site.btaПрисъствието на източноевропейското кино на големите фестивали бе обсъдено на фестивала „Златна роза“

Присъствието на източноевропейското кино на големите фестивали бе обсъдено на фестивала „Златна роза“
Присъствието на източноевропейското кино на големите фестивали бе обсъдено на фестивала „Златна роза“
Дискусия на фестивала „Златна роза“ във Варна. Разговора води проф. Божидар Манов (вдясно). Вляво е изп. директор на НФЦ Петър Тодоров. Снимка: Кореспондент на БТА във Варна Валентина Добринчева

Дискусия, посветена на присъствието на източноевропейското кино на големите фестивали, бе част от програмата на 42-рото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. Разговора води филмовият критик и преподавател проф. Божидар Манов. Включиха се изпълнителният директор на Националния филмов център (НФЦ) и директор на форума Петър Тодоров, творческият директор Александър Донев, членовете на журито Стефан Командарев, Ада Соломон, Атина Карталу-Адуку.

Проф. Манов припомни, че преди промените в социалистическия блок през 1989 г. българското кино се е представяло главно на фестивалите в Карлови вари и Москва и е получавало престижни награди. По-късно се създават нови форуми или секции на фестивали в Германия, а в Карлови вари, където вече се състезават продукции от цял свят, се появява категорията „На Изток от Запад“.   

В първите години през 1990-те всички очакваха новата вълна на източния блок да предложи различни теми и персонажи тъкмо поради тотално променената историко-политическа, социално-икономическа среда и национално-етническа среда. Очакванията за рефлекса на киното към промените бяха водещи не само за местните творци, но и за западния интерес към нас. Те искаха да погледнат „през дувара“ какво става тук, каза проф. Манов. По думите му поне десетина година след това в Източна Европа се създават филми със сериозни драми, касаещи икономически проблеми, семейни конфликти, безработица, фалити, всекидневни трудности с отглеждането на децата. Тогава се появява и активната трудова миграция, която създава нови конфликти, показани в десетки кинозаглавия. В същото време на Запад според критика върви традиционно спокойната продукция с лични и семейни сюжети, в които доминира индивидуално психологическо и философско вглеждане. 

Подобни анализи за съдбата на субекта се появяват и в източноевропейските продукции с течение на времето поради политическите промени, инвестициите, общественото съзряване и най-вече с появата на ново поколение, обясни проф. Манов. Според него първите подобни филми са от Прибалтийските страни и Полша, където винаги е имало такава ориентация. Тези социални и културни процеси се случват по-бавно, но са факт. Постепенно се наблюдава изравняване, а драмите стават еднотипни. 

Преди няколко години категорията „На Изток от Запад“ изчерпва потенциала си и бива наречена „Проксима“, каза още водещият и припомни, че фестивалът в Солун също сменя името на секцията „Балкански преглед“ на „Да срещнем съседите“ и там се появяват заглавия от други държави. Към днешна дата картината е доста по-различна и ние трябва да търсим своето място в открита ясна битка с голямото европейско и световно кино. Наблюденията на проф. Манов сочат, че общата категория, която обединява бившия Източен блок, вече не е толкова еднородна, особено като художествена конкуренция. 

Въпросът защо едни национални кинематографии са по-успешни от други според критика няма еднозначни отговори, тъй като навярно са важни националната културна традиция и пластове, както и лидерите, които прокарват пътищата. Такива примери има с творци от други източноевропейски държави. Братята Вернер от Полша създават компанията „Уорнър брос“ в Холивуд, пътека към САЩ отварят Анджей Вайда, Роман Полански, Милош Форман, Иржи Менцел. Известни са и унгарците Ищван Сабо, Миклош Янчо, Марта Месарош. Тези творци са носители на награди от престижни фестивали като Берлин, Венеция и Кан, както и отличия Оскар, „Златен глобус“ и БАФТА. Към тях се присъединяват и Милчо Манчевски, Ян Сверак, Ясмила Збанич, Ласло Немеш. 

Българските значими успехи на световни кино форуми в най-ново време идват с филмите „Посоки“, „Ага“, „Бащата“, „Уроците на Блага“, „Жените наистина плачат“, „Сестра“, „Триумф“, който довечера ще бъде показан на „Златна роза“, както и с много копродукции, в които страната ни е равнопоставен партньор, припомни проф. Манов. 

В дискусията се включи продуцентката от Румъния Ада Соломон, която е член на журито за пълнометражни филми на 42-рото издание на „Златна роза“. Според нея успехът на румънската кинематография лед промените е изграден от филмовата критика, медиите и самите артисти. След 1989 г. имахме много за казване, защото бяхме дълго затворени, но главната заслуга за популярността на нашите филми имат критиците и журналистите, които говореха за постиженията ни и ги превръщаха в събитие, посочи тя и добави, че индустрията се крепи и на чудесните сценаристи и технически специалисти. По думите й румънските заглавия от последните години са по-различни от новата вълна след 1989-а, с повече трагикомични сюжети, стоящи по-близо до публиката. Според Соломон много добър пример за успешна източноевропейска кинематография е и Гърция. 

В рамките на фестивала „Златна роза“ предстоят още две дискусии. Те ще бъдат фокусирани върху антифашизма в киното в Полша и България, както и реализацията на локалните таланти на световния филмов пазар. 

 

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:19 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация