site.btaЗападните търговски, транспортни и финансови санкции и руският им отговор

Западните търговски, транспортни и финансови санкции и руският им отговор
Западните търговски, транспортни и финансови санкции и руският им отговор
Снимка: АП

Западните страни наложиха на Русия безпрецедентни санкции, след като тя нападна Украйна в края на февруари. Под ударите на ограниченията попаднаха цели сектори от икономиката, големи компании и политическия елит на страната.

Мерките бяха последвани от напускането на много западни компании, което от своя страна изправи Русия пред заплаха от дълбока икономическа криза и дори дефолт по външния си дълг. Кремъл обаче не остана длъжен на Запада и от своя страна обяви няколко пакета санкции по адрес на западни компании и политици.

Ройтерс обобщава санкциите в сферите на търговията, транспорта и финансите и руският им отговор.

 

Енергетика

САЩ забраниха вноса на руски суров петрол, природен газ и въглища.

Великобритания обяви, че до края на годината ще спре да купува руски петрол.

ЕС, най-големият енергиен клиент на Русия, забрани вноса на руски въглища, но засега все още не е ограничил вноса на газ и петрол. От седмици текат преговори за постепенния отказ от руския петрол, но съгласие все още не е постигнато.

Германия спря газопровода "Северен поток-2", който трябваше да пренася руски газ за Германия по дъното на Балтийско море. Тръбата очакваше сертификация, когато започна руската инвазия, и тя логично беше отказана.

 

Държавни компании

Руските държавни компании, попаднали под ударите на западните санкции, включват националния превозвач "Аерофлот", военната "Ростек", корабната "Совкомфлот" и още няколко, свързани с руската армия.

 

Износ

Западът забрани износа на много продукти в Русия, включително и стоки, произведени в трети страни, но по западна технология.

В САЩ компаниите, които изнасят полупроводници, компютри, сензори, лазери, навигационно, телекомуникационно или аерокосмическо оборудване, се нуждаят от специален лиценз, за да продължат да търгуват с Русия.

ЕС забрани износа на "технологии от последно поколение", включително полупроводници и софтуер, както и определени видове транспортно оборудване и машини.

 

Самолети, кораби, банкноти 

Европа затвори въздушното си пространство за руски самолети, а 78 самолета, дадени под лизинг на руски компании и намиращи се извън Русия, когато мярката беше приета, бяха иззети, според руския министър на транспорта Виталий Савелиев.

САЩ, ЕС и Великобритания забраниха на руски кораби да акостират в пристанищата им.

Те забраниха и осигуряването на правни, консултантски и рекламни услеги на руски компании, както и продажбата на луксозни стоки в Русия.

ЕС забрани износа и продажбата на банкноти евро в Русия, а руските държавни медии "Спутник" (Sputnik) и "Раша тудей" (RT) бяха изключени от европейския и британския ефир.

 

Централната банка на Русия

Страните от Г-7 забраниха всякакви трансакции с Централната банка на Русия и замразиха активите й, държани зад граница, възлизащи на около 300 милиарда долара, според руския финансов министър Антон Силуанов.

Москва окачестви това като "кражба", след като дълги години шумно рекламираше огромните си резерви като средство, което би защитило икономиката й в случай на санкции или при рязък икономически спад.

В края на април руските резерви под формата на злато и чужда валута, включително и замразените фондове, възлизаха на 593,1 милиарда долара.

САЩ освен това забраниха на Русия за ползва замразените резерви, за да извършва плащания по облигациите си към държателите на руски суверенен дълг.

 

Инвестиции

САЩ забраниха на американските компании да осъществяват нови инвестиции в Русия. ЕС забрани нови инвестиции в руския енергиен сектор.

Няколко държавни инвестиционни институции като Руския фонд за преки инвестиции и банката за развитие ВЕБ бяха санкционирани, а на западните инвеститори беше забранено да поддържат отношения с тях.

Считано от 1 март, САЩ забраниха да се търгува с руски държавен дълг на вторичния пазар. Предишните санкции, в сила от 2019 г., вече бяха ограничили възможностите на западните инвеститори да влагат парите си в руски държавен дълг на първичния пазар.

Великобритания забрани пласирането на руски държавен дълг на борсата в Лондон, ЕС също ограничи търговията с руски държавни облигации.

Русия има около 40 милиарда долара неизплатен външен дълг, деноминиран в евро и долари. Половината от него е в ръцете на чужди инвеститори, както и около 18 на сто от руския вътрешен дълг, възлизащ на 2,8 трилиона рубли (45 милиарда долара)

 

Банки

САЩ наложиха "пълни блокиращи санкции" на няколко руски банки и финансови институции, включително на държавните "Сбербанк" и "ВТБ банк", които заедно държат около половината от руските банкови активи.

Санкциите ефективно блокират възможностите им да оперират в американски долари и забраняват на западните компании да извършват трансакции през тях.

ЕС изключи от системата за международни разплащания СУИФТ седем руски банки, сред които "ВТБ банк и банка "Откритие", което им отне възможността да извършват презгранични разплащания.

На 5 май председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че със следващия си пакет санкции ЕС ще изключи от СУИФТ и "Сбербанк".

 

Персонални санкции

В санкционните списъци на САЩ и ЕС попаднаха стотици членове на руския политически и бизнес елит. На тях им е забранено да пътуват на запад, а активите им там са замразени.

