Експерти по белодробни болести, физикална и рехабилитационна медицина обсъждаха здравни стратегии на двудневен научен форум в Свети Влас. Форумът "Въздух, море и климат - здравни стратегии" премина под мотото "Ние сме това, което дишаме". Модератор на форума бе проф. Коста Костов, председател на фондация INSPIRO, преподавател по белодробни болести в Медицинския факултет към Бургаския университет "Проф. Асен Златаров", консултант на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна" в София.
Симпозиумът бе открит от заместник-министъра на туризма Ирена Георгиева. Тя каза, че България има успешен път в посока на здравния туризъм, а климатолечението, добре познато в близкото и далечно минало, трябва да бъде развивано. Георгиева посочи, че здравният туризъм е един от приоритетите, залегнали в Националната стратегия за развитие на устойчив туризъм на България. Тя информира, че за последните години се отчита увеличение в дела на здравния туризъм и той вече съставлява приблизително 16 % от Националния туристически продукт.
Доц. д-р Ирен Цочева, детски пулмолог и ръководител на Клиниката по детски болести към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) "Н. И. Пирогов" говори за санаториалното лечение и заяви, че за да има то успех, трябва да има положителност от поне три седмици и ясно поставени цели, които да са изпълними. Това са намаляване на симптомите, повишаване на функционалния капацитет и подобряване на активностите в ежедневието.
Доц. д-р Цочева заяви, че хроничните заболявания на дихателната система са сред най-честите при децата.
За увеличение на случаите през последните години на бронхиална астма и алергичен ринит при деца, съобщи доц. д-р Снежина Лазова, детски пулмолог в Клиниката по детски болести към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов".
Тя посочи вредните фактори в ежедневието, които са причина за по-честото боледуване при децата от бронхиална астма. „От 1960 г., когато за първи път се споменава за бум на алергичните заболявания сред деца и възрастни, се наблюдава постоянен ръст на алергичните инфекции. Свързано е с начина на живот, качеството на живот и храната, която консумираме“, уточни специалистът.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев, заяви че има много възможности за модерно развитие на санаториалното лечение у нас. Според генералния директор на БТА България е на първо място в континентална Европа и на второ в Европа след Исландия, по ресурси на натурална минерална и изворна вода с естествен произход, уникален състав и питейни качества. Трябва да популяризираме тези възможности по-системно, подчерта той. Второ, имаме големи традиции още от древността, а в нова България първият лекуван с минерална вода в най-стария СПА курорт у нас - Вършец, е още от средата на 19 век, преди да бъде възстановена Българската държава. Първата баня с медицински цели във Вършец е построена през 1910 г., скоро след Освобождението, посочи той.
За щастие все още живеем в страна с достатъчно природни ресурси, с лечебно профилактично действие - балнеоложките минерални води, калолеченията, климатичните зони - планинска и морска зона. Това каза доц. Мариана Ангелчева. По думите ѝ има две зони в България, които предлагат изключително благоприятни условия за нефармакологична терапия за пациенти с дихателни заболявания. Това е средно-планинската зона - от 1200 до 2000 метра, и черноморската зона, която дава възможност за лечение, като се включат морски къпания, бани с луга и пясък, физическа активност. По време на симпозиума доц. Ангелчева говори за санаториалното лечение на хронични белодробни болести, дихателната рехабилитация, кинезитерапията.
Проф. Йоаннис Папатанасиу, преподавател, специалист по физикална и рехабилитационна медицина, съобщи, че се провежда медицинско проучване с лекари от Италия за рехабилитация във вода на пациенти, преболедували COVID-19, с оплаквания за постковид симптоми или така наречения "дълъг ковид". Идеята е цялата дихателна рехабилитация на такива пациенти да се провежда в басейн с вода. Той каза, че италианските му колеги залагат и на инхалаторно лечение с радонови води за пациенти с постковид симптоми или с "дълъг ковид". За съжаление в България сме позабравили този вид лечение, макар че тук такива води има във Велинград, Нареченските и Хасковските минерални бани, където също може успешно да се прилага, обясни професорът.
