Референтният показател за световните цени на хранителните стоки се понижи умерено през октомври, с 0,5 процента спрямо септември, като индексът за млечните продукти е единственият, който се повиши, съобщи Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Индексът на ФАО на цените на храните, който проследява месечните промени в международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, достигна средно 120,6 пункта през октомври, което е спад от 10,9 процента спрямо съответната му стойност година по-рано.
Индексът на ФАО на цените на зърнените храни се понижава с 1 процент спрямо предходния месец. Международните цени на ориза спадат с 2 процента на фона на като цяло пасивно световно търсене за внос, докато тези на пшеницата спадат с 1,9 процента под тежестта на силните доставки от САЩ и силната конкуренция сред износителите. За разлика от това, котировките за груби зърна (елда, суха царевица, лен, просо, твърда пшеница, спелта и др.). се повишават леко, водени от царевицата поради оредяването на доставките в Аржентина.
Индексът на ФАО на цените на растителното масло се понижава с 0,7 процента спрямо септември, тъй като по-ниските световни цени на палмовото масло, дължащи се на сезонно по-висок добив и намалено световно търсене на внос, повече от компенсират по-високите цени на соевото, слънчогледовото и рапичното олио. Цените на соевото олио се повишават поради силното търсене от сектора на биодизела.
Индексът на ФАО на цените на захарта се понижава с 2,2 процента, но остава с 46,6 процента над нивото си от предходната година. Спадът през октомври се дължи главно на силния темп на производство в Бразилия, въпреки че опасенията относно по-строгите перспективи за световно предлагане през следващата година ограничиха спада.
Индексът на ФАО на цените на месото се понижава с 0,6 процента, тъй като слабото търсене на внос, особено от Източна Азия, доведе до спад в международните цени на свинското месо, повече от компенсирайки незначителното увеличение на цените на птиче, говеждо и овче месо.
В контрастираща тенденция индексът на ФАО на цените на млечните продукти се повишава с 2,2 процента през октомври, слагайки край на деветмесечен спад. Световните цени на млякото на прах се покачват най-много на фона на нарастващото търсене на внос както за краткосрочни, така и за дългосрочни доставки, както и известна несигурност относно въздействието на метеорологичния феномен Ел Ниньо върху предстоящото производство на мляко в Океания.
Световни запаси от зърнени култури
В новия доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури, също публикуван от ФАО, Организацията поддържа прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2023 г. на 2819 милиона тона, което е рекордно високо ниво.
Направени са някои корекции на цифрите на ниво държава, по-специално по-високото производство на груби зърна в Китай и по-голямата част от Западна Африка и по-ниските прогнози за САЩ и Европейския съюз (ЕС). Прогнозите за производството на пшеница са повишени за Ирак и САЩ и ревизирани надолу за ЕС и Казахстан. Прогнозите са световното производство на ориз през 2023/24 г. да се увеличава незначително всяка година. Новите ревизии включват надграждане на производството в Индия, повече от компенсиращо различни други ревизии, особено по-нататъшно понижаване на перспективите за индонезийско производство.
Световното използване на зърнени култури през 2023/24 г. се прогнозира да достигне 2810 милиона тона, като общото използване както на пшеница, така и на груби зърна ще надхвърли нивата за 2022/23 г., докато това на ориза се очаква да стагнира на нивото от предходния сезон.
Съотношението между запасите и използването на зърнени култури в света за 2023/24 г. се прогнозира да бъде 30,7 процента, "удобна ситуация на предлагане от историческа гледна точка" и малко над нивото от предходната година от 30,5 процента, според ФАО.
Глобалната търговия със зърнени култури през 2023/24 г. се прогнозира на 469 милиона тона, свиване с 1,6 процента спрямо предходната година.
Конфликтите и слабите валути влошават глада в уязвимите страни
Продължаващите и засилващи се конфликти влошават продоволствената несигурност, а забавянето на международните цени на хранителните стоки се противопоставя на слабите валути в много страни с ниски доходи. Общо 46 страни по света, включително 33 в Африка, се оценяват като нуждаещи се от външна помощ за храна, според последния доклад за прогнозите за реколтата и хранителната ситуация, тригодишна публикация от Глобалната система за информация и ранно предупреждение на ФАО.
Повече от половината жители на ивицата Газа се оценяват в остра продоволствена несигурност още през 2022 г. и ескалацията на конфликта там ще увеличи нуждите от хуманитарна и спешна помощ, въпреки че достъпът до засегнатите райони остава тревожен проблем, казва ФАО, добавяйки че страничните ефекти от конфликта могат да влошат продоволствената несигурност в Ливан.
Докато световното производство на зърнени култури се прогнозира да нарасне с 0,9 процента през 2023 г. спрямо предходната година, темпът на растеж ще бъде наполовина от този темп за групата от 44 страни с ниски доходи с хранителен дефицит, отбелязва докладът.
Докладът предлага подробна информация за продоволствената несигурност и ценовите тенденции, с които се сблъскват хората на място в засегнатите страни. Той също така предоставя подробна оценка на регионалното производство на зърнени култури и перспективите за търговия по света.
/СЛС/
news.modal.text
