site.btaПрисъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика

Присъединяването към еврозоната е кулминацията на многогодишен процес на сближаване на България с останалите страни от еврозоната и би допринесло допълнително за политическата и икономическата конвергенция на страната. Това се посочва в анализ, посветен на икономическите ефекти от присъединяването на България към еврозоната, разработен от членове на Съвета за икономически анализи (СИА), съобщават от съвета. Анализът е публикуван на интернет страницата на СИА, а негови автори са Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов.

В анализа се представят факти, свързани с потенциалните икономически ефекти от присъединяването на страната ни към еврозоната. Той се фокусира върху четири теми, които авторите смятат за най-важни по отношение на членството ни във валутния съюз - ефектите върху инфлацията, търговската интеграция, капиталовите потоци и лихвените проценти. Разгледан е и опита на сравними страни от Източна Европа непосредствено преди и след приемането на еврото като отправна точка за разбиране на вероятните ефекти за България.

Като цяло присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика, е основният извод в анализа. Като пример за това се отбелязва, че валутният борд в страната се възприема като надежден и разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки, както и че банковата ни система вече е под надзора на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка. Членството в еврозоната би донесло на България някои допълнителни предимства, като по-лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията, се отбелязва в анализа. Посочва се още, че така България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор.

За да бъдат извлечени максимални ползи от присъединяването към еврозоната, според авторите на анализа е необходимо фокусиране върху няколко икономически приоритета. С оглед документираното еднократно първоначално увеличение на ценовите нива при услугите, както и на възприятията за инфлация, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута, се посочва в анализа. Отбелязва се и че тенденцията към по-голяма финансова интеграция с останалата част от ЕС ще продължи, когато България се присъедини към еврозоната, както поради банковия съюз, така и поради повишената търговска интеграция. Независимо от това, рискът от нестабилност в капиталовите потоци и кредитни бумове, макар и ограничен, трябва да бъде наблюдаван и при нужда да бъдат приложени подходящи политики, а макропруденциалните политики, като антицикличния банков капиталов буфер, са сред мерките, които биха могли да се използват, ако този риск се повиши, отбелязват авторите на анализа.

България провежда консервативна фискална политика, която допринася за доверието към валутния борд, а  присъединяването към еврозоната би имало ограничено въздействие върху лихвените проценти, пише в анализа. Въпреки това според авторите е важно да бъде продължена традицията на фискална политика в съответствие с договорите на ЕС, за да бъдат избегнати рискове за доверието в публичните финанси на страната.

Съветът за икономически анализи изготвя независими анализи и становища по отделни въпроси относно състоянието на българската икономика, предизвикателствата и рисковете пред нея, както и възможни политики и препоръки за решаването им.