Контролът на вредителите по посевите и растенията е необходим както за запазване на продоволствената сигурност, така и за осигуряване на жизнеспособни доходи на фермерите за тяхното производство. Това обаче трябва да се прави, като се сведат до минимум рисковете за хората и околната среда. Такъв подход, използващ естествени методи, когато е възможно, и химически пестициди като крайна мярка, се нарича "интегрирано управление на вредителите". Днес Европейската комисия публикува база данни, представяща преглед на наличните в момента методи, придружена от проучване, оценяващо тяхната ефективност и перспективите за по-нататъшното им използване.
Базата данни включва около 1300 примера за практики, техники и технологии в рамките на осем принципа на интегрираното управление на вредителите, установени на европейско и международно ниво, като използване на сеитбообращение и балансирано торене, мониторинг на вредни организми, целево и намалено прилагане и, което е по-важно, предпочитание за нехимически методи за борба с вредителите. Базата данни също така включва 273 "насоки за специфични култури", разработени от националните органи на държавите членки и публични органи за прилагане на изискванията за интегрирано управление на вредителите съгласно Директивата за устойчива употреба на пестициди.
Този преглед на практиките, създаден след две години работа, показва, че има голямо разнообразие във възможностите за възприемане и прилагане на интегрирано управление на вредителите в страните от ЕС. Всички примери са представени на националните езици с кратко въведение на английски. Този инструментариум има за цел да вдъхнови националните власти, съветниците в земеделските стопанства и т.н. да разработят и внедрят подходи за интегрирано управление на вредителите след адаптирането им към местните/регионални земеделски и агроклиматични условия. Базата данни, която се намира в платформата за моделиране на данни за икономика на ресурсите на JRC, ще се актуализира редовно с допълнителни примери.
Паралелно с този голям преглед, едно проучване изследва настоящите практики за интегрирано управление на вредителите и техния потенциал да помогнат за намаляване на зависимостта от химически пестициди, разходите за прилагането им и общата им ефективност. Проучването също така изследва ключовите фактори, влияещи върху намаляването на зависимостта от употребата на пестициди и ключовите бариери и двигатели, свързани с него.
Изглежда, че натискът от гражданското общество, стимулиращата регулаторна рамка и благоприятната икономическа среда са двигатели за намаляване на употребата на пестициди. Намаляването на употребата на пестициди често работи най-добре, когато се комбинира с други цели, като практики за опазване на почвата, намаляване на употребата на торове и предоставяне на екосистемни услуги, като запазване на опрашители или възстановяване на естествени местообитания (например жив плет).
Възприеманият недостатъчен брой жизнеспособни и достъпни алтернативи на конвенционалните практики остава основната пречка за намаляване на зависимостта ни от пестицидите. Колективните покупки на оборудване или договорните решения могат да бъдат опция за справяне с възможните произтичащи разходи, свързани с някои алтернативни методи.
Подкрепата на национално и европейско ниво чрез мерки за информация и разпространение на всички съществуващи алтернативи и нови технологии е от решаващо значение за увеличаване на успешното прилагане на интегрирано управление на вредителите. Настоящият набор от инструменти представлява такова усилие за насърчаване и подкрепа на използването на такива практики от фермерите, както се изисква от настоящата Директива за устойчива употреба на пестициди, но и извън нея, на доброволна основа.
Стъпките досега
Стратегията "От фермата до трапезата" поставя две цели по отношение на намаляването на пестицидите: намаляване с 50 процента до 2030 г. на употребата и риска от химически пестициди и употребата на по-опасни пестициди.
Директивата за устойчиво използване на пестициди предоставя условията, които националните органи трябва да определят, за да гарантират устойчивото използване на пестициди от земеделски производители и други професионални потребители на пестициди. Това включва използването на подходите за интегрирано управление на вредителите, определени в осем общи принципа. На фона на стратегията "От фермата до трапезата" и за да засили изпълнението на целите на Директивата за устойчиво използване на пестициди, през юни 2022 г. Комисията прие предложение за регламент, който я заменя. Той определя цели на ЕС за намаляване на пестицидите и предоставя национални цели, както и по-специфични изисквания на ниво потребители, включително за интегрирано управление на вредителите под формата на "правила за специфични култури".
Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) включва няколко инструмента за фермерите в усилията им да намалят употребата на пестициди. Екосхемите по първия стълб на ОСП осигуряват предвиден бюджет от минимум 48,5 милиарда евро за екологични и климатични практики, включително за намаляване на пестицидите и биологично земеделие. Ангажиментите за управление по втория стълб на ОСП (развитие на селските райони) идват с предвиден бюджет на ЕС от минимум 21,14 милиарда евро (допълнен от национално съфинансиране). Вторият стълб на ОСП може да подкрепи и инвестиции в прецизно земеделие, което също допринася за намаляване на пестицидите.
Пазарните мерки на ОСП в сектори като плодове и зеленчуци или вино могат да финансират колективни действия за насърчаване на практики като интегрирано управление на вредителите или интегрирано производство, както и биологично производство. В рамките на консултантските услуги в земеделието държавите членки трябва да предоставят съвети на земеделските производители по редица въпроси, включително устойчивото използване на пестициди. Създаването и използването на съвети може също да бъде финансирано от втория стълб на ОСП, например чрез Европейското партньорство за иновации (ЕПИ-АГРИ).
/СС/
news.modal.text
