В България остава проблемът с ниския контрол над главния прокурор
Берлин-Брюксел-София, 24.02.2023 г.
Повечето държави от ЕС положиха малко усилия за разрешаване на установените проблеми с върховенството на правото, позволиха съществуващите недостатъци да останат неразрешени или дори влошиха нещата във всички оценени области, констатира Докладът на Либъртис за върховенството на правото през 2022. Надхвърляйки обхвата на Механизма за върховенството на правото на Европейската комисия, докладът на Либъртис обобщава най-забележителните развития в сферите на правосъдието, корупцията, свободата на медиите, взаимния контрол и балансиране на властите, гражданското пространство и системните проблеми с правата на човека през 2022 г. Докладът е съставен от 45 правозащитни организации в 18 държави в ЕС. Понастоящем той е най-задълбоченият неофициален доклад относно върховенството на правото в държавите, членки на ЕС, изготвян от мрежа независими експерти.
По отношение на България докладът констатира относителен застой в повечето сфери, както и регрес по отношение на взаимния контрол между трите власти. Главата за България в доклада се подготвя от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Радослав Стоянов, експерт в правната програма на БХК, коментира доклада:
„Тенденциите по отношение на върховенството на правото в България са силно противоречиви. Въпреки многото обнадеждаващи опити за реформи и мерки, обезпечаващи разделението на властите и взаимния контрол между тях, те в голяма степен срещнаха силна политическа съпротива, спънки и в крайна сметка или сериозно отлагане, или пълен провал. Това твърде много напомня за пътя на Унгария и Полша към ерозия на демокрацията, който наблюдавахме през последните години“.
Балаж Денес, изпълнителен директор на паневропейската мрежа на граждански организации Съюз за граждански свободи в Европа (Либъртис), коментира:
„Европейските правителства трябва да осъзнаят, че като не успяват да укрепят своите демокрации, проправят пътя за политици-екстремисти, които няма да се поколебаят да разрушат цялата система. Въпреки че Брюксел си позволи да бъде изнудван да предприеме половинчати мерки, ние искаме да видим ЕС да използва с пълна сила Механизма за върховенство на правото в ЕС, за да постави условия както за полския, така и за унгарския режим. Когато финансовите средства от ЕС бъдат спрени, на Орбан и Качински не трябва да се дава друг избор, освен да върнат демокрацията на своите граждани, защото Полша и Унгария се нуждаят от ЕС, за да се справят с последиците от войната на Русия в Украйна“.
КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ ЗА БЪЛГАРИЯ
● Промените в законодателството, гарантиращи независимо разследване на главния прокурор, не бяха приети. Тези промени обаче, макар и важни, също не засягаха проблематичния баланс на квотите във Висшия съдебен съвет, който не гарантира съдийско самоуправление и независим контрол над прокуратурата.
● Липса на подобрение в медийната среда. Независимостта на медиите не претърпя сериозен разцвет през 2022 г., а най-влиятелни останаха медиите, открито симпатизиращи на политическа партия ГЕРБ, тези, които опонират на съдебната реформа, както и тези, които имат благосклонно отношение към военната агресия на Русия в Украйна.
● Рекорден брой публични изборни длъжности се заемат от лица с изтекъл мандат. Това сериозно застрашава отчетността и взаимния контрол между властите и подкопава легитимността на държавните институции.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ ЗА ЦЕЛИЯ ЕС
● „ИЗКЛЮЧЕНИЯ“: УНГАРИЯ и ПОЛША остават най-сериозните нарушители на върховенството на правото в Съюза. Въпреки, че ЕС задейства новосъздадения механизъм за обвързване с условията за спиране на средства към Унгария, това все още не е довело до истински подобрения. По подобен начин, реформите, които се договарят с Полша в замяна на освобождаване на фондовете на ЕС за възстановяване от КОВИД-19, биха довели само до скромни подобрения, които не освобождават съдиите от политически контрол. Тези правителства продължават да прилагат серия от мерки, предназначени да централизират властта, да заглушат опонентите си, да контролират общественото мнение и да направят много трудна загубата си на бъдещи избори.
