site.btaСаарландският метод за стопанисване на горите демонстрира както грижа към тях като ресурс, така и за биоразнообразието

Една от основните цели в проекта "Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България" е дългосрочно опазване на популациите чрез управление на местообитанията и най-вече размножителните такива. В тази връзка една от дейностите, заложени в проекта, е т. нар. Саарландски метод като природосъобразен начин за стопанисване на гората. Това сподели пред журналисти по време на теренната проверка на насаждения, стопанисвани по Саарландския метод на отглеждане на гори, директорът на Държавно горско стопанство (ДГС) - Кости, инж. Цветомир Генов.

Саарландският метод се прилага в стопанството от 2009 г., когато там е имало практическо обучение от лесовъди от Саарланд, Германия. "В нашата нормативна уредба този метод е описан като природосъобразна система за добив на висококачествена дървесина. Това подсказва и каква е неговата цел, но другото по-важно е, че той има екологичната насоченост", каза инж. Генов.

По думите му важно е да бъде избрано насаждение, в което дървесната растителност е със сходни показатели, като възраст например. Следват няколко фази - възникване, диференциация, зрялост.

"Навлизайки в насажденията, избираме "дърво опция" или "дърво на бъдещето" от всички възможни налични дървесни видове", вниква в същината на метода директорът на горското стопанство.

"Опция" са дърветата, на които в бъдеще ще се разчита. Те се избират с по-голяма гъстота и в следващата фаза намаляват - някои падат от само себе си, за други лесовъдът преценява, че са погрешни или твърде близки. Така от "опциите" остават "дърветата на бъдещето", разстоянието между които е минимум 15 метра.

"Освен екологичната насоченост друго предимство е, че не се работи върху цялото насаждение, а само върху тези "дървета на бъдещето", само за тях. Предполага се, че те са избрани с добри качества, жизнени, гледаме да са семенни, а не издънкови", разказа инж. Генов. Така се оформя широка и стабилна корона, което означава, че и кореновата система е такава.

Още едно предимство на този метод е, че насажденията, в които е използван, са по-устойчиви на абиотични фактори.

Освен това чрез него се съкращава производството за добив на едроразмерна дървесина поне с 30-40 години. Както обясниха представителите на ДГС - Кости, за нея са необходими дървета с качествена дървесина, здрави, прави, незагнили, с равномерно образуване на годишните пръстени и без вътрешно напрежение в самата дървесина.

Инж. Георги Георгиев, заместник-директор в ДГС – Кости, подчерта, че за да работят по метода, лесовъдите трябва да са добре обучени и да познават биологията на дървесните видове. Той уточни, че събират данни за нарастването на дърветата, но лесовъдът преценява и на око.

По думите им методът се използва много във връзка с гнезденето на птиците, което е още една разлика в сравнение с класическиата сеч.

"Самият метод ни задължава да определяме "дървета опции" от всички дървесни видове, който са представени в даденото насаждение. Ако нямаме добро стъбло от някой дървесен вид, то се определя като "екологична опция" и не работим за него, очаквайки дървесина, а го отглеждаме просто, за да се запази видовия състав", обясни инж. Георгиев.

По думите на Димитър Плачийски от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) различните видове дървета дават различни екологични функции, а това е ключово. Някои са източник на храна, други на местообитание. "Дърветата се различават и по короните, което дава възможност на различни видове птици да гнездят в тях, тъй като някои видове са адаптирани към по-редки корони, а други към по-гъсти. Отделно създава структурно разнообразие в гората, което също е от голямо значение", коментира той.

"Когато се определи "дървото опция", се определят и неговите конкуренти. Това са тези, които пречат на избраното дърво или в близко бъдеще (2-4 години) ще започнат да му пречат. Те не се изсичат както при класическия метод, а се опръстеняват и загиват бавно, разпадат се в стоящо състояние", посочи инж. Георгиев. Това означава, че може спокойно да се работи през периода, когато гнездят птиците - няма шум, вибрации, миризми, работи се изцяло с ръчни инструменти.

Като друго предимство лесовъдите изтъкнаха, че при класическото отглеждане дървото ще бъде отсечено и при видовете с много добра издънкова способност да се възстановяват се получава ефектът на хидрата - режеш едно и тръгват две. С опръстеняването този ефект бива избегнат.

Както демонстрираха, самото опръстеняване представлява снемане на кората и прекъсване на проводящите съдове. Така дървото загива бавно и се разпада за няколко години.

"Саарландският метод е един от методите за стопанисване на горите, които смятаме, че демонстрира както грижа към гората като ресурс, така и към биоразнообразието, което се намира в нея", заяви изпълнителният директор на БДЗП Ваня Рътарова-Георгиева.

Странджа планина и нейният природен парк

Странджа планина се разпростира в Югоизточна България и европейската част на Турция. Площта ѝ е около 10 000 кв. км, 35 процента от които са на територията на България. Тя е един от районите в Европа, които са оцелели през Ледниковия период. Доказателство е наличната и запазилата се растителност от евксински тип.

Природен парк "Странджа" е с площ от 1165 кв. км. Основан е през 1995 г. с цел опазване на богатото биоразнообразие, намиращо се в Странджа планина, той има богата флора и фауна - 63 вида терциерни реликти (растения, преживели Ледниковия период). 7 от тях се срещат само в Странджа планина - зеленика, бясно дърво, странджански дъб (известен и като лъжник), странджански джел, странджанско великденче, пухесто горянче и дървовидна боровинка.

Държавно горско стопанство - Кости

Държавно горско стопанство - Кости е териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие. Малко и компактно стопанство с териториално видово разнообразие от дървесна растителност - около 36 вида. Характерно е, че широколистната растителност е около 92 процента и само 8 процента е иглолистна. Средната възраст на дървостоя е 84 години.

На територията на ДГС - Кости се намира и първият резерват в България, обявен за такъв през 1933 г.

Семенните насаждения на територията на стопанството са около 76-77 процента, издънковите - 15 процента, и около 8 процента иглолистни. Последните не са характерни за Странджа планина и при тях има тъй наречената трансформация.

Проектът "Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България" се реализира съвместно от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), Югоизточно държавно предприятие и Североизточно държавно предприятие и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).