Водородът не е временна мода, която ще отшуми, той е бъдещето. Това каза в интервю за БТА Васимир Радулов, икономист по образование, който повече от пет години се занимава с темата водород и преди две години заедно със съмишленици основава Балканския водороден клъстер (БВК).
Днес БВК има зад гърба си над 45 реализирани проекта в България - училища, болници, детски градини, ясли, административни сгради, парници, оранжерии, заводи, цехове и други. До момента от границата на Австрия до границите на Китай и Русия няма друга структура, която да е с толкова активна дейност и реални продукти, които да обхващат целия инженерингов цикъл – проектиране, произвеждане на водородно оборудване, инсталации, мониторинг, поддръжка, разказва Радулов. В клъстера членуват български фирми производители, общини, държавни предприятия, международни организации.
Радулов е член и на Управителния съвет на Камарата на минералните води в България и член на Управителния съвет на Българо-саудитската търговска камара, която бе официално учредена на 29 юни 2023 г. в столицата.
Следва пълният текст на интервюто:
- Г-н Радулов, вашият клъстер е пионер в изграждането и инсталирането на водородни съоръжения у нас…
- Нашият клъстер е единственият не само в България, Балканите, но и в Югоизточна Европа, който има не само ноу хау, но и инсталирани работещи водородни мощности. До момента от границата на Австрия до границите на Китай и Русия няма друга структура, която да е с толкова активна дейност и реални продукти, които да обхващат целия инженерингов цикъл – проектиране, произвеждане на водородно оборудване, инсталации, мониторинг, поддръжка.
- От колко време се занимавате с темата водород?
- Ние се занимаваме с темата водород над 5-6 години, но тя стана истински актуална в последно време заради войната в Украйна. Трябва да подчертаем, че първата реализация на нашите проекти е далеч преди началото на войната. Нашата стратегия като клъстер във водородните технологии е изцяло хармонизирана и в синхрон с европейската стратегия за развитие на водорода.
- Коя бе първата публична сграда, която ви се довери да изградите водородно съоръжение?
- Първата обществена сграда е едно училище в Червен бряг - "Св. Св. Кирил и Методий", чието ръководство преди 4 години се сдоби с водородно оборудване. А най-големият ни до момента изграден обект е в завод в Турция, като на официалната церемония на откриването дойде турският министър на енергетиката, което за нас беше достойна атестация за значимостта на нашето ноу хау.
Затова смея да кажа, че сме лидери на Балканите и в цяла Югоизточна Европа.
- Как работи вашата инсталация за производство на водород?
- Нашето оборудване работи на принципа на електролизата, която разбива молекулата на водата с електрическа енергия. След като молекулата на водата се разбие на кислород и водород, според нуждите на нашите клиенти използваме поотделно водорода и кислорода или като смес, която добавяме в локалния горивен процес. Независимо какво въглеводородно гориво използвате, нашата система е абсолютно приложима за всякакъв вид инсталации с локално горене. Водородът има коефициент на калорийност, който е близо 3 пъти по-голям от този на природния газ. Нашата интеграция намалява разхода за въглеводородните горива – въглища, мазут, пелети, природен газ, а има и огромен екологичен ефект.
- Как се роди идеята за създаване на Балканския водороден клъстер и кой членува в него?
- Тласъкът за създаването дойде след като около нас се образува критична маса от съмишленици в полза на водорода, както и с всички резолюции и европейски политики за въвеждане и използване на водород. Така през септември 2021 г. създадохме Балканския водороден клъстер. Днес наши членове са общини, държавни предприятия, предприемачи, финансови партньори. Имаме подписани множество партньорства, сред които се откроява това с Камарата на минералните води в България, различни висши учебни заведения, университети и други ключови партньори. Подписахме и множество меморандуми в сферата на водорода с партньори в Молдова, Узбекистан, Казахстан, Италия, Белгия, Испания, Австрия, Ирландия, Полша. БВК със своя подход се явява естествен монополист в тази сфера за региона около нас.
- Има ли държавнически интерес към дейността ви?
- БВК като институционална организация винаги е намирала добра комуникация както с местните администрации, така и с държавните власти. Надяваме се и сме сигурни, че и с действащото в момента правителство ще продължим добрата практика на комуникация, както и с министъра на енергетиката Румен Радев, който е привърженик на водорода. В цяла Европа и света повече се говори за водород, но малко са компаниите, които реално могат да покажат производствена дейност. Ние от БВК приветстваме всеки, който се занимава с водород и помагаме на всички, за да развием и разширим неговата употреба, защото водородът е енергията на бъдещето. БВК участва на всички зелени форуми, нашите инсталации са минали през всички сертификационни норми за безопасност. Държавните агенции и институции са ни проверили вече няколко пъти, включително и по "доброжелателни сигнали" и всичко констатации са в наша полза.
- Какво е отношението на българина към водородното производство?
