site.btaСоциалната иновация работи за обществени нужди и касае цялото общество, подчертаха експерти на финансов форум

Социалната иновация работи за обществени нужди и касае цялото общество, а социалното предприемачество работи за различни уязвими групи. Около това твърдение се обединиха всички присъстващи на дискусионния панел на тема "Финансиране на социални иновации – възможности и добри европейски практики". Той е част от годишния форум на Микрофинансиращ център за страните от Централна и Източна Европа, който се проведе днес в столицата. Целта на форума е да се споделят добрите практики и да се дискутират нуждите за развитие на финансовите инструменти в подкрепа на заетостта.

"Капиталът трябва да е търпелив, за да изчака своята възвращаемост. Социалните предприемачи са тези, които първи проправят пътя, но в бъдеще трябва да се мисли за публично-частни партньорства", каза Цветелина Танева, съосновател на "Дъ бизнес инститют" (The business institute).

Диана Аладжова, социален предприемач и партньор в "Силвърлайн кепитъл" (Silverline Capital) разказа, че екосистемата като инвестиционна среда стъпва на три основи – първата е бизнесмоделът, който инвеститорът иска да види. "Рискът да се инвестират пари в нещо голямо, защото се търси възвращаемост, това не е филантропия", обясни Аладжова, и допълни: "На второ място се търси скалируемост, тоест компанията трябва да не остане на локално ниво, но много от бизнесите, сред които е и моят, са локални и не излизат от конкретния град, не целят да покрият други пазари, водени от идеята за комерсализация, и сами не си дават шанс да станат глобални", каза Аладжова.

Според нея третата основа при финансирането стъпва на устойчивост. "Тоест имаш бенефициенти – хората, на които искаш да помогнеш, и клиенти - хората, на които искаш да продадеш, което е проблем и често затруднява финансирането, защото не предлага категорична устойчивост", обясни Аладжова.

 Добромир Иванов, изпълнителен директор на  "Българска предприемаческа асоциация" - "БЕСКО" (BESCO), обясни, че екосистемата расте, появяват се нови компании, други се разрастват и стават по-големи. "В България трябва да има работещи институции, които трябва да бъдат притиснати от средните бизнеси. Законопроектите и реформите, които трябва да бъдат гласувани, касаят и социалната бизнес среда. Ние сме стигнали до заключението, че трябва да сме извън шаблонния балон, затова направихме филм за наградите за предприемачи, които спечелиха миналата година и сменихме облика на бизнесмена – той не е мутра с охрана и бръсната глава. Днешните предприемачи са млади, добре обучени и образовани хора, които имат офиси, пълни с лаптопи", разказа Иванов.

Георги Къдрев, съосновател и главен изпълнителен директор на компанията за създаване на решения посредством мобилна термокамера с изкуствен интелект за откриване на аномалии, свързани със съдови състояния и някои възпалителни и онкологични заболявания "Келвин Хелт" (Kelvin Health), каза: "В момента водим разговори с инвеститори от САЩ, които се надяваме да завършат успешно и да финансират нашата социална иновация".

За три години Къдрев е успял финансово да запази компанията си активна, но обясни, че първоначалното й финансиране е дошло от друга компания, която преди това е изградил и която е предоставила необходимия първоначален капитал. Така той отговори на въпроса на модератора Надя Захариева, програмен директор на "Бизнес, предприемачество и технологии" във фондация "Америка за България", с какви пари е финансирал първоначално проекта си.

Георги Златков, управляващ партньор "Иновации и устойчивост" в "БатълПас Стартъп Студио" (BattlePass Startup Studio) разказа, че вертикалният подход набира повече кандидати за финансиране. "Предприемачите и потребителят често се интересуват от продукта и всеки трезвомислещ предприемач гледа конкретния сектор и изследва бизнеса, преди да навлезе в него", каза на финала Златков.