site.btaОт година на година имаме по-ниски цени и по-трудна реализация на продукцията, твърди черешопроизводител от Кюстендилско

От година на година имаме по-ниски цени и по-трудна реализация на продукцията, твърди черешопроизводител от Кюстендилско
От година на година имаме по-ниски цени и по-трудна реализация на продукцията, твърди черешопроизводител от Кюстендилско
Снимка: Кореспондент на БТА в Кюстендил Елица Иванова

Пунктовете за изкупуване на череши в Кюстендилско все още не работят, а стопани се оплакват, че няма къде да реализират продукцията си. Според Кирил Димитров - земеделски производител от 60 години и собственик на 100 декаров черешов масив край Дупница, всяка следваща година реализацията на продукцията става все по-трудна. 

"Трудността идва и заради цената. Проблем вече е и намирането на берачи. Попадаме в една въртележка, от която изход няма. От година на година имаме по-ниски цени и по-трудна реализация", каза пред БТА Димитров.

Той твърди, че прекупвачите в региона от много години са едни и същи, а те държат ниска цена, откъдето идват проблемите. "Нашата продукция става след тази в Пловдив, а дотогава фабриките напълнят складовете си и ние сме като допълнение. Така държат цената ниска", разказва производителят.

На срещи с черешопроизводители в община Кюстендил преди дни беше обявено, че за да има гаранция за изкупуване на местните плодове, те трябва да се третират само с препарати, позволени за ползване в страните от ЕС.

"Ние отдавна не пръскаме с препарати, които не са екологично чисти, но ефект няма. Препаратите са скъпи, а ние икономисваме от пръскания, защото това се отразява на себестойността", откровен е Димитров.

По думите му, със субсидиите, които получава, "покрива зорлем" разходите по производството на качествени плодове.

Масово в региона навлизат и машини за бране на череши. "Трябва да имаш пари, за да я купиш, а дребните производители не могат да си го позволят. Освен това набраните така череши са за преработка", разказа Димитров. Той уточни, че за да се ползват машини, има и технология, която трябва да се спазва. "Насаждението трябва да е повдигнато на по-високо, необходимо е и капково напояване след бране, защото в противен случай дърветата ще изсъхнат до година-две", разказа още производителят. 

Според него тази година реколтата е сравнително добра. Дъждовете са се отразили на част от сортовете, но средноранните сортове не са пострадали от валежите. Това обаче е поредният проблем.

"В момента фабриките не работят, а това са череши за пулп. Мога да набера около 30 тона. Ако ги продам дори на 1,20 – 1,50 лв./кг, ще мога да си покрия разходите. Предстои в петък  да бъде взето решение за това кога пунктовете ще отворят, но това може да стане и след десет дни. Дотогава моят сорт ще узрее и няма да го искат", разказва производителя.

Димитров допълва, че може от насажденията си да изкара около 100 тона череши, но и през тази година ще обере, заедно с наети от него берачи, около 30. Останалите, над три пъти повече, ще остави на птиците. 

"Много пъти съм казвал, че не се ли направи преработващо предприятие – държавно или общинско, в Кюстендилска област овощарството ще загине, особено черешите", категоричен е Кирил Димитров, според когото държавата тотално се е отдръпнала от овощарството.

"В Гърция и на други места са направили с европейски средства преработващи предприятия. Ако всеки производител стане акционер в такова предприятие, всеки ще има интерес производството да се развива. В противен случай тук ще се превърне в пустиня до 20 години", казва производителят.

По думите му, в момента кюстендилските череши за прясна консумация, са основно за местния пазар. "Започнал съм да правя сам хладилна камера, но ще я довърша, ако имам средства. Без подобни съоръжения черешопроизводство не може да има", категоричен е производителят. 

/ИЦ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:13 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация