават да представляват значителен дял от генерираните приходи с почти 58 на сто. Този път обаче водещата група сектори се промени. Рязкото покачване на цените на суровините доведе до скок в оборота на дружествата, произвеждащи и търгуващи с енергия. Поради това, секторите на комуналните и обществени услуги, както и на минералите, химикалите, петрола, пластмасите и фармацевтиката отбелязаха най-голям ръст на оборота през 2022 г. (с 64,1 на сто и 60,9 на сто). Цените на селскостопанските стоки и на различни други производствени фактори също рязко се повишиха, отчитат от "Кофас".
Секторът на минералите, химикалите, петрола, пластмасите и фармацевтиката отново е водещ в класацията CEE Top 500. Той отбеляза най-голям скок в нетните печалби (100,5 на сто), тъй като повишаващите се цени на петрола и природния газ предоставиха възможности за генериране на печалба чрез вдигане на маржовете при по-ниска стойност за рафиниране, въпреки продължаващите предизвикателства.
Секторът на комуналните услуги и общественото обслужване се изкачи от четвърта на втора позиция, благодарение на изключителния ръст на приходите (ръст от 64,1 на сто). В сравнение с предходната година, този сектор увеличи представителството си в настоящата класация с цели 15 участници, което е най-голямото увеличение сред всички сектори.
Въпреки че автомобилната и транспортната промишленост остава сред водещите сектори, тя е изправена пред предизвикателства, включително намалено търсене поради пандемията и нарушения във веригите за доставки, което води до намаляване на приходите, въпреки известен ръст на оборота и печалбата. Индустрията остава доминираща в четири държави: Чешката република, Унгария, Румъния и Словакия.
"Страните от ЦИЕ запазиха ролята си на активни износители, предимно за Западна Европа, а също така разшириха износа си към по-далечни дестинации чрез директни доставки и участие във веригата за доставки. Основният риск през 2023 г. обаче е предизвикателната външна икономическа среда в Западна Европа, особено в Германия, която може да засегне страните от ЦИЕ поради слабата икономическа активност и потиснатата световна търговия", обяснява Грегорж Шилевич. "Въпреки това през следващите тримесечия се очаква постепенно възстановяване. Макар че потреблението на домакинствата беше засегнато от инфлацията и повишените лихвени проценти, се очаква то постепенно да допринесе за растежа, тъй като дезинфлацията напредва, а пазарът на труда остава силен".
“Ако външноикономическата ситуация също се подобри, пътят към възстановяването ще бъде ясен и страните от ЦИЕ отново биха могли да отчетат темпове на растеж, съответстващи на техния потенциал. Въпреки това, корпоративната ликвидност може да бъде засегната от някои предизвикателства. С края на мерките за подкрепа вече се увеличиха случаите на корпоративна несъстоятелност и те вече надхвърлиха нивата отпреди пандемията, поради влошаването на макроикономическите условия", допълва Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на "Кофас" за ЦИЕ.
/СЛС/
news.modal.text
