site.btaСливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за постиженията на другите и за собствените постижения, каза Кирил Вълчев

Сливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за постиженията на другите и за собствените постижения и възможности за развитие, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на местната конференция "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" по проекта на БТА, който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Събитието се провежда в Националния пресклуб на агенцията в Сливен. Той подчерта, че "конкретното доказателство за това е, че в сравнение между 2023 и 2024 година ние виждаме 50 % повече информации конкретно от община Сливен за най-различни теми. Моето наблюдение е, че Сливен е в тройката на общините, които ежедневно чрез БТА непрекъснато информират обществеността за всякакви въпроси", подчерта генералният директор.

От думите на Вълчев стана ясно, че през последните девет години Община Сливен три пъти е номинирана за "Златен ключ", което е изследване за достъпа до публична информация. А преди точно 12 години е открит Националният пресклуб на БТА в града. Директорът на БТА подчерта, че "историята на града е пример за това, че знанието води до развитие. Без да си информиран как в Европа правят фабрики, няма как като Добри Желязков през 1834 година да създадеш първата текстилна фабрика на Балканския полуостров и само осем години по-късно да бъдат открити фабрики като тютюнева и спиртна фабрика', посочи още Вълчев. 

"Няма как без да знаеш посоката, в която се движи европейската култура, самият ти да станеш първият български поет Добри Чинтулов", даде пример той. И припомни практиките на вестниците в Европа, довели до създаването на първия сливенски вестник.

Големият смисъл на тези разговори, които БТА прави, е да показваме, че вложенията, които се правят от европейските фондове трябва да са насочени към оставането на младите хора в България, подчерта Вълчев. Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, подчерта Кирил Вълчев. 

Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. Започнахме с откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. Нека отбележим, че през тази година отбелязваме 1140 години от успението на св. Методий и 1170 години от създаването през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) от солунските свети братя Кирил и Методий, припомни генералният директор на БТА. Той добави, че в Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии, е станало дума за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. 

В Монтана на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града, говорихме за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете, каза Кирил Вълчев. Той добави, че в Петрич, като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес, е бил обсъден предприемчивият дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, "но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България". 

В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. говорихме за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години, каза Вълчев. Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий обсъдихме значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като сред тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии, добави генералният директор на БТА. 

В Перник говорихме за българския принос в съвременна Европа и примера за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва", когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала, добави Кирил Вълчев. Във Видин обсъдихме, че приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл, и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство, до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи, добави той. 

Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, припомни Вълчев. 

Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб - денят, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България, каза генералният директор на БТА. 

В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа, каза Кирил Вълчев. 

В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов, през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов, до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа, припомни Вълчев. 

Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая, като конференцията се състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г., каза той. 

Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават - два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години, каза Кирил Вълчев.  

В Ямбол конференцията бе в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал "Кукерландия" и ни бе повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”, коментира Кирил Вълчев. 

Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света - пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко", а също и редица продукти фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс "Григор Попов", за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа, посочи генералният директор на БТА.

Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия - някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там, каза Вълчев. Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа - от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти, добави той. Има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе, коментира Кирил Вълчев. 

На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на седмата годишнина от деня, в който влиза в сила Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца, в който се отбелязват три години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието ѝ за ЕС и за възможностите в съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. В националния пресклуб на БТА в Букурещ бе отчетено, че двете държави са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в съюза премахна всички граници помежду им, каза още Кирил Вълчев.

Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива, каза Вълчев. Той допълни, че конкурсът “Кюстендилска пролет” не случайно е празник. Това е времето, отредено за пробуждането през пролетта, когато природата показва най-видимо съзиданието и разнообразието, добави генералният директор на БТА.