site.btaСигурният и дългосрочен пазар дава възможност на производителите да планират, смята Ралица Касимова от "Хранкооп - София"

Тази есен се навършват 10 години фермерски пазари в София и из страната. Първият фермерски пазар в София е бил на 21 септември 2013 г. на Римската стена, където се провежда и до днес, всяка събота от 9:00 до 14:00 часа.

"Когато започнахме, около 60-70 процента от павилионите на пазар Римска стена бяха празни. Тогава никой не вярваше, че ще има интерес. Поканихме 30 производители и се престрашиха трима, но почти всичко се продаде за около 2-3 часа и разгласявайки мълвата помежду им, броят на производителите започна да расте. До края на 2014 г. стигнахме до 15", разказа председателят на "Хранкооп – София" Николай Генов на специална фермерска закуска за медии, която се проведе в пространството за какао и кафе "Finca" на пазар Римската стена. 

Още от самото начало заедно с арх. Паскалев са предложили целият пазар да се трансформира по такъв начин, че да се освободи повече пространство за производителите, да се махнат част от павилионите и сергиите. По думите на Генов в павилионите малко или много по-конкурентоспособни са търговците спрямо производителите, защото павилионът трябва да работи минимум 20 до 30 дни, за да си изкара наемът, докато производителите на фермерските пазари идват само 4 дни в месеца.

Проектът е озаглавен "Римска стена – зелената точка на София". Според Генов това донякъде се е случило, въпреки всички трудности. Миксът от наематели на пазара се е сменил и вече има 6-7 павилиона, наети от фермери, 2 фермерски магазина, 2 пекарни, който са заместили цигари и алкохол, бельо, перилни препарати.

Председателят на "Хранкооп – София" посочи, че в желанието си да докажат на общината, че фермерските пазари развиват местната икономика, са се позовали на изследвания от САЩ, според които за един похарчен долар на фермерски пазар се харчат 1,5 долара в околните обекти.

Към днешна дата всяка събота на пазар Римска стена се събират между 40 и 50 производители. "В самото начало се съгласихме, че най-важно е да подкрепим плодовете и зеленчуците, съответно до 50 процента от броя участници искаме да имаме свежи продукти, съответно до 10 процента млечни, до 10 процента пчелни, до 10 процента месни, сладка, сиропи, хляб, кулинарии, преработватели. Идеята е да имаме такъв микс, че човек да може да си напазарува за цялата седмица", посочи Генов.

Все пак поради ограниченото пространство се налага всяка седмица да връщат производители за пазар Римска стена, тъй като желаещите са много. "Обаждат ни се производители, които всячески търсят пазар. Въпреки че има голямо търсене към тяхната продукция, явно не е достатъчно и те намаляват. Това обуславя и цените", каза Генов. Той все пак изрази мнение, че е мит, че цените на българския пазар са високи, защото цените на фермерските пазари са с около 20-40 процента по-високи спрямо конвенционалните пазари, но са s 50 процента по-ниски от биомагазините.

Ралица Касимова, член на УС на "Хранкооп – София" и координатор на дейностите, свързани с производителите, каза, че работят с много производители от цялата страна, затова веднъж в месеца изпращат на всички тях форма за записване, чрез която да изразят своето желание за участие и съответно двете страни да могат да планират.

По думите ѝ едни от най-често задаваните въпроси са за качеството на продуктите. "От самото начало за нас е важно да се знае максимално за производителите и продукцията – посещения на място, имаме задължително изискване да бъдат регистрирани производители за продукцията, която предлагат, поддържаме картотека с документите на тези производители, Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) ни следи доста изкъсо", обясни Касимова.

Тя допълни, че има няколко степенен контрол. От една страна са документите, от друга са посещенията на стопанствата, с които организацията работи. Случва се по сигнал или на случаен принцип да пускат и лабораторни проби. За всички години и стотиците учатващи производители само веднъж е имало случай, в който действителността се е различавала от заявеното в документите.

Задължително условие на фермерските пазари е зад щанда да бъде производителят, член на семейството или на стопанството, защото така най-добре може да бъде представено какво, защо и как е отглеждано.

По наблюдение на Касимова всеки производител идва с определени знание, опит и асортимент, но с ежеседмичното участие в пазара и обмяна на мнение и опит адаптира производствените си практики и разширява асортимента си. Според нея сигурният и дългосрочен пазар дава възможност на производителите да планират.

"Доверието помежду ни е на първо място за нас, защото ако то липсва, никой документ не може да докаже каквото и да било. Затова таксата ни за участие също е на доверие – не се бъркаме в цените, оборотите и т.н. Така сме избрали да работим, наричаме го солидарна подкрепа", коментира Касимова. Тя уточни, че организацията предоставя оборудването на пазарите.

Николай Генов разказа, че миналата година "Хранкооп – София" съвместно с "Биоселена" е направил анализ на състоянието на фермерските пазари. Според него четири от големите вериги магазини имат около 120 магазина в София, докато фермерските пазари са само 2. "За 10 години искахме да направим верига от фермерски пазари по модела на Лондон, опитвайки първо да работим само с пазарите", посочи Генов, припомняйки опита с пазар "Иван Вазов", който е тръгнал много добре, докато общината не е продала земята. След това така и не са могли да го възстановят. Подобен неуспешен опит е имало и в град Банкя. 

Около година от "Хранкооп – София" са правили фермерски пазар в Хасково, който не са успели да доразвият поради липса на екип на място, но в Добрич вече 6 години пазарът е доста жизнеспособен. Новата локация е Перник, където вече има потвърдени дати до края на годината.

Друга инициатива, която екипът продължава да поддържа, е "Фермерски фестивал София", който за поредна година е и част от Културния календар на града. Октомврийското му издание ще се проведе тази събота и неделя, 28 и 29 октомври, пред НДК.