site.btaСюрреализмът е част от Балканите, където има абсурд и хибридност на култури, смята художникът Николай Панайотов

Сюрреализмът е част от територията на Балканите, където има един голям абсурд от хибридност на култури, страсти, манталитети, една ирационалност и това го има в моите работи. Това каза за БТА художникът Николай Панайотов, който за първи път се представя с изложба във Варна. Тя е озаглавена „Тик-таг“ и е подредена в Градската художествена галерия. Куратор е Христина Бобокова. 

Панайотов определя стила си като поп-сюрреализъм и свободна фигуративност. Той каза, че обича сюрреализма още от времето на социализма, когато всички са задължени да правят реалистично изкуство, а намира средата у нас за абсурдна.

„Отивайки в Париж исках да започна на чисто, да вляза в концептуалното и модерно изкуство, но ми допадна свободната фигуративност от 80-те години“, сподели творецът. Сега Панайотов има ателиета както във френската столица, така и в габровското село Стоките и казва, че няма разлика в нещата, които рисува на двете места. „В Париж публиката намира работите ми различни от тези, които се правят там, но и от „идващите“ от България. Това е моята драма на индивидуалност и някаква форма на отегчение. Правя работи в различна посока, а това не е добре за пазара, който обича да му се показва едно и също, хората свикват с това. Аз обаче считам успеха за форма на робство и предпочитам свободата. Предпочитам да показвам объркването, отколкото някаква здрава конструкция. Това пак е подсъзнателно, а не плод на решение“, сподели художникът. 

Според Панайотов концептуалното изкуство вече е официално и у нас, и на Запад. „То се разви след формализма, при който е важно не какво правиш, а как го правиш. После дойде моментът на посланията и това течение има своите големи автори, но когато се институционализира ми доскуча. Аз продължавам да имам нужда нещо да видя, не да прочета. Индивидуалист съм и идеята да вляза в предварителни теми и моди не е моят начин на мислене“, каза художникът. 

По думите му на Запад в момента има нов подем на живописта, страст към живото рисуване на ръка, а не с компютър и се търсят преподаватели по реалистична техника. Развихрен е и стрийт артът, като в неговия квартал в Париж, по инициатива на кметството и на частна галерия, идват и творят по фасади и стени световни автори. Мнението на Панайотов е, че това е празник за очите, който идва, след като си получил пресищане от умозрителни и малко празни произведения. Много стрийт артисти продават и свои малки формати картини. Той самият има доста нереализирани проекти за стенописи, но засега ги прави на платна. По думите му такова е и предпочитанието на колекционерите му в България, Франция и САЩ. 

Изложбата на Николай Панайотов е по инициатива на Христина Бобокова и по покана на Варненската градска галерия, каза той и добави, че за първи път в негова колекция присъстват всички стилове, които прави. „Искам работите да стоят добре на стена, да са празник за очите и загадка за мисленето“, каза авторът.

Заглавието „Тик-таг“ идва от неговия начин на работа, сподели още той. „Аз имам тикове, които са свързани с непрекъснато произвеждане на образи. Имам огромно количество рисунки и не мога да живея без това, правя го всеки ден. Първо започвам само с една линия, после някои се развиват в картини, но върху тях вече се добавя тагирането - надраскване, импулс на недоволство и желание за разрушение. Това е част от днешния пейзаж и стрийт арта, част от някакъв протест. При мен е форма на разрушително завършване. Много хора разпознават определени послания, елементи. Работите изглеждат първоначално инфантилни, но после виждаш, че вътре има тежка драма и връзка с религиозното изкуство. Аз обаче нямам идея да поучавам, правя го подсъзнателно“, сподели за своя творчески процес Панайотов. 

Старахме се да направим подбор от произведения от последните три-четири години, обясни кураторката Христина Бобокова, която наблюдава работата му през последните седем-осем години в ателиетата му в Париж и село Стоките. По думите й двете пространства дават различни идеи на автора, но той не бяга от себе си и е много разпознаваем в начина на представянето на образите, характерите и техните състояния. Бобокова смята, че Панайотов обича мащаба, цветовете, контрастите, както и че в неговите неща има много останало от стенописването. Във Варненската галерия освен живопис и платна смесена техника, публиката ще види и няколко скулптури, част от пътя на автора през последните десет години. Има и две абстрактни работи от по-ранен период. Образите, които пресъздава, са негов белег, запазена марка и са много отличителни, каза тя и изрази надежда изложбата да бъде разгледана с голямо внимание, защото авторът е международно признат и утвърден наш творец. 

Откриването на изложбата във Варненската градска галерия е днес в 18:00 ч. Тя може да бъде разгледана до 24 март. 

Николай Панайотов e роден през 1956 г. в София. През 1983 г. завършва стенопис в Художествената академия в София, където от 1983 до 1990 г. преподава същата специалност. След 1990 г. се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие. Има множество реализации в обществени пространства, като най-значителни са 200 кв.м мозайки (1988 г.) и театрална завеса в Дома на културата в Севлиево. Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия, Люксембург, Германия, САЩ, Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в София. Създател е на сценографията и костюмите за цикъла на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ за Софийската опера. В последните години живее между ателието си в Париж и Бялото училище в село Стоките.