site.btaДългосрочната грижа трябва да се въведе като нов осигурителен риск за България, смята Иван Нейков
IF 09:19:02 14-01-2022
RI2222IF.046 09:19
Иван Нейков - социална политика - коментари
Дългосрочната грижа трябва да се въведе
като нов осигурителен риск за България,
смята Иван Нейков
София, 14 януари /Валерия Димитрова, Екатерина Тотева, БТА/
Нужно е допълване на осигурителния ни модел с покриването на нов за България осигурителен риск - "дългосрочна грижа", каза за Българската телеграфна агенция директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.
Все по-остра е нуждата от въвеждането на този осигурителен риск, смята експертът.
Според Нейков най-големият проблем в социалната сфера е липсата на услуги и е необходимо да има съвършено друга политика, която да насърчи предоставянето на услуги. По думите на експерта, политиците не попитаха възрастните хора от какви услуги имат нужда, а им дадоха 50-100 лева отгоре, като им казаха, че така ще живеят по-добре, а това далеч не е така.
Чрез този нов осигурителен риск доставчиците ще бъдат стимулирани да предоставят услуги, от които възрастните хора се нуждаят, посочи той.
Според Нейков вече е неотложно да се говори и за новите технологии в социалната сфера: телегрижи, мониторинг на околната среда, в която живеят зависимите хора, технологии за подпомагане на незрящи, за достъп на хората с ментални разстройства в дигитална среда, иновации за достъп до работното място на хора с различни увреждания. "Идва времето на включването на много технологии и изкуствен интелект. Всичко това трябва да бъде активирано с цел предоставянето на нов тип услуги за нуждаещите се хора", каза Иван Нейков.
Заетостта на хората с увреждания също е важен проблем за социалната ни политика, смята експертът. Изследванията на Балканския институт по труда и социалната политика сочат, че над 100 000 души с увреждания могат много активно да се включат в пазара на труда и приобщаването им там е наложително заради тяхното социално включване и нуждите на работодателите от работна сила, каза експертът.
Според него това е важно и от финансова, и от социална гледна точка, защото действащата система е насочена към това - човек отива в ТЕЛК, за да получи пенсия, това е целта, докато истинската цел на всички индустриално развити държави е, когато отидеш в системата за оценка на работоспособността, тя да ти помогне, да разбере кое е онова, което можеш да правиш, а не кое не можеш да правиш.
Няма ощетени пенсионери от промените в пенсионното законодателство, влезли в сила от 25 декември миналата година, според които размерът на трудовите пенсии се изчислява с по-висока тежест на осигурителния стаж, смята директорът на Балканския институт по труда и социалната политика. "Няма пенсионер, на когото пенсията да не е увеличена, в най-лошия случай, но това са изключения, пенсията е същата, каквато е била преди декември месец", коментира Иван Нейков.
Големият проблем дойде в смесването в представите на хората на социалното подпомагане със социалното осигуряване, заяви още той. Според Нейков хората са започнали да гледат на ковид добавките, които получават към пенсията, като на пенсия. "Това не е пенсия в никакъв случай, това е социално подпомагане и когато то се коригира в посока на намаление, оставаш с усещането, че пенсията е намаляла, а всъщност не е така", заяви Нейков. По думите му увеличението на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,2 на 1,35 на сто гарантира по-висока пенсия, намалението на парите, които някои възрастни хора са получили, се дължи на намалената ковид добавка, но това не е пенсия.
В отговор на въпрос за пенсиите на категорийните работници, Нейков казва, че сложното за разбиране от хората се състои в това, че при изчисляването на пенсиите на хора, които са работили втора и първа категория, задължително се прави едно преизчисляване на стажа от първа и втора категория в трета. "Ако един човек има три години първа категория, те му се броят за пет години в трета. Решението, което беше взето в парламента, е за увеличаване на коефициента единствено на календарно изработените години, а не на приравнените", посочи експертът. Промяната на тежестта от 1,2 на 1,35 важи само за реалните години първа категория, а не за приравнените, уточни Нейков.
Законодателството гарантира, ако новата пенсия е по-ниска, човекът да получава по-благоприятната за него, допълни още директорът на Балканския институт по труда и социалната политика.
По думите на Нейков това, че беше обявено, че пенсиите средно се увеличават с 12,5 процента или с 65-70 лева, доведе до очаквания хората да видят точно такова увеличение на пенсиите, но това е средно - на едни е повече, на други - по-малко.
Смесването на социално подпомагане и социално осигуряване е капан, заложен още от предишните управляващи, заяви Нейков. "Ако сега ще се компенсира във февруари, разликата от декември ще се допълни, какво ще правим, когато се махнат ковид добавките, които на този етап са разчетени до юни?", попита Нейков.
