Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) и Международната организация по миграция (МОМ) публикуваха проучване, изследващо пречките пред разселените фермери в Ирак да се върнат към работата си, след като конфликтът ги е принудил да напуснат своите домове.
"Връщат ли се иракските разселени фермери към селското стопанство?" разчита на данни, събрани през 2020 г. от 774 домакинства, които са се занимавали със земеделие преди 2014 г., но впоследствие са били разселени поради конфликта. Установено е, че само около едно на всеки четири земеделски домакинства се е завърнало в родните си райони до 2020 г., шест години след като страната обяви поражението на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), което нанесе милиарди щети в житни региони на Ирак.
Още по-малко са успели да възобновят своите земеделски дейности поради опасения за безопасността и загубени активи, но също и поради редица пречки, свързани с местните пазари на селскостопански храни и достъпа до кредити.
Въз основа на скорошни оценки на правителството, мащабът и темпото на завръщане са се подобрили значително през последните години.
Проучването има за цел да информира адекватно вземащите решения относно критичните области на политиката и инвестиционната подкрепа, като също така идентифицира трайни решения за разселените фермерски семейства, казва Ахмад Садидин от Отдела за икономика на селското стопанство на ФАО, водещ автор на изследването.
Резултатите, които може да са открояващи се в други следконфликтни ситуации по света, предполагат, че възстановяването на сигурността и реконструкцията на селскостопански активи и инфраструктура са належащи изисквания за фермерите да възобновят своите селскостопански дейности. Ако местните условия не се подобрят в районите, от които хората са избягали, завръщанията може да не са устойчиви.
Основни констатации
Съвместното проучване на ФАО и МОМ се фокусира върху седем провинции – Анбар, Бабел, Багдад, Дияла, Киркук, Нинев и Салахедин, които покриват почти две трети от общите посевни площи в страната и по-висок дял от производството на пшеница. То използва надлъжни данни от набор от проучвания на повече от 3800 домакинства, проведени от 2016 г. насам, и фокусирано проучване на 774 домакинства, които са се занимавали със земеделие преди 2014 г., но впоследствие са били разселени.
Масовото унищожаване на земеделски активи и липсата на достъп до пазарни производствени услуги и финансиране са основни фактори, възпрепятстващи възвръщаемостта на домакинствата и възобновяването на селскостопанския поминък, заедно с опасенията за сигурността. Земеделските домакинства са загубили средно 83 процента от своите земеделски активи. И все пак докладът установява, че с достъпни кредити и развитие на капацитет те биха възобновили земеделието и много повече биха го направили, ако разполагат с ресурси за покриване на основни нужди.
Други фактори, влияещи върху перспективите за възобновяване на селскостопанските дейности, включват възрастта и въздействието върху пазара от нарастването на вносните храни, на които Ирак разчита след конфликта
Например по-младите фермери, които са се завърнали в земите си, е по-малко вероятно да интензифицират усилията си за отглеждане на култури, отколкото по-възрастните, поради по-малко опит или по-малък интерес към дейността. Подсилените консултантски услуги биха могли да спомогнат за повишаване на интереса от страна на по-младите фермери, както и възстановяването на услугите в селските райони и възможностите за заетост извън селското стопанство.
Поразителна констатация е, че повече завърнали се фермери цитират ниските цени, предлагани за селскостопански продукти, като по-голямо предизвикателство от липсата на достъп до семена, фураж или оборудване и дори до напояване. Цените на субсидираните вносни храни може да са ниски, но те оказват огромен натиск върху националния бюджет и макар да осигуряват евтини (но зле насочени) хранителни кошници за гарантиране на продоволствената сигурност, те допринасят за понижаване на цените на зърното за местни производители и възпрепятстват инвестициите.
Понастоящем неофициалните неселскостопански работни места, бизнесът и обществената заетост покриват повече от 80 процента от доходите на домакинствата на завърнали се в селските райони, а делът, който зависи от селското стопанство, рязко е намалял. Междувременно безработицата в градските райони на Ирак се е повишила до нива над тези в селските райони, подчертавайки по-широките ползи от възстановяването на поминъка в селските райони.
"Инвестирането в селското стопанство може да създаде по-стабилни източници на доходи и да предложи на местните хора възможности да останат в селските райони, вместо да мигрират към градовете", се казва в доклада.
/СЛС/
news.modal.text
