site.btaЧерквата в търговищкото село Подгорица впечатлява с дърворезбован иконостас

Черквата в търговищкото село Подгорица впечатлява с дърворезбован иконостас. Храмът е възроден за нов живот преди две години, с подкрепата на много хора, живеещи и свързали съдбата си с населеното място. Местните се подготвят за храмовия празник, който ще се чества утре, когато църквата почита паметта на Св. Димитър Солунски.

Върху каменна плоча е отбелязано, че оградата на храма е строена през септември 1909 г. Тя се пази до днес, вградена в сегашната оградата на църквата „Св. Димитър“ в Подгорица. А самата сграда е била градена от плет и кал. Със своята вековна история тя се откроява сред най-старите православни молитвени домове в община Търговище, коментира пред репортер на БТА кметът на селото Хюсеин Хюсеинов. Той посочи, че с годините лека-полека сградата започнала да се руши. Хора, мотивирани да съхранят църквата, подемат инициатива за ремонт и реставрация. Отзовават се десетки – и християни, и мюсюлмани. С общи усилия възстановяват постройката и днес вярващи спокойно влизат в черквата да запалят свещ, да се помолят и благодарят.

Жена, която е снаха в Подгорица, но дълбоко вярваща и водена от вътрешното убеждение, че Божи дом не бива да тъне в разруха, финансира събарянето на старата сграда и издигането на новия градеж. Самата тя пожелава анонимност, но местните са й дълбоко признателни за богоугодното дело и вярват, че ще бъде възнаградена за стореното.

Атанас Пенев, с корен от селото, заплаща новите прозорци, а Димо Димов - ламперията по тавана. Тодор Недев се ангажира с изработката на иконостаса. Свързва се с майстора-дърворезбар от Търговище Сашо Николов – дългогодишен начален учител. Майсторът работи прецизно, влага много труд и чувство, споделят с доволство Богдан Енчев и Веска Господинова, които поддържат чистотата и уюта в църквата.

За БТА дърворезбарят Николов каза, че работи дълго – предимно в почивните дни и ваканциите. Увлича и сина си. Твърди, че за изработката на подобен проект е необходимо време и  много търпение. Творческият процес трябва да бъде завършен така, че още при първи поглед да впечатлява.

Думите му са подкрепени и от мнението на Веска Господинова, която споделя, че всеки път открива нов сюжет в иконостаса. Изобразени са различни библейски сцени, а орнаментите са с богата украса и много детайли, посочи още тя.

Господинова е водила бележника с частните дарения за реставрацията на черквата. Вписала е в тях и хората, дарявали стотици левове и онези, отделили от залъка си по два или по пет лева, казва тя. С тези пари е оградена църквата с мрежа, подновено е стълбището към камбанарията, извършвани са довършителни дейности. Средства за храма изпращат и местните власи, заминали на гурбет в чужбина – в Испания, Германия и Англия. От старата църква са останали само дъсчения под и вътрешната стена зад олтара. И сега има какво да се подобрява, но сме благодарни, че имаме къде да запалим по свещица за здраве или в памет на някой починал близък човек, споделя тя.

Повече от 20 години Богдан Енчев бие камбаната в село и пари за това не взима, казва ни той. Драго му е, когато е празник и отеква камбанният звън. На Димитровден ще дойде рано, ще премете и ще зазвъни с камбаната, че всички да си спомнят за празника.

Богдан разказва, че отговорността да биеш камбаната се предава по наследство. Преди него с тази задача е бил ангажиран баща му, а още преди това – дядо му. Любопитно е, че когато дядо му се заженил, си взел булка от Кошничари, в чието семейство също камбаната била житейски спътник в радостни и тъжни дни.

Камбанарията в Подгорица датира от 1898 г. и е повод за гордост за местните хора, че е съхранена в цялост вече повече от 125 години.

Традиционно храмовият празник на Димитровден в Подгорица е придружен с курбан за здраве и благополучие. Тази година такъв няма да има, поради това, че на 26-ти октомври е денят за размисъл преди парламентарния вот в неделя, посочи кметът Хюсеинов. Въпреки това черквата ще отворена и ще очаква миряните да прекрачат прага й с вяра и надежда.