site.btaБСК не е съгласна с проект за промени в Наказателния кодекс, инкриминиращи действия, насочени срещу правото на синдикално сдружаване

БСК не е съгласна с проект за промени в Наказателния кодекс, инкриминиращи действия, насочени срещу правото на синдикално сдружаване
БСК не е съгласна с проект за промени в Наказателния кодекс, инкриминиращи действия, насочени срещу правото на синдикално сдружаване
Снимка: pixabay

Българската стопанска камара (БСК) изразява категорично несъгласие с предложеното изменение и допълнение на приетия на първо четене Общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. С предложението се инкриминират действия, насочени срещу правото на синдикално сдружаване, включително такива по принудително членство, отказ от членство, осуетяване на права, произтичащи от членство, или възпрепятстване създаването на синдикална организация. Това се посочва в становище на БСК по проекта за промени в Наказателния кодекс, разпространено от пресцентъра на Камарата. Становището е адресирано до председателя на парламентарната Комисия по правни въпроси. 

Предложението е мотивирано с разпоредби от ресорна Директива на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври за адекватните работни заплати в ЕС и от Конвенция 87 на МОТ за свободата на сдружаване и закрилата на правото на организиране.

Според БСК, предвид тези разпоредби, предвиждането на специална закрила и наказателна отговорност само по отношение правото на сдружаване на работниците и служителите е неоправдано, несправедливо и дискриминационно, и поставя в неравностойно положение сдруженията на работодателските организации, спрямо синдикалните. От Камарата посочват, че Директивата и Конвенцията изискват еднакво право на закрила на синдикалните и на работодателските организации. Тази равнопоставеност се съдържа и в Конституцията на България.

Направеният извод в мотивите на вносителите на законопроекта, "че в България конституционното право на синдикално сдружаване не е правно гарантирано и осъществяването му на практика го обезсмисля и поставя под съмнение", според БСК не почива на никакви изследвания, аналитични данни и факти, които да го подкрепят. Наказателната отговорност е крайна мярка, която може да бъде оправдана само при доказани, многобройни нарушения на основни права на гражданите, срещу които действащото законодателство е неефективно, смята организацията. От БСК напомнят, че в Наказателния кодекс е предвидено, че "който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на близките му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева".

Националното законодателство, в съответствие с европейското и международното, трябва да осигури равни възможности и отсъствие на привилегии на синдикалните и работодателски организации, като гаранция за успех на социалния диалог. Надяваме се, че синдикалните организации не разчитат на наказателна принуда, за да стимулират работодателите да участват в колективно преговаряне на работните заплати, се казва още в становището.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:57 на 07.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация