site.btaЗнакови имена на родопската музика създават свои школи с млади таланти в читалище „Христо Ботев – 1871“ в Смолян
![Знакови имена на родопската музика създават свои школи с млади таланти в читалище „Христо Ботев – 1871“ в Смолян](/upload/351467/20220604_111852.jpg?l=1000)
![Знакови имена на родопската музика създават свои школи с млади таланти в читалище „Христо Ботев – 1871“ в Смолян](/upload/351467/20220604_111852.jpg?l=1000&original=)
Читалище „Христо Ботев – 1871“ – Смолян е сцена на над 850 самодейци, информира за БТА председателят Иван Иванов. Според него смолянското читалище е уникално с многостранните си формации, а по брой на самодейците и на съставите - 64, е най-голямото в страната. Емблематични имена на родопската музика създават свои школи, обучавайки млади таланти в НЧ „Христо Ботев – 1871“. Златина Узунова, Костадин Илчев, Красимира Чуртова преподават на новото поколение музиканти. Наред с фолклорните формации, читалището поддържа музикална школа по пиано и акордеон, класове по поп и джаз пеене, хорови и камерни състави, кинофото клуб „Орфей“, брейк група и др. Читалището има свои членове и отвъд океана – филиал на „101 каба гайди“ в Ню Йорк.
Гайдарският оркестър „101 каба гайди“ музицира под покрива на читалище „Христо Ботев“. Гайдарите в него всъщност за надхвърлили 101, полифонията на състава звучи от над 130 родопски каба гайди.
От това читалище са корените на почти всички културни организации в Смолян. От НЧ „Христо Ботев -1871“ се отделят като самостоятелни институции Регионалната библиотека, Родопският драматичен театър, изложбената зала, Клуб на дейците на културата, бившата структура на „Кинефикация“ и др. Дарението за Регионалната библиотека наброява над 100 000 тома литература. В читалище „Христо Ботев“ в Смолян през 1935 г. е създадена и дружба „Родина“. През същата година е построена читалищната сграда, финансирана с кампания за набиране на средства чрез закупуване на специална серия пощенски марки.
Българското читалище е уникален институт, твърди Иван Иванов. Той посочва като пример национално-освободителната кауза, която е следвана в читалищата преди Освобождението. Смолянското е създадено през 1971 г., а свободата в Родопите е извоювана през 1912 г. В някои от читалищата в региона дори са действали революционни комитети, допълва Иванов. Десетилетия преди Освобождението, в смолянското читалище е съхранен българският дух и традиции.
Сред възпитаници на читалището са диригенти и класически музиканти, концертиращи по света. Класовете по пиано на Мария Узунова и Мария Марковска подготвят бъдещи ученици на музикални училища и студенти в Консерваторията.
Съставите на НЧ „Христо Ботев“ в Смолян съхраняват и предават родопската музика в чистия й вид, преподавана от професионални музиканти.
Държавата би трябвало да издигне в политика запазването на читалищата като средища на българския дух и традиции, смята председателят Иван Иванов.
/РБ/
news.modal.header
news.modal.text