Хранително-вкусовата промишленост се развива устойчиво през последните години, но има по-сериозен потенциал от този в момента. Тя може да спомогне за едно балансирано развитие в страната по райони, тъй като имаме различни условия на национално ниво. Основният въпрос е как да се създаде повече добавена стойност за бизнеса и за хората. Това каза министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов на форум от националната кампания "Да! На българската храна", на който представители на изпълнителната власт, бизнеса, български производители, преработватели и търговци обсъдиха предизвикателствата и мерките на правителството в подкрепа на земеделския бранш и хранително-вкусовата промишленост, както и политиките за насърчаване на родното производство на храни. Събитието се провежда за 17-а поредна година и е организирано от медия "Стандарт".
През 2022 г. спрямо 2021 г. е отчетен ръст на индустрията с 36 на сто, което е рекорден резултат за последните 12 години, като заетите в сектора са близо 70 000 души, посочи министър Стоянов.
"През последните четири месеца инфлацията върви надолу, затова съм убеден, че в борбата за овладяване на цените на храните ще постигнем успех. Инструментите, които използваме, са много, но никой от тях сам по себе си няма да доведе до този успех", каза Стоянов по повод високите цени на храните.
По думите му правителството се е насочило към три основни мерки. Първата е сайтът, на който търговците могат да подават своите най-ниски цени, без да включват промоциите си – данни, които могат да бъдат видени от потребителите. Той трябва да бъде основата на бъдеща цялостна информационна платформа по отношение на търговията с храните. Втората мярка са предприети законодателни промени и по-конкретно наредба на Министерството на земеделието, която ще бъде за проследяемост на храните в страната и смяната на собствеността и мястото, където се намират или движението им от вноса до трапезата. На 3 април ще бъде пуснат за обществено обсъждане закон за ограничаване на надценките на хранителните стоки. Идеята му е от всяка група стоки минимална надценка да бъде задължителна за един или най-много два артикула.
"Например, ако в магазина има 20 вида кашкавал, за един или два от тях търговецът ще трябва да гарантира минимална надценка, т.е. да има един или два артикула, които да са на поносима цена", обясни Стоянов.
Третата мярка е контролът чрез проверките на цените, които могат да бъдат видени на сайта на министерството.
"С моя нарочна заповед от вчера е засилен контролът на вносните храни и основни яйца и агнешко месо от трети страни. И до момента е извършван такъв, но с оглед да се успокои обществеността, ще предприемем действия, които независимо от това, че по документи въпросните храни показват качеството и безопасността си, допълнително ще им извършим изследвания и докато не се получат съответните отрицателни резултати, няма да освободим пратките“, заяви изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Иван Шиков.
При проверките, извършени от БАБХ, най-често се констатират нарушения в документите за произход, проследимост, срок на годност и условия за съхранение на продуктите.
Шиков е категоричен, че и вносните, и родните храни подлежат на задълбочен и качествен контрол, и агенцията няма да допусне занижаване на контрола, независимо от това кой е производителят им.
Председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев заяви, че към момента комисията е извършила около 950 проверки, от които са констатирани 720 нарушения, като 280 от тях са разгледани като нелоялни търговски практики. Това е причината за изкуственото завишаване на цените, посочи той.
/ВЙ/
news.modal.text