В България има не по-малко от 150 хиляди болни с т.нар. "дълъг ковид". Това каза проф. Коста Костов, специалист по белодробни болести, председател на фондация INSPIRO, преподавател в Медицинския факултет към Бургаския университет "Проф. Асен Златаров", консултант на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна" в София. Той посочи, че не по-малко от 300 000 са болните у нас с бронхиална астма, почти толкова са и болните с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Eдно от най важните неща, които трябва да спазват пациентите, е да спортуват, да не пушат, да имат правилно хранене, спазване на диетичен режим, каза проф. Костов.
Няма общоприета унифицирана дефиниция какво е ковид и как да дефинираме "дълъг ковид" синдром. Засега, това което е прието, е, че симптомите, които продължават повече от 12 седмици, след началото на заболяването COVID-19 и не могат да бъдат обяснени с друго заболяване, се свързват с "дълъг ковид". Това каза д-р Десислава Герасимова. По думите ѝ един от всеки пет души на възраст между 18 и 64 години, има поне едно медицинско състояние, което може да се свърже с COVID-19, а при пациенти над 65 години - един от всеки четирима може да има състояние, което да се свърже с COVID-19. Жените по-често се оказват със симптоми на "дълъг ковид", както и пациенти с придружаващи заболявания - белодробни, сърдечно-съдови, диабет, затлъстяване, обясни лекарят.
Заместник-председателят на Общинския съвет в Бургас Живко Табаков каза, че Свети Влас трябва да възвърне името си на климатичен курорт. От думите на Табаков стана ясно, че за развитието на климатичните курорти в страната е необходимо провеждането на широка дискусия, от която да бъдат излъчени и конкретни искания към държавните институции, имащи отношение към темата. Не на последно място много важно е експертите да обединят усилията си – без значение от сферите, в които работят, било то здравеопазването или туризма, посочи Живко Табаков. По време на събитието той направи предложение научният форум да се превърне в ежегодно събитие. Живко Табаков добави, че работна група от експерти в сферата на здравеопазването и туризма би могла да излъчи конкретни искания за развитието на климатичните курорти в страната.
Въздухът в Свети Влас е лечебен и е подходящ за лечение на белодробни заболявания, смята педиатърът д-р Живка Дюлгерова. Тя е работила в някогашния морски санаториум "Д-р Параскев Стоянов" в Свети Влас до закриването му, където са били лекувани деца и възрастни с астма и белодробни заболявания. Тя бе поканена от организаторите на симпозиума да разкаже за здравното заведение и методите на лечение през времето, в което е работила там. Санаториумът е бил построен точно на това място, след направени задълбочени и обстойни изследвания на климатичните условия преди десетки години, които безспорно доказали, че въздушната фуния, която се образува от последните възвишения на Стара планина към морето, създават наистина един особен климат. Доказано е, че този чудесен климат, дори и зимата предполага облекчаване на дихателните проблеми на пациентите, обясни д-р Дюлгерова.
Световният шампион Цанко Цанков представи на научния симпозиум в Свети Влас ползите за здравето от плуването. Той каза, че плуването е едно от най-мощните и ефективни средства за укрепване на здравето и цялостното състояние на човека, и е вторият по ефективност аеробен спорт след ски бягането. Плуването въвлича в аеробен режим на работа всички мускулни групи на човешкия организъм и чрез този вид спорт се осигурява изключително силно насищане на всички тъкани с кислород.
Организатор на медицинския форум бе фондация INSPIRO с подкрепата на Министерството на здравеопазването, Министерството на туризма, Община Бургас, Община Несебър и "Диневи груп".
БТА бе медиен партньор на научния симпозиум.
/РН/
news.modal.text
