site.btaВъв Варна почетоха паметта на дългогодишната ръководителка на театър „Златното ключе“ Катя Папазова

Катя Папазова отключваше със златно ключе душите и фантазиите на децата. Тези думи на актьора Кръстю Лафазанов обединиха участниците в кръгла маса под наслов „С Катя в сърцето“, посветена на дългогодишната ръководителка на Детско-юношеския театър „Златното ключе“ във Варна, който днес отбелязва 50-годишнина. На сцената на Младежкия дом бе поставена артистична снимка на 7-годишната Катя Папазова. Срещата води настоящият ръководител на театъра - сестра й Сия Папазова. 

Иван Ташев, който е бил сред първите „ключета“ сподели, че Катя Папазова е дала много ценни житейски уроци на децата от школата. „Тя ни учеше, че всеки, който се качи на сцена, независимо колко голяма е тя, носи отговорност за това, което казва. Тази позиция те поставя над другите и не може да си позволиш да губиш времето на хората. Трябва да казваш смислени неща, да обогатяваш тези, които те слушат“, каза Ташев и добави, че същото важи за тези, които говорят по телевизията. По думите му Катя Папазова е правела условен театър без много декори, в който героите изиграват ситуациите. По-късно той е открил същите прийоми в Шекспировия театър във Великобритания. Папазова казваше, че само една шапка е достатъчна, за да може зрителите да си представят случващото се, добави той. 

Нейният театър беше пространствен, какъвто е съвременният европейски театър, допълни Сия Папазова. Тя подчерта, че сестра й е държала много на музиката, изпълнявана на живо по време на спектакъла. Това тя възприела от драматурга Тенеси Уилямс, който изповядва, че звуците и музиката в представлението трябва да са от жив източник. Нейният постоянен сътрудник през годините е Жени Беломъжова, която се включи в паметната среща с изпълнение на пиано.

Спомени за Катя Папазова разказа юристката Душана Здравкова, която не е била възпитаничка на театър „Златното ключе“, но е участвала в много рецитали, подготвени от режисьорката в Първа Езикова гимназия във Варна. Папазова съумяваше да даде на децата в школата любовта си и всички я помним такава, сподели Здравкова. 

Участници в кръглата маса определиха Катя Папазова като много ярка и почтена личност, с невероятни познания за култура. Тя даваше възможност за изява на децата с артистизъм и любов към тях, без да очаква благодарности, бе споделено на срещата. По думите на бивши възпитаници на „Златното ключе“, атмосферата в школата е като в семейство и няма нищо общо с НАТФИЗ, където артистите се чувстват самотни. Театърът е колективно изкуство, той е призвание, за което е нужна любов, а сега по-често се приема като трибуна да станеш известен, споделиха още младежите. 

На тържеството бе прожектиран филмът „Златното ключе“ от 2009 г., направен от Росен Петровски в РТВЦ-Варна. В него участват актьорите Стефан Мавродиев и Кръстьо Лафазанов, Ламбрин Сотиров и други, които са били възпитаници на школата, както и сценографката Евгения Коларова. Пред камерата Катя Папазова споделя за тайните на своята преподавателска работа, в която се старае да даде възможност на децата да изявят своето можене и да усетят творческата си сила. Талантът се проявява различно, смята тя, понякога веднага, а друг път е скрит и може да бъде изваден в течение на времето чрез индивидуално внимание към оригиналното у детето и стремеж да се провокира въображението му. Тогава се появяват такива открития, които учудват възрастните, казва Папазова. 

Детско-юношеския театър „Златното ключе“ получи подарък от галерия „Арт Маркони“. Галеристката Ваня Маркова връчи портрет на Сия Папазова, дело на художничката Ренета Павлова. Картината е участвала в изложбата „Духът на Варна“, защото „Златното ключе“ е съществена част от историята на града, каза за БТА Маркова. 

Юбилеят на школата продължава с тържествен концерт под наслов „Златното време на крилатото ни детство“ с изпълнения на материали на „ключета“ от кандидат-студентски изпити в театрални академии. В Младежкия дом е подредена и фотоизложба „През портала на времето“ с кадри от репетиции и прояви на школата от последните пет години, дело на Емилиян Ялъмов.