Санкции са наложени пряко на президента Владимир Путин и неговия кабинет, включително на външния министър Сергей Лавров, премиера Михаил Мишустин, говорителя на Кремъл Дмитрий Песков и техните семейства.

Под ударите на санкциите попадат и шефовете на най-големите руски държавни компании, включително главният изпълнителен директор на "Сбербанк" Герман Греф. Обемът на така замразените активи само в ЕС възлиза на около 30 милиарда долара.

Олигархът Роман Абрамович пък беше принуден да се раздели с футболния клуб "Челси", след като попадна в британските санкционни списъци.

 

Руският отговор

Отговорът на Русия не закъсня и на свой ред Кремъл обяви поредица от санкции срещу западни компании, институции и личности.

Ройтерс обобщава икономическите последици за Русия и ответните мерки, предприети от Москва.

 

Икономика

От началото на войната досега около 1000 западни компании напуснаха Русия или сериозно намалиха икономическата си активност там, по данни на школата по мениджмънт към Йейлския университет.

Правителството прогнозира, че тази година икономиката ще се свие с 8,8 на сто и няма да се върне към предвоенното си равнище преди 2026 г. Независими анализатори очакват двуцифрено свиване.

Малко след началото на инвазията в Украйна Централната банка на Русия повиши основния лихвен процент от 9,5 на сто до 20 на сто, за да подкрепи рублата и да удържи галопиращата инфлация, която в началото на март удари 2,2 на сто за седмица. На годишна основа инфлацията през март беше 18 на сто.

Наложеният строг капиталов контрол и изискването износителите да конвертират в рубли най-малко 80 на сто от приходите си в чужда валута укрепи рублата и в началото на май тя достигна няколкогодишен връх спрямо долара и еврото, а основната лихва беше свалена на 14 на сто.

На 13 май индексът RTS за деноминирани в рубли акции на борсата в Москва беше с около 9 процента под нивото си от 23 февруари, деня преди началото на инвазията, а базираният на рублата индекс MOEX беше спаднал с 24 на сто. Индексът FTSEurofirst 300 за водещи европейски акции беше с 5 на сто под нивото от края на февруари.

 

Спиране на газа

На 31 март Путин разпореди компаниите, базирани в "неприятелски държави" - тези, които наложиха санкции на Русия, да започнат да заплащат за получавания газ в рубли, а не в долари или евро, както е по договор.

ЕС контрира, че това би включвало трансакции и конвертиране през руската Централна банка, което е забранено по силата на наложените санкции.

При нежеланието на повечето европейски клиенти да плащат в рубли и при липсата на яснота как точно да бъдат извършвани плащанията, Русия обяви, че спира газа за Полша и България, заради отказа им да плащат в рубли.

На 3 май Путин обяви нови мерки срещу компании и отделни личности от "неприятелски държави". По силата им на руския бизнес беше забранено да поддържа каквито и да било отношения с тях, дори и да са изпълнили задълженията си по договор.

Списъкът, публикуван на 11 май, включва бившето германско дъщерно дружество на руския газов монополист "Газпром" и неговите подразделения, обслужващи търговията и доставките на газ в Европа, както и собственика на полския участък от газопровода "Ямал-Европа".

На 12 май "Газпром" обяви, че спира да изнася газ за Европа по тази тръба. Според Германия това означава спад на доставките сумарно с около 3 процента. Русия практически не е използвала ефекткивно "Ямал-Европа" от ноември 2021 г.

 

Забрана за инвестиции

Централната банка забрани на чужденци да продават руски ценни книжа и спря плащанията към чужденци, които държат местно емитиран държавен дълг.

Заемите и кредитите в рубли за жители на "неприятелски държави" са забранени. На руските компании не е разрешено да изплащат дивиденти на акционери от "неприятелски държави".

Разплащания по дълговете от страна на руски компании към чуждестранни инвеститори могат да бъдат извършвани само в рубли през специална сметка в руска банка. Централната банка и финансовото министерство могат да разрешават изключения от това правило.

Кремъл нареди листваните в Русия публични компании да делистнат депозитарните си разписки от чуждестранните търговски платформи, освен ако не им е изрично разрешено да останат. Няколко руски компании се възползваха от възможноста да запазят тези си разписки, за да привличат чужд капитал в Лондон и Ню Йорк.

Законът не засяга компании, като например "Яндекс" (Yandex) и "Ти Си Ес груп" (TCS Group), които първично са листнати на чужди борси.


Забрана за износ и паралелен внос

Русия забрани износа на над 200 стоки в "неприятелски държави". Списъкът включва електрическо, електронно и телекомуникационно оборудване, медицински и селскостопански стоки, автомобили.

По силата на указ, издаден през май, Москва позволи на компаниите да внасят стоки сас западен патент като автомобили и смартфони без разрешението на техния производител и да ги продават в Русия. Мярката има за цел да поддържа достъпа на руснаците до западните марки.

 

Конфискувани самолети

Русия затвори въздушното си пространство за европейски и американски авиолинии, което принуди някои дълги полети до Азия да преминават по още по-дълъг маршрут.

Москва обяви, че няма да върне около 400 самолета, взети на лизинг от западни компании, като така на практика сложи ръка на самолети на стойност от около 10 милиарда долара.

Русия наложи санкции и на редица западни политици, сред които министри и депутати от САЩ, ЕС, Великобритания, Канада и други в отговор на подобните санкции, наложени на руски представители.

 

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:06 на 19.05.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация