site.btaВойната на Израел с "Хамас" в ивицата Газа ще има негативно влияние върху израелската икономика, отчитат експерти

Експертите по кредитно застраховане от "Кофас" направиха оценка на рисковете във връзка с последиците от конфликта между Израел и "Хамас", започнал от 7 октомври, съобщават от компанията. 

Според анализаторите безпрецедентният мащаб и интензивност на нападенията от страна на "Хамас" биха могли да предизвикат продължителен конфликт между двете страни. Израелските власти са задействали член 40, който позволява на правителството да разпореди "значителни военни действия, които могат да доведат до война с вероятност, близка до сигурната". Дори и засега да не се очаква конфликтът да прерасне в регионален, изключителният характер на атаките на "Хамас" и силната израелска реакция повишават вероятността за участие на ливанската шиитска бойна организация Хизбула, Иран и САЩ, отбелязват експертите. 

Войната ще има негативно влияние върху израелската икономика, която вече показва признаци на забавяне. Шекелът достигна най-слабото си ниво от началото на 2016 година. Още преди нападението корпоративните печалби бяха подложени на натиск поради повишенията на лихвените проценти от страна на Централната банка (до 4,75 на сто през септември 2023 г., от 0,1 на сто през април 2022 г.) и несигурността в политическата среда, породена от съдебната реформа. Това доведе до повишен риск от несъстоятелност, особено в секторите на ИКТ и строителството. 

Фактът, че Израел мобилизира 360 000 резервисти, ще окаже влияние върху икономическата активност. Военната обстановка ще има отрицателно въздействие върху чуждестранните инвестиции и туризма, но отбранителната индустрия ще бъде повлияна положително. Инфлационният натиск също се очаква да се увеличи. Преди конфликта разчетите на "Кофас" показваха 3 на сто повишение на брутния вътрешен продукт на Израел през 2023 г. и очаквания за ръст от 3,5 на сто през 2024 г., след като през 2022 г. се увеличи с 6,5 на сто. В момента експертите правят промени в изчисленията, но степента на понижение на показателя зависи най-вече от променящата се ситуация и продължителността на конфликта. Очаква се средногодишната инфлация да бъде 3,5 на сто през 2023 г. (след 4,4 на сто през 2022 г.) и 2,5 на сто през 2024 г., като съществува риск от тя да се повиши допълнително, пише в анализа на "Кофас". 

Нападенията вероятно ще повлияят и на перспективите за евентуално споразумение между САЩ и Иран. През септември 2023 г. САЩ одобриха американско-иранско споразумение за размяна на затворници, съгласно което на петима американски граждани, задържани от Иран, беше разрешено да напуснат страната в замяна на прехвърлянето на 6 млрд. долара ирански активи, замразени в южнокорейски банки. Иран отрича да е пряко замесен в неотдавнашните нападения на "Хамас". Като се имат предвид критиките срещу администрацията на Байдън по отношение на преговорите с Иран, всяка сделка между САЩ и Иран (включително връщане към официално известния Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), от който САЩ едностранно се оттеглиха през 2018 г.), ще бъде трудна. През август 2023 г. добивът на петрол в Иран се увеличи до 3,15 млн. барела на ден, което е най-високото ниво от 2018 г. насам, но всяко затягане на санкциите на САЩ може да обърне тази положителна тенденция.