site.btaМултинационалните компании в търсене на алтернатива на Китай

Представители на десетки големи американски компании посетиха неотдавна Виетнам. 

Няколко дни по-рано Мексико разстла червения килим пред чуждестранни предприемачи от Китай, а малко преди това "Фокскон" (Foxconn), тайванският подизпълнител на "Епъл" (Apple), се споразумя да инвестира в индийския щат Телангана за създаването на 100 000 работни места. 

Тези три примера имат нещо общо помежду си - трескавото търсене на нови локации за изнасяне на производството извън пределите на Китай.

През последните 25 години Китай бе "фабриката на света" или страната, в която бяха произведени стоките, от които останалата част на света имаше нужда, пише "Франс ентер".

Онлайн платформата "Алибаба" (Alibaba) на милиардера Джак Ма се основава на един прост принцип: ако си предприемач и искаш да произвеждаш чорапи или компютри на ниска цена, то намираш решение в джунглата на китайските фабрики в южната част на страната. Този механизъм все действа, но инвеститорите вече се отдръпват крачка назад.

Битката на разходите

Китай все още е "световна фабрика" в много области, като през 2021 година е осъществявал 31 на сто от световното промишлено производство. И числата са колосални. 

Данните от миналата година обаче свидетелстват за една по-различна тенденция: чуждестранните инвестиции в Китай са се понижили с 40 на сто през 2022 година. Разбира се, не бива да се забравя, че става дума за година, която все още бе белязана от КОВИД-19, но това не променя факта, че Китай с голяма вероятност няма да види отново притока на инвестиции от последните две десетилетия. 

Има много причини зад подобно развитие, като се започне от нарасналите производствени разходи в Китай. Неотдавнашно проучване изважда на преден план еволюцията на разходите за труд в Азия: почасовото заплащане в Китай е нараснало рязко и е тройно или четворно по-високо, отколкото във Виетнам, Малайзия или Индия. Както е известно, мултинационалните компании предпочитат този, който предлага най-добрата оферта, а, в усилията си за развитие, Китай губи битката за разходите. 

Нови хоризонти за Индия и Виетнам 

Втората причина за този феномен на изтегляне на производството има геополитически характер. "Студената война" между САЩ и Китай оказа осезаем ефект върху компаниите, както и затягането на китайската вътрешна политика най-вече с прекомерните ограничения за постигане на целта за нулев КОВИД или осъзнаването на политическия риск от руската инвазия в Украйна. 

Тази тенденция създава отлични условия за Индия, Виетнам и всички страни, които могат да бъдат алтернатива на Китай и са във фаза на бърз растеж. В случая на Виетнам режимът не е нито по-малко комунистически, нито по-зачитащ свободите от този в Пекин, но поне поддържа дистанция от Китай и култивира добри отношения с Вашингтон, според френското издание.

Както вече се случи по време на Студената война между Запада и СССР, Ханой е много по-толерантен към съюзниците, отколкото към противниците. Виетнамският комунизъм или обезпокоителният инудистки национализъм на индийския премиер Нарендра Моди не пречат да се прави бизнес с благословията на САЩ. Това е колкото цинично, толкова и класическо поведение. При всички случаи ставаме свидетели на развитие в процеса на глобализация, което при сегашните темпове ще бъде съвсем различно след няколко години.