● „БЪРЗО СХВАЩАЩИ“: ИТАЛИЯ И ШВЕЦИЯ. Първите знаци, дадени от новите правителства на Италия и Швеция през 2022 г., показват риска управляващите коалиции да се превърнат в авторитаризъм, ако взаимният контрол и баланс между трите власти се наруши. Така например, вече сме свидетели на рязко нарастване на словесните атаки срещу НПО и медиите от двете нови правителства. Тези държави, обаче, имат силни независими институции, които бързо успяха да реагират адекватно и ефективно на евентуален завой към авторитаризъм от мащаба, наблюдаван в Унгария и Полша.
● ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СЛОВЕНИЯ. Развитието в Словения след смяната на крайнодясното правителство показва, че страните могат да възстановят своите демокрации. Докладът, например, показва усилия за възстановяване на независимостта на институции като обществения телевизионен оператор и за отмяна на глоби, които са били незаконно наложени при предишното крайнодясно правителство на граждани за присъствие на протести.
● СМЕСЕНИ РЕЗУЛТАТИ: ЕС. Въпреки, че ситуацията в държавите членки продължава да върви в грешна посока, ЕС има смесен успех в упражняването на положително влияние. На фона на войната на Русия срещу Украйна, ЕС реши да предприеме по-твърди действия срещу Унгария (която се изолира политически, като подкрепяше Русия), и по-меки спрямо Полша (която се постара да подкрепи Украйна), въпреки че дори тогава, Съветът отслаби предложението на Комисията по Механизма за обвързване с условия за спазване на принципите на правовата държава в замяна на премахване от Унгария на ветото върху помощта за Украйна. В същото време собствената реакция на ЕС на възникващите заплахи за демокрацията предизвика загриженост. Например забраната на ЕС за достъп до медиите “Russia Today” и “Sputnik” като начин за борба с дезинформацията, спонсорирана от руската държава, предизвика сериозни опасения за създаване на опасен прецедент. А шокиращите разкрития на корупционния скандал “Катаргейт”, разтърсващ Европейския парламент, вероятно са навредили на доверието и репутацията на ЕС, който ще трябва отново да спечели обществена подкрепа за защита на върховенството на правото, особено когато това включва мерки, които авторитарните власти могат да извъртят в своя полза, като спирането на средства от ЕС.
ЗА БХК
Българският хелзинкски комитет (БХК) е независима, неправителствена организация за защита на правата на човека в Република България. Комитетът е създаден през 1992 г. Наред с други неща, организацията разполага с правна програма, която отговаря за стратегическите съдебни дела и участва в консултации или с експертни становища пред национални и международни органи и институции.
ОБЩИЯТ ФОН
АКТУАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ ОТ ЕС
> СВОБОДА НА МЕДИИТЕ: В много държави от ЕС за журналистите стана по-трудно да вършат работата си. Правителствата на Полша и Унгария продължиха да използват своите обществени радио- и телевизионни оператори за разпространяване на пропаганда и открихме, че в Словакия и Швеция тяхната независимост от правителството е изложена на риск. В много държави малък брой собственици продължават да притежават повечето частни медии, което им позволява да влияят на това, което публиката чува, например в Италия, Холандия, Чехия, Франция и Словения. Журналистите, опитващи се да докладват за неща като корупция, се оказват тормозени от съдебни дела-шамари (SLAPP), например в България, Хърватия, Унгария, Италия, Холандия и Полша. Репортери също така бяха атакувани вербално и физически в целия ЕС от широката публика или от държавата, например в България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Унгария, Германия, Ирландия, Италия, Холандия, Полша, Румъния, Швеция и Испания. Като едно отличително положително развитие, новото правителство на Словения започна поредица от реформи за деполитизиране на обществените медии и възстановяването на независимостта им, след като бяха превзети от предишното крайнодясно правителство.
