site.bta„Златното ключе“ създава невронни вериги в съзнанието на възпитаниците си, каза ръководителката му Сия Папазова

Детско-юношески театър „Златното ключе“ създава невронни вериги в съзнанието на възпитаниците си. Това каза в интервю за БТА ръководителката му Сия Папазова. С театрален маратон през месец декември варненската школа ще отбележи 50-годишен юбилей. Хиляди деца са преминали през нея през тези години, каза Папазова, която поема работата с бъдещите театрали през 2007 г. след кончината на сестра си Катя. Сега тя работи само с големи ученици, които подготвя за кандидатстване в академии, а преди е имало занимания и с по-малки, дори 5-6-годишни деца.

„Те са като ложа, тази тяхна връзка от детството и младостта е неразрушима. Казват, че най-щастливото и смисленото им време са тези пет-шест години, прекарани в школата. Това така е влязло в съзнанието им и се е наместило там, че е създало сериозни невронни вериги“, сподели Сия Папазова. „Удивлявам се, че на света има толкова трайни неща като „Златното ключе“, каза тя.

Както БТА съобщи, програмата на честванията започна миналата седмица с рецитал „Страстите Яворови“ с участието на четири от възпитаничките на школата. Следващото събитие е на 3 декември в Младежкия дом, където ще се състоят всички спектакли. Тогава ще се играе „Вожда на червенокожите“ по О‘Хенри. На 9 декември предстои моноспектакълът „Дамата с кученцето“ по Чехов, на следващия ден - „Сънят“ по Шекспир, в който се изявява цялата трупа. Другите представления, които „ключетата“ са подготвили, са „Малкият герой“ по Достоевски на 16 декември, последвано на следващия ден от премиера на „Площадчето“ от Карло Голдони. 

Кулминацията на тържествата е на 28 и 29 декември, когато ще се съберат бивши и настоящи възпитаници на „Златното ключе“. В първия ден ще бъде показан филм за Катя Папазова и ще се проведе кръгла маса на тема „С Катя в сърцето“, последван от тържествен концерт под наслов „Златното време на крилатото ни детството“ с изпълнения на материали на „ключета“ от кандидат-студентски изпити в театрални академии. В Младежкия дом ще бъде подредена и фотоизложба „През портала на времето“ с кадри от репетиции и прояви на школата от последните пет години, дело на Емилиян Ялъмов. 

Ето какво сподели Сия Папазова пред БТА за работата си с младите артисти, за техния път в живота след школата, за творческите им приятелства, които създава тя, както и за избора на произведения за празничната юбилейна програма:

Смятали ли сте колко процента от възпитаниците Ви имат професии, свързани с театъра или киното?

- Много пъти съм си мислила по този въпрос. Над 150 човека, подготвени от сестра ми и от мен в сферата на изкуствата, са станали актьори, режисьори, оператори, сценаристи, театрални критици, всичко, което е в тази област. Те са били при нас през последните около 30 години, когато съзнателно започнахме да ги подготвяме за кандидатстване. Всички „ключета“ са много свестни хора. Това са общественици, учители, много добри лекари, също архитекти, въобще това е „цветът“ на Варна. 

Казвате, че имат успешен път в живота. Смятате ли, че досегът до изкуството като деца ги облагородява?

- Изкуството до голяма степен коригира човека към добро, към хубаво. Това са много деца, няколко хиляди, които са преминали за 50 години през школата. Всички те по някакъв свой човешки начин са допринасяли за културата на нашия град, а и на Европа и света - хора като прекрасния режисьор Галин Стоев, чудесния педагог проф. Пламен Марков, младите режисьори Василена Радева и Максима Боева, които след време ще правят българска театрална култура на много високо ниво. Когато дойде афишът с програмата на театралния фестивал „Варненско лято“, виждам, че там участва предимно „Златното ключе“ с имена като Стефан Денолюбов, Кръстьо Лафазанов и много други режисьори и актьори. 

Вашите възпитаници продължават ли да поддържат връзка помежду си, след като напуснат школата?

