site.btaМежду 11 и 13 на сто се очаква да поскъпнат туристическите продукти и услуги заради високите сметки за ток; ресторанти вече вдигат цените

IF 13:46:31 14-10-2021
ZM1344IF.024
туризъм - ресторанти - цени на тока

Между 11 и 13 на сто се очаква да поскъпнат туристическите продукти
и услуги заради високите сметки за ток; ресторанти вече вдигат цените


София, 14 октомври /Екатерина Тотева, Валерия Димитрова, БТА/
Между 11 и 13 на сто се очаква да поскъпнат туристическите продукти и услуги заради високите сметки за ток. В зависимост от това как ще се "залюлее" пазарът, поскъпването може и да е по-голямо. Това коментира за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Увеличение на цените вече има и в някои ресторанти и заведения, коментира за БТА председателят на Сдружението на заведенията /СЗБ/ Емил Коларов.
Енергията не е основен компонент в ценообразуването в туризма, но е много значим, коментира Румен Драганов и изтъкна, че допълнителното оскъпяване на туристическия продукт ще дойде и от повишаването на цените на доставчиците на продукти за туризма от транспорта, селското стопанство и други услуги и то в условия на криза за бранша.
В очакване на новите цени, сега се наблюдава голяма разпродажба на почивките около Коледа и Нова година, каза Драганов и допълни, че вече са изчерпват местата в къщите за гости, малките семейни хотели, защото цените са гарантирани на досегашните си равнища. Интерес към зимната почивка в България се отчита от туристи от Великобритания, Ирландия, Полша и Русия. Ще се разчита и на съседните пазари - Македония, Гърция и Румъния, допълни Драганов и посочи, че тази зима българският пазар ще е преобладаващ.
Туристическият бранш, както и останалите индустрии, са еднакво засегнати заради повишението на цената на тока, коментира Драганов. В момента има объркване как да бъдат направени цените за зимния сезон в хотелите, ресторантите, услуги, картите за ски лифтовете, допълни той.
В търсене на мерки в подкрепа на бизнеса заради цените на тока туристическият бранш работи с работодателските организации и в частност с Асоциацията на индустриалния капитал в България, изтъкна Драганов.
Браншът подкрепя предложенията на АИКБ да бъде субсидирана цената на енергията с определена сума, коментира Драганов, но допълни, че мерките минават и през спешна подкрепа на доходите на потребители, временно отсрочване на плащането на сметки за ток, както и през възможността да не бъде спирано електрозахранването при невъзможност то да бъде навременно платено. Енергийната криза може да бъде посрещната по-лесно от бранша, ако има данъчни облекчения и предоставяне на държавна помощ за отделните фирми в съответствие с правилата на ЕС. От бранша също искат да има пълна прозрачност за причините за енергийната криза. Трябва да има разследване и антикорупционно отношение към енергийния пазар, коментира Драганов и допълни, че е явно, че има фирми, които имат голям финансов интерес това да се случва точно така. От бранша искат да има улеснения по споразуменията, които фирмите подписват с доставчиците на електроенергия, за да се знае точно на каква цена се купува. Сред дългосрочните мерки, които туристическият бизнес подкрепя, са: насочване на енергийната политика на страната към създаване на нови ВЕИ мощности и възможности за съхранение на енергия, а като цяло, по думите на Драганов, политиката по енергийния пазар в дългосрочен план трябва да се преструктурира по начин, който да не позволи подобни сътресения занапред.
Някои колеги започнаха да коригират цените, каза за БТА председателят на Сдружението на заведенията /СЗБ/ Емил Коларов. Със сигурност няма как да се работи на тези цени, въпреки спекулациите за намаленото ДДС, защото това не се отразява пряко върху цената, която по думите на Коларов се влияе от двойното увеличение на цените на доставките на някои продукти, растящите цени на природния газ и на електроенергията. Според него предлаганите от енергийното министерство компенсации от 30 или 50 лева за мегаватчас използвана електроенергия при достигната цена от над 500 лева на мегават не са достатъчни. Същевременно Коларов посочи, че надценките в българските ресторанти и заведения са най-ниските. Процентите, които се залагат при ценообразуването при нас, са най-ниски в целия ЕС, а и не само там, ако колегите работят с 200-250 процента, по света се работи с двойно по-високи проценти, коментира председателят на СЗБ. Той отбеляза, че в бранша принадената стойност е много висока, защото голяма част от стойността на продукта е труд, а неговата цена, по думите му, постоянно се увеличава.
Председателят на СЗБ изтъкна, че за бранша е важна и подкрепата от Българската банка за развитие в посока на разсрочване и по-добри условия за всички кредити, които са отпуснати или тепърва ще се предоставят на бранша.
Хотелският и ресторантьорският бизнес са много енергоемки и токът е голямо перо в разходите на фирмите, припомнят от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация /БХРА/. Затова от бранша настояват за енергийни помощи, каквито към момента не са предвидени, освен минималната помощ за малките фирми, които не са си избрали собствен доставчик. Употребяваната електроенергия да се заплаща с инфлационен коефициент, а не както в момента с пъти увеличение, предлагат от БХРА.
Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева коментира за БТА, че мерките в подкрепа на бизнеса, предвидени от енергийното министерство, се отнасят за всички енергийни оператори, в това число и за туристическия бизнес. По думите й проблемът за бранша не е по-различен спрямо останалите сектори. "Подготовката за зимния сезон е нещо, което в много голяма степен ни вълнува. Цената на електроенергията има пряко отношение върху цената на лифт картите", коментира заместник-министър Георгиева и допълни, че на среща за предстоящия зимен сезон в Боровец лифт операторът е казал, че цените на тока са предизвикателство за фирмата. По думите й на среща с туристическия бизнес в Банско за подготовката на сезона е била споделена неизвестността, пред която са изправени фирмите заради цените на тока.
Асоциацията на организациите на българските работодатели поиска в държавния бюджет за 2022 г. да бъдат предвидени средства за финансиране на политики за справяне с последиците от кризата, причинена от COVID-19 и енергийната криза. Работодателите настояват и за мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите, надхвърлящи в пъти разчетите на КЕВР, цени на електрическата енергия и на природния газ.
/ЦМ/



news.modal.header

news.modal.text

Към 04:08 на 05.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация