Български фермерски съюз (БФС) настоява над 3000 малки язовира в страната да бъдат включени в системата за напояване на земеделските производители. Става въпрос за бивши "текезесарски" водоеми, на които трябва да се направи инвентаризация, оценка на състоянието и прилежащата напоителна инфраструктура, обяви председателят на организацията Георги Стоянов. Според него язовирите спешно трябва да бъдат вкарани в системата за напояване в земеделието, защото глобалното затопляне и горещините все повече ще унищожават и намаляват продукцията. Има различни изследвания, едни от тях казват, че температурите в нашата част на Европа ще се повишат средно с 4,5 градуса по Целзий лятно време до 2100 година. Други, че подземните води потъват с по един метър всяка година, пише в позиция на Български фермерски съюз, получена в БТА.
Държавата нехае за тази възможност от 15 години и затова в някои райони на страната изцяло липсва напояване, коментира Стоянов. По думите му причините са или от неразбиране, или от това, че тези язовири се използват като частни, най-вече за водни площи пред нечии имения, за риболов или за напояване само на нивите на някой местен човек с много власт. "Призоваваме да се пристъпи спешно към комплексна оценка и инвентаризация на тези ценни активи. Ние можем да дадем и съвети как това да бъде направено бързо и ефективно, защото вече имаме подобни иновативни разработки. Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели райони", подчерта председателят на Български фермерски съюз.
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев вече заяви, че напояването ще е приоритет, като ще се разработят необходимите документи и ще бъде създадена дирекция "Хидромелиорации" във ведомството. Всичко това ще има смисъл, ако се прави с хора, които имат съответното образование и опит. Нещо, което от години е точно обратното, пишат в съобщението от организацията и припомнят, че през 80-те години на 20-ти век в структурите към министерството е имало огромен брой служители по хидромелиорациите и само проектантите и инженерите-хидромелиоратори са били почти 2000.
Български фермерски съюз подчертава, че ще следи за реалното изпълнение на тази заявка, защото това засяга както членовете на организацията, така и бъдещето на българското земеделие. "Членството ни в най-голямата европейска организация на земеделските производители "Копа-Коджека" идва тъкмо навреме, защото тяхното съдействие в Брюксел ще бъде особено важно и ние определено ще се възползваме по отношение на хидромелиорациите, за да направим най-доброто за България извън и над всякакви политически уклони", посочи Георги Стоянов.
Според позицията на Български фермерски съюз, членовете на организацията от години възстановяват или изграждат собствените си напоителни системи. Те работят със стотици консултанти, технолози, проектанти, с държавната и общинска администрация, което им помага ежедневно да трупат знания за предизвикателствата, засягащи абсолютно всички аспекти на това как да се докара вода до масива и на каква цена ще е тя. Организацията си сътрудничи активно с общини, с Националната камара на минералните води и много други. Ролята на съюза е да помага с опит, съвети, както и да оглежда критично работата на институциите.
Според общата Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката. Към 1989 г. са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 г. Държавното предприятие "Напоителни системи" ЕАД управлява 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ капацитет от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6435 км открита канална мрежа и 9269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време реално годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се захранват гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) - помпено. Около 1 575 390 дка напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, така и от подземни дренажи. Дренажни води се извеждат и чрез принуда от 94 помпени станции.
Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2334 км, а на дренажите съответно на 11 192 км. В допълнение към съоръженията за напояване и отводняване, близо 817 280 дка земеделска земя е защитена от вредно въздействие на водите (наводнения) посредством 635 км защитни диги, включително 268 км по течението на река Дунав. До 2000 г. са коригирани речни корита с обща дължина от 3164 км. Около 3000 малки язовира предоставят допълнителен водосъхраняващ обем, като тяхното управление се прехвърля на общините след ликвидацията на кооперативите и държавните земеделски стопанства.
Към днешна дата реално напояваните площи, обслужвани от "Напоителни системи" ЕАД, са се свили още повече до 350 000 - 500 000 дка, в зависимост от годината и валежите. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето всъщност се генерират и основните приходи на държавното дружество. Там отива около 90 процента от консумацията на вода. Всъщност единствено "Напоителни системи" ЕАД направи и невъзможното, като помогна да се подготви мярка 125 от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2014, която не беше приложена заради изключително лошите решения, взети от тогавашния отговорен заместник-министър на земеделието. Благодарение на упоритостта на дружеството и качествения екип, работещ в периода около 2020 г. беше достигнато до защита на мярка 4.3 и дори до обществени поръчки за строителство и рехабилитация. След това отново всичко се върна в изходна точка, защото не се мисли за общественото благо, а само за политически и бизнес интереси. С днешните цени на строителството, вероятно в заявените 24 обекта ще се изпълнят половината дейности. И днес голяма част от действията се определят именно от хора, които подкрепяха решенията във връзка с мярка 125 или участваха в деградацията на напояването през 90-те години и в началото на 2000 г., обясни още Георги Стоянов.
По-рано този месец министър Кирил Вътев изрази мнение, че принципали на всички язовири в България да са три различни ведомства – Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката и Министерство на земеделието и храните, води единствено до "прехвърляне на топката". "Нужно е едно централно управление на повърхностните води в България, което включва язовири, езера, реки", посочи той.
В отговор на това Петър Петров ("Възраждане") отбеляза, че такава държавна структура има и тя се нарича Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", за която аграрният министър подчерта, че е необходимо да заработи наистина.
/ВЙ/
news.modal.text
