site.btaНеправителствена организация провежда кампания за "включване" на здравнонеосигурени пациенти към здравната система
BOBSTH 10:58:00 04-04-2013
AM1057BO.001
Кюстендил - кампания - здравно неосигурени
Неправителствена организация провежда кампания
за "включване" на здравнонеосигурени пациенти
към здравната система
Кюстендил, 4 април /Елица Иванова, БТА/
Неправителствена организация настоява за нормативна
промяна, с която да се гарантира "включване" на изключените от
здравната система пациенти чрез осигуряване и на първичен
медицински преглед, съобщи пред БТА Сашо Ковачев от
неправителствената организация "Ларго" в Кюстендил.
"Така заболяванията ще се хванат още в началото,
защото когато се стигне до болница, тогава лечението става
по-скъпо и за държавата", посочи Ковачев. Предложението на
организацията ще бъде внесено и до националния омбудсман, казаха
от там.
Организацията провежда кампания "Да включим
изключените от здравната система", която има за цел да улесни
достъпа на социално слаби здравно неосигурени пациенти до
здравни услуги, уточни Ковачев.
Има ръст на здравно неосигурените в Кюстендилско, сочи проучване
В Кюстендилска област близо 25 хиляди души са
здравно неосигурени, според проучване на неправителствена
организация в рамките на проект "Инициатива за здравно
застъпничество", осъществено от независими консултанти. "Не
всички от тях обаче са социално слаби, които не могат да си
позволят заплащането на здравните вноски", уточни Ковачев.
Целта на проучването, направено през януари т.г.,
е да се промени поведението на здравните институции в изпълнение
на министерско постановление номер 17, уреждащо правата на
здравнонеосигурените без доходи. То е свързано с определяне на
условията и реда за изразходване на целеви средства за
диагностика и лечение, както и за болнична помощ на пациенти,
които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява
лично участие в здравноосигурителния процес, посочи Ковачев.
Според данните от изследването, от общия брой
жители на Кюстендилска област - 142 801 човека (към 31 декември
2012 г.), здравно неосигурените са 24 563 души. Те са избрали
личен лекар, но не плащат осигуровки. За предходната 2011 г.
броят на здравно неосигурените е 23 149.
"Данните показват, че има нарастване на
неосигурените за една година с 1 414 души. Проучването сочи още,
че над 100 човека от Кюстендилска област месечно спират да
плащат здравните си осигуровки", каза Ковачев. По отношение на
община Кюстендил, чиито жители са 75 000 души, здравно
неосигурените са 11 098 човека, от които 2 349 са роми.
По данни от общинската дирекция "Социално
подпомагане" през миналата година в Кюстендил безплатно са
лекувани 73 души без никакви доходи. Депозираните молби за
такова лечение са били 98, подадени от 75 души. До ноември 2012
г. пък болницата в Кюстендил е получила от държавата средства в
размер на общо 30 390 лева за лечение по министерско
постановление номер 17. За други 23 здравно неосигурени пациенти
кюстендилската болница не е получила средства от Дирекция
"Социално подпомагане", защото те не са отговаряли на условията
по постановлението.
Превенция на заболяванията на неосигурените пациенти предлага
НПО
Според неправителствената организация "Ларго"
най-честите проблеми при лечението на социално слабите са самото
приемане на такъв пациент в здравно заведение, специфичното
отношение към него, липсата на информация за правата на тези
пациенти, ненавременното получаване на здравна помощ.
Затова от "Ларго" предлагат да се извършва
превенция на заболяванията на социално слаби неосигурени
пациенти, вместо те да се приемат като спешни случаи, чак,
когато заболяването им е в напреднала фаза или е хронифицирало.
Те настояват в министерско постановление номер 17 да се включи и
текст за доболнична неотложна помощ, като неотложните кабинети
поемат обслужването и на здравно неосигурени пациенти.
Решението е трета страна - общината или
държавата, да заплаща такса в размер на 11 стотинки за здравно
неосигурените, които са социално слаби и не могат да плащат,
предлагат от НПО. По този начин, след въвеждане на допълнителни
дежурства в кабинетите за неотложна помощ, тези пациенти ще
могат да получават здравно обслужване.
От организацията смятат още, че е нужно да се
опрости езика на министерското постановление, уреждащо правата
на здравнонеосигурените без доходи, така че да е достъпен за
хората, които евентуално биха го ползвали. Като проблем от
"Ларго" отчитат и факта, че общопрактикуващите лекари не
обслужват здравнонеосигурени или ги пращат към Спешна помощ,
както и това, че много от тях не знаят за съществуването на
министерското постановление.
Пътят на здравно неосигурените не е регламентиран
"Пътят на здравно неосигурените не е
регламентиран. Всеки лекар на добра воля решава какво да прави с
тези пациенти. Пациентът може да бъде спрян или насочен към
следваща инстанция. Системата на доболничната помощ е така
конструирана, че затруднява тези пациенти, които не са спешни
случаи и отговарят на критериите на постановлението да получат
достъп до болнична медицинска помощ. Това води до влошаване
състоянието им и преминаване в състояние на спешност", посочват
от "Ларго".
От сдружението твърдят, че е имало и случаи с
пациенти, които се пращат от Спешния център в спешното отделение
в приемната на болницата с критерии за хоспитализиране и
болницата им отказва лечение, защото на места в болниците има
негласен подбор на пациенти по финансови причини.
"Здравнонеосигурените пациенти негласно не са добре приети от
болниците, които се стремят по най-бързия начин да се освободят
от тях", категорични са от сдружението. Затова предлагат в
случаи на отказано болнично лечение пациентите да могат да се
оплачат на Министерството на здравеопазването и НЗОК, за да се
потърси отговорност от съответната болница за направения отказ.
Организацията планира и на национална кампания за
осведомяване на обществеността за използване възможностите на
министерското постановление.
По техни данни, след направено допитване чрез
Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за
социално подпомагане за предоставяне на информация за броя на
неосигурените, обслужени в България за 2011 г и 2012 г., общият
им брой, отговарящ на условията за заплащане на стойността на
оказаната болнична медицинска помощ за 2011 година е 1 718
пациенти. Средствата, които са изплатени от националния бюджет
чрез Агенцията за социално подпомагане към болниците, са в
размер на 922 982 лева.
За първото полугодие на 2012 г. отговарящите на
изискванията по постановлението, които са получили болнична
помощ са 1 430 човека, за които са похарчени 992 914 лева. /ЕИ/
/АМ/
AM1057BO.001
Кюстендил - кампания - здравно неосигурени
Неправителствена организация провежда кампания
за "включване" на здравнонеосигурени пациенти
към здравната система
Кюстендил, 4 април /Елица Иванова, БТА/
Неправителствена организация настоява за нормативна
промяна, с която да се гарантира "включване" на изключените от
здравната система пациенти чрез осигуряване и на първичен
медицински преглед, съобщи пред БТА Сашо Ковачев от
неправителствената организация "Ларго" в Кюстендил.
"Така заболяванията ще се хванат още в началото,
защото когато се стигне до болница, тогава лечението става
по-скъпо и за държавата", посочи Ковачев. Предложението на
организацията ще бъде внесено и до националния омбудсман, казаха
от там.
Организацията провежда кампания "Да включим
изключените от здравната система", която има за цел да улесни
достъпа на социално слаби здравно неосигурени пациенти до
здравни услуги, уточни Ковачев.
Има ръст на здравно неосигурените в Кюстендилско, сочи проучване
В Кюстендилска област близо 25 хиляди души са
здравно неосигурени, според проучване на неправителствена
организация в рамките на проект "Инициатива за здравно
застъпничество", осъществено от независими консултанти. "Не
всички от тях обаче са социално слаби, които не могат да си
позволят заплащането на здравните вноски", уточни Ковачев.
Целта на проучването, направено през януари т.г.,
е да се промени поведението на здравните институции в изпълнение
на министерско постановление номер 17, уреждащо правата на
здравнонеосигурените без доходи. То е свързано с определяне на
условията и реда за изразходване на целеви средства за
диагностика и лечение, както и за болнична помощ на пациенти,
които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява
лично участие в здравноосигурителния процес, посочи Ковачев.
Според данните от изследването, от общия брой
жители на Кюстендилска област - 142 801 човека (към 31 декември
2012 г.), здравно неосигурените са 24 563 души. Те са избрали
личен лекар, но не плащат осигуровки. За предходната 2011 г.
броят на здравно неосигурените е 23 149.
"Данните показват, че има нарастване на
неосигурените за една година с 1 414 души. Проучването сочи още,
че над 100 човека от Кюстендилска област месечно спират да
плащат здравните си осигуровки", каза Ковачев. По отношение на
община Кюстендил, чиито жители са 75 000 души, здравно
неосигурените са 11 098 човека, от които 2 349 са роми.
По данни от общинската дирекция "Социално
подпомагане" през миналата година в Кюстендил безплатно са
лекувани 73 души без никакви доходи. Депозираните молби за
такова лечение са били 98, подадени от 75 души. До ноември 2012
г. пък болницата в Кюстендил е получила от държавата средства в
размер на общо 30 390 лева за лечение по министерско
постановление номер 17. За други 23 здравно неосигурени пациенти
кюстендилската болница не е получила средства от Дирекция
"Социално подпомагане", защото те не са отговаряли на условията
по постановлението.
Превенция на заболяванията на неосигурените пациенти предлага
НПО
Според неправителствената организация "Ларго"
най-честите проблеми при лечението на социално слабите са самото
приемане на такъв пациент в здравно заведение, специфичното
отношение към него, липсата на информация за правата на тези
пациенти, ненавременното получаване на здравна помощ.
Затова от "Ларго" предлагат да се извършва
превенция на заболяванията на социално слаби неосигурени
пациенти, вместо те да се приемат като спешни случаи, чак,
когато заболяването им е в напреднала фаза или е хронифицирало.
Те настояват в министерско постановление номер 17 да се включи и
текст за доболнична неотложна помощ, като неотложните кабинети
поемат обслужването и на здравно неосигурени пациенти.
Решението е трета страна - общината или
държавата, да заплаща такса в размер на 11 стотинки за здравно
неосигурените, които са социално слаби и не могат да плащат,
предлагат от НПО. По този начин, след въвеждане на допълнителни
дежурства в кабинетите за неотложна помощ, тези пациенти ще
могат да получават здравно обслужване.
От организацията смятат още, че е нужно да се
опрости езика на министерското постановление, уреждащо правата
на здравнонеосигурените без доходи, така че да е достъпен за
хората, които евентуално биха го ползвали. Като проблем от
"Ларго" отчитат и факта, че общопрактикуващите лекари не
обслужват здравнонеосигурени или ги пращат към Спешна помощ,
както и това, че много от тях не знаят за съществуването на
министерското постановление.
Пътят на здравно неосигурените не е регламентиран
"Пътят на здравно неосигурените не е
регламентиран. Всеки лекар на добра воля решава какво да прави с
тези пациенти. Пациентът може да бъде спрян или насочен към
следваща инстанция. Системата на доболничната помощ е така
конструирана, че затруднява тези пациенти, които не са спешни
случаи и отговарят на критериите на постановлението да получат
достъп до болнична медицинска помощ. Това води до влошаване
състоянието им и преминаване в състояние на спешност", посочват
от "Ларго".
От сдружението твърдят, че е имало и случаи с
пациенти, които се пращат от Спешния център в спешното отделение
в приемната на болницата с критерии за хоспитализиране и
болницата им отказва лечение, защото на места в болниците има
негласен подбор на пациенти по финансови причини.
"Здравнонеосигурените пациенти негласно не са добре приети от
болниците, които се стремят по най-бързия начин да се освободят
от тях", категорични са от сдружението. Затова предлагат в
случаи на отказано болнично лечение пациентите да могат да се
оплачат на Министерството на здравеопазването и НЗОК, за да се
потърси отговорност от съответната болница за направения отказ.
Организацията планира и на национална кампания за
осведомяване на обществеността за използване възможностите на
министерското постановление.
По техни данни, след направено допитване чрез
Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за
социално подпомагане за предоставяне на информация за броя на
неосигурените, обслужени в България за 2011 г и 2012 г., общият
им брой, отговарящ на условията за заплащане на стойността на
оказаната болнична медицинска помощ за 2011 година е 1 718
пациенти. Средствата, които са изплатени от националния бюджет
чрез Агенцията за социално подпомагане към болниците, са в
размер на 922 982 лева.
За първото полугодие на 2012 г. отговарящите на
изискванията по постановлението, които са получили болнична
помощ са 1 430 човека, за които са похарчени 992 914 лева. /ЕИ/
/АМ/
news.modal.header
news.modal.text