site.btaПредседателят на КЕВР призова бизнеса да участва в пазара на енергия не само като консуматор, но и като производител

Гледайте какво прави държавата, но и не пропускайте възможността и вие да участвате в енергийната система, обърна се председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров към участниците в дискусия на тема: "Дългосрочна визия за развитието на българската електроенергетика".

"Чувам много коментари, че газовият проект е отпаднал от Плана за възстановяване и устойчивост, само че той не е отпаднал може би като необходимост за българската енергетиката", заяви Тодоров и призова всички собственици на индустриален и частен капитал да се видят в ролята на инвеститори в такива съоръжения. Поемете риска и предизвикателството да бъдете нови участници в пазара на енергия, не само като консуматори, но и производители, а може би и като търговци и дистрибутори, каза председателят на КЕВР.

Преминаването към икономика,  базирана на нисковъглеродни източници на енергия, което трябва да се случи в следващите пет, максимум десет години, бе посочено от председателя на Комисията като предизвикателство пред страната. Освен това, по думите му, трябва да се разделим с комфорта и илюзията за стабилност, която ни дават огромните генериращи мощности, които имаме в момента поради естеството на тази промяна. Тези процеси вече са започнали в България, като производството на електроенергия е все по-разпръснато, независимо и демократично, каза Тодоров. 

Следващите един - два месеца ще изградим визия за това къде трябва да бъде България като пазар като електроенергия и на енергия, защото източниците стават все повече взаимозаменяеми, допълни председателят на КЕВР и заяви, че тази визия ще бъде дискутирана със всички участници на пазара.

Заместник-председателят на Народното събрание Росица Кирова каза по време на форума, че в рамките на едномесечната отсрочка от ЕК по последната редакция на националния План за възстановяване и развитие би могло да се помисли част от финансирането, което би трябвало да осигури устойчивост на системата, да бъде инвестирано в преносната мрежа. Това е един от основните проблеми на всички, които искат да се присъединят към мрежата и които биха могли да произвеждат електрическа енергия, допълни Кирова. По думите й това трябва да бъде направено в синхрон с възможностите за балансиране на мрежата и тя не изключи необходимостта от елементи за съхранение. Тези елементи трябва да бъдат много добре преценени и трябва да си помислим, че преди съхранението идват производството и преносът на електроенергията, допълни Кирова.

Заместник-министър на иновациите и растежа Карина Ангелиева напомни по време на форума, че министерството е създадено да изведе темата за иновациите като основа за развитието на всички секторни политики и темата за растежа, който трябва да допринесе за увеличаването на инвестициите в регионите на страната и в сектори с добавена стойност, каквато е енергетиката. 

След като сме планирали толкова много инвестиции в рамките на новия програмен период в  енергийната ефективност, ВЕИ, технологична модернизация, би следвало да имаме постоянен аналитичен модел, който не само да предоставя данни, но и да събира различни изследователи, инженери, експерти и той постоянно да работи за обучение и изграждане на административен и научно-изследователски капацитет, изтъкна заместник-министърът. Тя добави, че от години нямаме единен център, свързан с изграждането на високотехнологични кадри в енергетиката, в това число и ядрената. Заместник-министърът съобщи още, че предстои финализирането на Иновационната стратегия за интелигентна специализация, както и завършване на процеса по изработване на Пътната карта за водорода.

Александър Давидов – началник на отдел "Енергийни стратегии и секторни политики" в Министерството на енергетиката, каза, че вероятно този отдел ще носи основата тежест при изготвянето на новата енергийна стратегия на България и посочи, че е важно мнението на всички участници в този процес, като подчерта, че е важно какво ще бъде заложено като изходни данни.

По време на дискусията бе представена Програма за развитие на сектора, разработена от енергийните експерти на АИКБ в няколко варианта.

Заместник-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев представи сценарии за бъдещето на електроенергетиката в страната. Един от тях - с ядрена енергетика, предвижда добавянето на хиляда мегавата ядрена мощност, като не се развиват паро-газови централи. При този сценарий се залага ядрената мощност да бъде изградена към 2040 г., като не се коментира къде ще е разположена, каза Радев. През последните дни ескалира говоренето „Белене“ - „Козлодуй“, но не е това начинът на диалог, на който искаме да стъпим, допълни заместник-председателят на АИКБ. Той каза, че оценката за инвестициите по този сценарий е 17 млрд. евро, като добави, че в това число частните инвестиции са две трети или над две трети от този обем. При този сценарий се очаква да е по-нисък въглеродният отпечатък : 38 килограма през 2050 г., при допускане за 12 килограма като емисионен фактор, а цената на електроенергията ще е 75 евро на мегаватчас.