- Много силна. Те са като ложа, тази тяхна връзка от детството и младостта е неразрушима. Правят много сериозни и тежки признания, които ме учудват. Казват, че най-щастливото, смисленото и значимото им време в живота са тези пет-шест години, прекарани в школата. Аз винаги им възразявам, защото след това идват студентските години, семействата им, кариерата в други градове или по света. Това е уникално. Времето в школата така е влязло в съзнанието им, наместило се е там, проникнало е в кората на главния мозък, че е нанесло много сериозни невронни вериги. Значи „Златното ключе“ е създало невронни вериги в съзнанието на възпитаниците си. 

В момента в НАТФИЗ във всеки курс има наш човек. В момента в класа на Пламен Марков е Александра, при Боньо Лунгов е Пламена, при Здравко Митков - Еличка Горанова, а в класа на Иван Добчев е Жоро Каролинов. Преди пет години режисура завърши Максима Боева. Артистите създават помежду си големи дружби и казват, че те са за цял живот. В школата имаме дори бракове и деца. Някои момичета и момчета вече ги няма сред нас и ние много тъгуваме за тях. 

Сложихте началото на вашия юбилей с рецитала „Страстите Яворови“ и фотоизложба на трите изпълнителки в него. Защо на тези текстове падна Вашият избор?

- Нашият организатор в Общинския детски комплекс Емилиян Ялъмов подготви тази фотосесия „През портала на времето“ с трите момичета като модели и предлага много интересен поглед към кадъра. Той ги снима черно-бяло и цветно и виждайки разликата разбираш стойността на всеки от двата начина. Облечени са в костюми от епохата. Това е голяма находка на нашия колега. 

Понеже в текстовете става дума за началото на ХХ век, когато е бел епок, сецесионът, момичетата си служат с такъв реквизит на сцената. Решихме да свържем съдбата на Яворов, от чието рождение се навършват 145 години, с това тревожно време преди Първата световна война, времето на самоубийците. Освен това на 29 ноември 1913 г. е онази нощ, когато Лора стреля в себе си, а после и той. Ние представяме с четири материала непознатия Яворов. Обикновено се слага акцент върху поезията му, но той е много голям белетрист и ние предлагаме именно неговата по-неизвестна проза. С това искаме да кажем, че след този изстрел в ноемврийската нощ губим един майстор на прозата и на драматургията. Кой знае какви върхове щеше да постигне ако имаше още десет години живот. Може би щеше да се доближи до Чехов, Стриндберг и Ибсен. Особено „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ е много Чехова драма, в неговата стилистика на втория план. За съжаление този изстрел прекъсва живота на един много талантлив човек. 

Кажете повече за избраните текстове?

- Включили сме „Сбогом Анхиало“ по писма на 28-годишния Яворов до близките му от времето, когато живее в Поморие. Оттогава е неговата голяма любов с Нонка Чипева, едно много светло момиче с прекрасни светлозелени очи с кафяви точици, на което той е посветил своето стихотворение „Две хубави очи“. По-късно поетът го преправя и го посвещава на Мина, а Лора му се подиграва като го пита кога ще го преправи и за нея, намеквайки за манипулативния момент, който съществува при поетите. 

Вторият материал също е много интересен, това е „Писмо до Дора“, уникален епистоларен документ, адресиран до Дора Габе. За жалост вече сме загубили този жанр и няма да знаем след време какво сме си писали, няма да имаме писма като тези на Тургенев до Полин Виардо, на Чехов до Олга Книпер, между Клара и Роберт Шуман.

Етюдът „С дъх на акация“ също е по документален текст, разказващ за сърдечната връзка на Яворов от 1903 г. с Весела Монева, по съпруг Олзомер, от която поетът има син на име Божан. Публиката се докосва и до един чудесен пътепис, където Яворов е абсолютно непознат, кодошлия, симпатяга, с много светло чувство за хумор и блестящо перо. Там той споделя много интересни мисли за бъдещето на Балканите и бляна си за голям съюз на полуострова между хора, които не воюват и се разбират. 

Спектаклите, които ще представите през декември премиерни ли са?

- Те са били създадени в хода на нашата работа, а „Площадчето“ е премиера на това събитие. Нещо много специално ще бъде тържественият концерт на 28 декември. В него ще видим кой от нашите възпитаници с какво е пробил кръговете като кандидат-студент. Нека да си изровят своите изпитни материали и да си ги припомнят, както и на нас. Това са материали, готвени в нашата школа, и обхващат дълъг период от съществуването й.