Копитарството е стара професия, която се възражда и става модерна, разказа за БТА копитарят от Габрово Христо Димитров. По думите му в миналото също е имало нужда от този тип специалисти, но сега отглеждането на животни е интензивно, кравите живеят основно в обори с бетон и това ги прави уязвими на заболявания. "Тук идва и ролята на копитаря, който дава нужното лечение и превенция, за да сведе до минимум заболяванията на стадото. Аз разбирам тази професия повече като здравен консултант, отколкото като копитар", посочи Димитров, който е основател и управител на „КЗМ“ ЕООД ("Копитно-здравен мениджмънт" ЕООД) и повече от 10 години работи в сектора на животновъдството за предотвратяване, наблюдение и лечение на куцотата при едри преживни животни в България, Дания и Германия.
Според Христо Димитров България не е в челните места на развитието на копитарството. По негови данни в Дания се отглеждат около половин милион дойни крави и лицензираните копитари са около 90. "Фермите в Западна Европа нямат ветеринарни доктори на стопанствата си и тази услуга се изпълнява от лицензирани копитари с доста солиден опит в областта. В българските ферми, в повечето от случаите, ветеринарните доктори за натоварени с това мероприятие. Има много колеги, които са наистина специалисти в тази област и може да им се има доверие. В някои от стопанствата моделът на управление е променен и вместо да се лекува индивидуално, се практикува на стадно ниво", отбеляза той.
Основната дейност на компанията му е свързана с подрязване на животните и лечение на всеки 5-6 месеца, с цел свеждане на заболяванията им до минимум. Преди всяко започване на кампанийно подрязване се прави анализ на стадото и се насочват усилия към проблемните животни. Води се статистика за всяко стадо и така специалистите помагат на фермерите с информация за здравната картина на всяко животно. Така могат да преценят дали се е възстановило или е нужно допълнително лечение. След работа в стопанството измиваме и дезинфекцираме целия набор от машини и инструменти, за да повишим биосигурността на фермерите и да няма опасност от пренасяне на различни заболявания в друго стопанство, разказа подробности за дейността си Димитров.
Христо Димитров смята, че в България е нужно повече обучение в областта на копитарството. Той разказа, че когато е започнал да се занимава с тази дейност преди 11 години като студент, е подценявал занаята на копитаря, но с времето е разбрал, че най-много загуби в говедовъдните ферми има от куцотата на животните. Димитров е бил свидетел на немарливо и дори нехуманно отношение към животните не само у нас, но и в чужбина. Казва, че за времето, в което работи като копитар, е помогнал на над 100 000 крави, което се равнява на над 400 000 подрязани крайници. По негови данни средната куцота във фермите е около 20 на сто - животни с копитни заболявания, което се равнява на около 80 000 крайници с диагноза, на които е помогнато за десет години. Според него доверието между копитар и фермер се гради вследствие на постигнатите резултати.
В момента се разработва стратегия за създаването на обучителен център за ученици, студенти и хора, имащи желание да работят в тази сфера. "Много от фермерите имат нужда от квалифицирани работници за животновъдството и секторът изпитва затруднения от това естество" каза още Димитров. И макар дейността да има и финансови измерения, по думите му основната цел е здравето на животните и тяхното дълголетие.
Христо Димитров призовава фермерите да ценят животните си, да се гордеят със своя избор на работа и да си помагат един на друг. Според него ключ за решаване на много от проблемите са обединения, които могат да реализират фермерите помежду си. Българското мляко се знае по цял свят и не бива да губим високата си позиция, допълни още той.
/МК/
news.modal.text