/РИ/
RI2222IF.046 09:19
Иван Нейков - социална политика - коментари
Дългосрочната грижа трябва да се въведе
като нов осигурителен риск за България,
смята Иван Нейков
София, 14 януари /Валерия Димитрова, Екатерина Тотева, БТА/
Нужно е допълване на осигурителния ни модел с покриването на нов за България осигурителен риск - "дългосрочна грижа", каза за Българската телеграфна агенция директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.
Все по-остра е нуждата от въвеждането на този осигурителен риск, смята експертът.
Според Нейков най-големият проблем в социалната сфера е липсата на услуги и е необходимо да има съвършено друга политика, която да насърчи предоставянето на услуги. По думите на експерта, политиците не попитаха възрастните хора от какви услуги имат нужда, а им дадоха 50-100 лева отгоре, като им казаха, че така ще живеят по-добре, а това далеч не е така.
Чрез този нов осигурителен риск доставчиците ще бъдат стимулирани да предоставят услуги, от които възрастните хора се нуждаят, посочи той.
Според Нейков вече е неотложно да се говори и за новите технологии в социалната сфера: телегрижи, мониторинг на околната среда, в която живеят зависимите хора, технологии за подпомагане на незрящи, за достъп на хората с ментални разстройства в дигитална среда, иновации за достъп до работното място на хора с различни увреждания. "Идва времето на включването на много технологии и изкуствен интелект. Всичко това трябва да бъде активирано с цел предоставянето на нов тип услуги за нуждаещите се хора", каза Иван Нейков.
Заетостта на хората с увреждания също е важен проблем за социалната ни политика, смята експертът. Изследванията на Балканския институт по труда и социалната политика сочат, че над 100 000 души с увреждания могат много активно да се включат в пазара на труда и приобщаването им там е наложително заради тяхното социално включване и нуждите на работодателите от работна сила, каза експертът.
Според него това е важно и от финансова, и от социална гледна точка, защото действащата система е насочена към това - човек отива в ТЕЛК, за да получи пенсия, това е целта, докато истинската цел на всички индустриално развити държави е, когато отидеш в системата за оценка на работоспособността, тя да ти помогне, да разбере кое е онова, което можеш да правиш, а не кое не можеш да правиш.
Няма ощетени пенсионери от промените в пенсионното законодателство, влезли в сила от 25 декември миналата година, според които размерът на трудовите пенсии се изчислява с по-висока тежест на осигурителния стаж, смята директорът на Балканския институт по труда и социалната политика. "Няма пенсионер, на когото пенсията да не е увеличена, в най-лошия случай, но това са изключения, пенсията е същата, каквато е била преди декември месец", коментира Иван Нейков.
Големият проблем дойде в смесването в представите на хората на социалното подпомагане със социалното осигуряване, заяви още той. Според Нейков хората са започнали да гледат на ковид добавките, които получават към пенсията, като на пенсия. "Това не е пенсия в никакъв случай, това е социално подпомагане и когато то се коригира в посока на намаление, оставаш с усещането, че пенсията е намаляла, а всъщност не е така", заяви Нейков. По думите му увеличението на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,2 на 1,35 на сто гарантира по-висока пенсия, намалението на парите, които някои възрастни хора са получили, се дължи на намалената ковид добавка, но това не е пенсия.
В отговор на въпрос за пенсиите на категорийните работници, Нейков казва, че сложното за разбиране от хората се състои в това, че при изчисляването на пенсиите на хора, които са работили втора и първа категория, задължително се прави едно преизчисляване на стажа от първа и втора категория в трета. "Ако един човек има три години първа категория, те му се броят за пет години в трета. Решението, което беше взето в парламента, е за увеличаване на коефициента единствено на календарно изработените години, а не на приравнените", посочи експертът. Промяната на тежестта от 1,2 на 1,35 важи само за реалните години първа категория, а не за приравнените, уточни Нейков.
Законодателството гарантира, ако новата пенсия е по-ниска, човекът да получава по-благоприятната за него, допълни още директорът на Балканския институт по труда и социалната политика.
По думите на Нейков това, че беше обявено, че пенсиите средно се увеличават с 12,5 процента или с 65-70 лева, доведе до очаквания хората да видят точно такова увеличение на пенсиите, но това е средно - на едни е повече, на други - по-малко.
Смесването на социално подпомагане и социално осигуряване е капан, заложен още от предишните управляващи, заяви Нейков. "Ако сега ще се компенсира във февруари, разликата от декември ще се допълни, какво ще правим, когато се махнат ковид добавките, които на този етап са разчетени до юни?", попита Нейков.
/РИ/
news.modal.header
news.modal.text