- За съжаление темата водород все още не е популярна в България, но българите не правят изключение от другите страни, все още липсва достатъчна информираност по темата. В началото на юни т.г. участвахме във форум на Европейския парламент в Брюксел и се оказа, че ние сме единствените в Югоизточна Европа, които реално изграждаме и реализираме водородни инсталации. Това ни задължава да продължаваме да се развиваме като клъстер, да провеждаме събития и политики, защото въпреки че България е възприемана като малка и бедна държава членка на ЕС, ние има какво да покажем като реални резултати на Европа и на света.
- Докъде стигна проектът ви за водородната долина, която някой ваши съмишленици наричат още "Долината на бъдещето"?
- В медиите има много информация за изграждането на такива долини, включително и в България. За повечето от тези проекти са необходими огромни ресурси, някои от тях са обвързани със средства от Европа, което времево удължава реализирането им. Всеки един от инвеститорите има различен подход към водорода. Нашата водородна долина е съвместно с Община Челопеч, която ще захранва всички публични сгради и комунални услуги със зелен водород и Челопеч ще стане първата зелена община в Югоизточна Европа. Вече сме на етап техническо проектиране, като целта на долината е да произвежда на сто процента зелен водород и околните общини също ще могат да се захранват от долината.
- А защо я наричат "Долината на бъдещето"?
- Защото идеята ни е в този подбалкански район да изградим център за производство и развойна дейност на всички ВЕИ технологии в България. Знаете, че водородът ще бъде използван като така наречената балансираща мощност за ВЕИ. Когато има вятър и слънце, генераторите произвеждат зелен ток и понякога се получава свръхпроизводство, и водородът ще бъде балансираща мощност. Защото преносната инфраструктурата, без значение дали се ползва или не, трябва да бъде платена и когато има свръхпроизводство на зелен ток, ще се произвежда зелен водород, който или ще бъде съхраняван, или с обратна електролиза ще се предлага към потреблението.
- Водите ли преговори с други общини от района?
- Проектът ни с Община Челопеч ще бъде изграден върху 50 декара земни площи. Съседната по-малка Община Мирково също прояви интерес към водорода. Тя има изграден страхотен спортен комплекс и желае да го направи първия спортен обект със зелен отпечатък. Целта е в този проект да обединим и минералната вода на Мирково, защото в България има минерални води с повече наситеност на водород, който би могъл да се използва за медицински цели.
- "Долината на бъдещето" включва и киберсигурност. Защо?
- Киберсигурността е неразривна част от енергетиката, защото структурата й трябва да бъде максимално защитена. Както знаете, всички ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове, така и бъдещите водородните долини ще бъдат част от националната сигурност на България. Повечето от процесите в производството на енергия се дигитализират и киберсигурността има огромна роля в тези проекти. Сигурността на преноса на водородната енергия е много важна. В момента на територията на Саудитска Арабия се изгражда най-големият завод за производство на водород в света, който по план трябва да бъде завършен през 2025 г. и който вероятно ще предлага и износ на енергия.
- Какви източници ще бъдат използвани в този завод?
- Слънце, солената вода от океана, за да стане по-лесна електролизата. Заводът ще произвежда огромни гигаватови мощности, които ще заместят природните горива.
- Трудно ли убеждавате българския бизнес да направи преход към водородното производство?
- Ние сме много активни, постоянно правим онлайн семинари, на които обучаваме хората какво е водород и как биха могли да го използват. Истината е, че бизнесът в България проявява голям интерес и иска да инвестира в актуалните тенденции, но предпочита финансирането да стане по европейска програма. Нашето оборудване е включено в програми, но това изисква търпение и отнема много време, защото първо се минава през одобрение, следва финансиране и чак тогава идва ред на реализирането на проекта.
- Колко струва една водородна инсталация за малък цех например?
- Инвестицията е различна за всяко производство и не мога да се обвържа със сума, защото зависи в какво състояние е съществуващата инсталация, някои имат 10-годишни котли, други работят с 40-годишна техника и всичко е строго индивидуално. Едно е сигурно обаче, че водородната енергия намалява разхода за горива с над 30 процента, като при някои производства сме оптимизирали процеса и сме постигнали 45 процента икономия.
- Коя е най-напредничавата страна в Европа по темата водород?
- Всяка една държава според климата и спецификата на производствената си индустрия е на различно ниво. Много иновативни в областта са Финландия и Норвегия. В световен мащаб първите големи проекти са реализирани в Япония, Австралия и САЩ. Всяка държава има огромен интерес към водорода и постоянно излизат нови компании, които имат различни идеи по темата зелен водород и хората трябва да разберат, че той е бъдещето. Водородът не е временна мода, която ще отмине. Затова публичният и частният сектор е редно колкото се може по-скоро да се преориентират, защото надеждите са съвсем скоро влаковете да тръгнат на водород, корабите да пътуват на водород, а автомобилите вече се движат на водород.
- Европейската директива повелява до 2050 г. да преминем изцяло към зелено производство…
- Да, защото се надяваме бъдещето на Земята да бъде на един хармонизиран свят с природата по отношение на производството на енергия, за да избегнем всички природни катаклизми и здравословните проблеми, които са причинени от замърсяването на околната среда. Надяваме се да оставим един по-чист свят на нашите деца и внуци.
