Месото, яйцата и млякото предлагат изключително важни източници на така необходимите хранителни вещества, които не могат лесно да бъдат набавени от растителни храни, се казва в нов доклад, публикуван днес от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).
Това е особено важно по време на ключови етапи от живота като бременност и кърмене, детство, юношество и по-напреднала възраст, пише още в проучването, озаглавено "Принос на храна от сухоземни животни към здравословните диети за подобрено хранене и здравни резултати".
Това е най-изчерпателният досега анализ на ползите и рисковете от консумацията на храни от животински произход и се основава на данни и доказателства от повече от 500 научни статии и около 250 политически документа.
Месото, яйцата и млякото осигуряват набор от важни макронутриенти като протеини, мазнини и въглехидрати, и микронутриенти, които е трудно да се набавят от растителни храни в необходимото качество и количество, се казва в доклада. Висококачествен протеин, редица основни мастни киселини, желязо, калций, цинк, селен, витамин B12, холин и биоактивни съединения като карнитин, креатин, таурин се осигуряват от храни от сухоземни животни и имат важни функции за здравето и развитието.
Желязото и витамин А са сред най-честите дефицити на микроелементи по света, особено при деца и бременни жени. В световен мащаб повече от 1 на 2 деца в предучилищна възраст (372 милиона) и 1,2 милиарда жени в детеродна възраст страдат от липса на поне един от трите микроелемента: желязо, витамин А или цинк. Три четвърти от тези деца живеят в Южна и Източна Азия, Тихия океан и Субсахарска Африка.
Не е изненадващо, че според доклада консумацията на храна от сухоземни животни (включително мляко, яйца, месо) варира значително в целия свят. Човек в Демократична република Конго консумира средно само 160 грама мляко годишно, докато някой в Черна гора консумира 338 килограма. Гледайки яйцата, човек в Южен Судан консумира средно 2 грама на година в сравнение със средно 25 кг за човек в Хонконг. Средният човек в Бурунди консумира само 3 килограма месо годишно в сравнение със 136 килограма за човек, живеещ в Хонконг.
Роля в постигането на целите за устойчиво развитие
Ако се консумират като част от подходяща диета, храните от животински произход могат да помогнат за постигане на хранителните цели, одобрени от Световната здравна асамблея и целите за устойчиво развитие, свързани с намаляване на забавянето на растежа, загуба на растеж при деца под петгодишна възраст, ниско тегло при раждане, анемия при жени в репродуктивна възраст и затлъстяване и незаразни заболявания при възрастни.
Но в същото време секторът на животновъдството "трябва да допринесе за справяне с редица предизвикателства", пишат заместник-генералният директор на ФАО Мария Хелена Семедо и главният икономист Максимо Тореро Кълън в предговора към доклада.
"Те включват въпроси, свързани с околната среда (например обезлесяване, промени в земеползването, емисии на парникови газове, неустойчиво използване на водите и земята, замърсяване, конкуренция между храните и фуражите), управление на стадата (например ниска производителност, прекомерна паша, лошо хуманно отношение към животните), въпроси, свързани със здравето на животните (напр. болести, антимикробна резистентност), въпроси, свързани с хора и добитък (например зоонози и болести, пренасяни с храни) и социални въпроси (например справедливост)."
Рискове
Що се отнася до доказателствата за рисковете от консумацията на храни от животински произход, докладът казва, че консумацията дори на ниски нива на преработено червено месо може да увеличи риска от смъртност и хронични заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания и колоректален рак. Въпреки това, консумацията на непреработено червено месо в умерени количества (вариращи от 9 до 71 грама на ден) може да има минимален риск, но се счита за безопасно по отношение на резултатите от хронични заболявания.
Междувременно доказателствата за всякакви връзки между консумацията на мляко, яйца и птиче месо при здрави възрастни и заболявания като коронарна болест на сърцето, инсулти и хипертония са неубедителни (за мляко) или незначителни (за яйца и птиче месо).
Неотдавнашната първа сесия на подкомитета по животновъдство на Комитета по селско стопанство на ФАО насърчи правителствата да актуализират националните диетични насоки, за да обмислят, където е уместно, как месото, яйцата и млякото могат да допринесат за специфичните нужди от хранителни вещества по време на жизнения цикъл на хората.
/СС/
news.modal.text
