site.btaЕнергийната сигурност при прехода към зелена икономика беше обсъдена на дискусия в София

България към момента е лидер във водородната технология в Югоизточна Европа и основно на Балканите, каза Васимир Радулов, съосновател и член на Балканския водороден клъстер, на кръгла маса "Аспекти на енергийната сигурност в контекста на прехода към зелена икономика". Форумът се организира от Балканския водороден клъстер, Камарата на минералните води в България и Алианса за стратегическо управление.

Радулов отбеляза, че България е страната, която в момента не говори за пилотни проекти, а за реално реализирани проекти – в училища, детски градини, административни сгради се използва водород като допълнително гориво, което оптимизира горивния процес и помага за енергийната ефективност.

Експертът отбеляза, че спецификата на страната ни и региона е, че не разполагаме с голяма газопреносна мрежа за водород. Ние сме побрали, съгласно директивите и политиките на ЕС, едни от най-ефективните модели за употребата на водорода, за да не се изграждат тежки и скъпи трасета, той да бъде приложим максимално близо до обектите, където ще се ползва, да се намаляват загубите, добави Радулов. 

Той посочи, че целта на Балкански водороден клъстер, който обединява съмишленици по темата водород и в който членуват над 40 общини, държавни предприятия, университети, бизнес, е да има налично цялостно знание за региона по отношение на употребата на водорода, както и да покаже геостратегическата полза, която може да придобием по темата водород. Един водороден хъб на Балканите е съвсем възможен и той да бъде с център България, защото в момента сме единствената страна, в която има монтирани малки инсталации и доказани производители, които произвеждат такъв вид оборудване, смята Радулов.  

Енергийната сигурност е ключов проблем, по който дълго време Европа ще дискутира, той няма да бъде решен лесно, каза на форума заместник-председателят на парламента Росица Кирова. Зелената икономика има един безспорен съюзник и това е водородът, каза още тя и добави, че важна тема в тази връзка е как да използваме водорода, така че той безопасно да може да гарантира енергийната сигурност на държавата.

Росица Кирова цитира данни на "Хайдроджен Юръп" (Hydrogen Europe), според които България в момента има около 5 процента от производството на водород в Европа. До 2050 г. водородът би трябвало да бъде източник на поне 20 процента от енергията, която се използва в сферата на транспорта и 50 процента от енергията, използвана в индустрията в Европа, посочи тя и добави, че  за постигане на тази цел има дълъг път, който трябва да се извърви. На първо място трябва да сме наясно с финансовите параметри - повече от 430 млрд. евро са нужни на всички държави в ЕС, за да могат да постигнат заложените цели до 2030 г., отбеляза Кирова и припомни, че има различни фондове, които финансират производството на водород и подобни иновативни проекти, а също има заложени средства в Плана за възстановяване и устойчивост.

В България има около 40 изпълнени проекти в болници, училища, библиотеки, детски градини, където инсталациите за водород са комбинирани с такива на горивни системи. Това означава, че ние имаме своя поглед, своя малък опит в използването на тази енергия, посочи заместник-председателят на парламента. Надявам се да поработим сериозно върху това в следващите години, за да може да увеличим производството на енергия от ВЕИ, така че да направим микса заедно с базовите мощности стабилен и да дадем възможност на България наистина да бъде енергийно независима държава, каза Росица Кирова. 

По отношение на зелената енергия Кирова посочи, че за да бъде енергийно независима държавата, освен експертизата, която има в страната и която би трябвало да може да предвиди всички възможности за производство и съхранение  на енергия, това, което ни е необходимо, ни го дава природата. Трябва да го вземем и да използваме опита на онези, които са достатъчно иновативни  и запознати в тази сфера, за да покажем на обществото, че има възможност енергията ни да бъде достатъчно евтина, за да развиваме икономиката и производството ни, каза заместник-председателят на парламента. 

По темата сигурност и зелена енергия и водород, бриг. ген. о.р. Тодор Коджейков, член на УС на Алианса за стратегическо управление, посочи, че с инициативата днес може да се постави начало на добро сътрудничество между държавата, експертите в областта на сигурността и частния сектор. 

Нашата задача е да осмислим добрите практики и да служим като медиатор между законодателната, изпълнителната власт и бизнеса, каза Милен Иванов, председател на Алианса за стратегическо управление. Той отбеляза, че е важно да има информационна кампания за водородната технология и информацията да може да стига бързо до всички заинтересовани.