Преминаването към по-чист транспорт върви ръка за ръка с изграждането на съответната инфраструктура. На някои места електрификацията на сухопътния транспорт върви с бързи темпове, а на други - изостава по ред причини. С регламента, който Европейският парламент гласува, трябва да бъде изградена инфраструктура за алтернативни горива, която да е равномерно разпределена на територията на Европейския съюз. Така ще се гарантира по-кохерентното развитие на декарбонизацията. Това заяви в интервю за БТА Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.
Той коментира приетите по-рано през седмицата нови правила, предвиждащи повече станции за алтернативни горива за автомобили и камиони, улеснено зареждане и по-чисти морски горива. Новите разпоредби са част от пакета "Подготвени за цел 55 през 2030 г." - планa на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 процента до края на десетилетието в сравнение с равнищата от 1990 г.
Българският евродепутат бе докладчик на ЕП относно инфраструктурата за алтернативни горива. Запитан до каква степен различните страни членки се разминават в готовността си да отговорят на новите правила на ЕС и къде се намира България в този процес, Витанов каза, че една трета от зарядните станции в ЕС са съсредоточени в три държави - Германия, Нидерландия и Франция.
"Действително има разминаване, защото на някои места електрификацията на сухопътния транспорт върви с бързи темпове, а на други - изостава по ред причини. Липсата на инфраструктура спъва пазарното проникване, а то е необходимо, за да може да има икономия от мащаба, която ще направи този транспорт по-леснодостъпен и евтин", обясни Витанов.
В България все още имаме твърде малко електрически автомобили, посочи той и добави: "Въпреки че имаме ръст от 100 процента (на продажбите - бел. авт.), сравнено с година по-рано, електрическите коли в страната ни са под 1 процент от новозакупените автомобили. В Западна Европа имаме над 10 процента електрически коли на пазара на нови автомобили".
Според Витанов обаче "трябва да имаме готовност да изпълним изискванията, защото в противен случай рискуваме да се превърнем в икономическа пустиня, да попаднем в изолация въпреки отличното си географско положение. Зарядните станции означават преди всичко икономика. Когато румънците идват у нас да почиват на морето с електрически коли тяхно производство, те трябва да имат къде да заредят. За да пренасяш стоки от точка А до точка Б, трябва да създадеш съответната инфраструктура и за тежкотоварните автомобили".
Заради ниската покупателна способност на българските граждани купуването на електрически автомобил представлява лукс, който малцина могат да си позволят. За да се промени това, е необходимо да бъде изградена инфраструктурата. Само развитието на технологиите ще направи цената по-ниска за обикновените граждани, подчерта българският евродепутат и изрази увереност, че "при добра стратегия няма да изостанем от другите държави".
Той припомни, че в част от структурните фондове, в Плановете за възстановяване и устойчивост и във Фонда за справедлив преход има възможност 35 процента от средствата да отиват за политики за декарбонизация. Всяка една държава преценява самостоятелно по какъв начин да стимулира изграждането на съответната инфраструктура.
Витанов разкри и че гласуваният от ЕП регламент предвижда новите зарядни станции да са универсално достъпни, а не да са предназначени само за една марка автомобили.
"Това предстои да се случи при всички нови зарядни станции. Нещо повече - законът предвижда прозрачен начин на плащане. Операторите на зарядни станции ще бъдат задължени да формират цените на база киловатчас или за време и да осигурят картови разплащания", каза той.
Ще бъде създадена и информационна система, "така че всички европейци да знаем къде може да заредим с алтернативно гориво и на каква цена".
На въпрос дали ще се запази балансът между търсенето и предлагането на електроенергия, при условие че се постигнат целите на ЕС за електрификация на сухопътния транспорт, Витанов обяви, че се очаква ръст "най-малко с 11 процента на използването на електроенергията вследствие на електрификацията на транспорта. Това означава, че търсенето на електроенергия ще се повиши. Така че всяка една държава трябва да изготви своевременно план и за това".
Според него е важно България да има стратегия как ще развива своя пазар, кои ще са енергийните мощности, на които ще заложи след затваряне на ТЕЦ-овете си. "Моето мнение е, че базовите мощности трябва да са осигурени посредством развитие на ядрената енергетика - тема, около която има все по-голям национален консенсус", заяви още Витанов.
Запитан дали електропреносната мрежа в ЕС и в частност в България ще може да издържи на растящото търсене на електроенергия, с оглед на развитието на електрическата мобилност, той отговори, че това е един от ключовите въпроси, на които трябва да се намерят решения. "Много страни членки вече инвестират в разширяване на електропреносната си мрежа, в създаване на умни електропреносни системи", посочи той.
Евродепутатът препоръча също така да се насърчава и закупуването на превозни средства, които използват алтернативните горива. Това се прави в 25 страни от ЕС. Те имат стимули за купуване на електрически автомобили. В това отношение страната ни изостава сериозно, предупреди той. Подобна политика не фигурира дори по отношение на автомобилите за администрацията, полицията и другите държавни структури.
/ВЙ/
news.modal.text