> ПРАВОСЪДИЕ: През 2022 г. видяхме много примери за съдилища, които не могат да си свършат работата. Например в България, Чешката република, Германия, Унгария, Полша, Словакия и Испания открихме, че политиците имат думата при избирането, повишаването и дисциплинарното наказване на съдии. Политическият натиск върху съдиите остана сериозен в Унгария и Полша, а през 2022 г. те бяха изправени пред поредна порция клеветнически кампании. Установихме също, че държавите не правят много, за да улеснят достъпа на хората до съда. Например правителствата не предоставят достатъчно ресурси на съдебните системи в Белгия, Хърватия, Естония, Франция, Германия, Италия, Ирландия и Полша. Това означава, че вземането на решение отнема неоправдано много време, защото няма финансиране за наемане на достатъчно съдии.
> КОРУПЦИЯ: Докладът установи, че правилата и механизмите, създадени от много правителства, са твърде слаби, за да спрат корупцията. Открихме дълбока корупция в Унгария, въпреки че правителството направи някои повърхностни подобрения, за да осигури фондове за възстановяване след КОВИД-19 и структурни фондове. Но много страни са изправени пред проблеми. Например в Чешката република и Холандия е много трудно за обществеността да разбере с кои предприятия правителството решава да сключи договори, а във Франция и Хърватия правителството е възложило договори на бизнес съюзници. В Белгия и Ирландия пък механизмите създадени за борба с корупцията не са получили необходимите ресурси, за да си вършат работата. Много държави също не са успели да предоставят на лицата, подаващи сигнали, нивото на защита, изисквано от новата директива на ЕС, като Холандия и Хърватия, или все още не са приели национално законодателство, като България, Чехия, Естония, Италия, Словакия и Испания.
> СВИВАЩО СЕ ПРОСТРАНСТВО ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО: През 2022 г. много правителства създадоха пречки организациите на гражданското общество да оцелеят и да си вършат работата. Редица държави запазиха, въведоха или предложиха нови закони, които или дадоха на правителствата по-големи правомощия за разпускане на НПО, или бяха умишлено неясни относно това какви дейности могат да доведат до закриване или загуба на техния статут в обществена полза, създавайки условия НПО-тата да избягват да говорят по теми, които политиците предпочитат да не обсъждат. Например Чехия, Франция, Германия, Холандия и Испания. Видяхме също клеветнически кампании и правен тормоз срещу НПО в Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Словения и Швеция. Това важи особено за организации, работещи с мигранти, и в борбата с изменението на климата. Властите в няколко държави използваха правомощията си, за да ограничат правото на протест, особено по отношение на хора, призоваващи за действия срещу изменението на климата, например в Белгия, Естония, Франция, Германия, Италия, Холандия и Швеция. В някои случаи властите са действали въз основа на правомощията, създадени за справяне с пандемията, които все още са в сила.
> СИСТЕМНИ ПРОБЛЕМИ С ПРАВАТА НА ЧОВЕКА: Някои правителства продължават да атакуват определени групи в обществото. Често това е инструмент за отвличане на вниманието на обществеността от собствения им неуспех да решат проблемите, пред които сме изправени, като обвиняваме за трудните времена всеки друг, но не политиците с власт за вземане на решения. През 2022 г. станахме свидетели на продължителни реторични атаки и често ограничителни и наказателни мерки срещу хора, които мигрират (в Хърватия, Естония, Франция, Германия, Унгария, Италия, Ирландия, Литва, Словения и Испания), хора от етническите малцинства (България, Франция, Швеция) и ЛГБТИ+ хора (Чехия, Унгария, Ирландия и Словакия).
> ВЗАИМЕН КОНТРОЛ И БАЛАНС: Правителствата злоупотребяваха през последните години и продължават да злоупотребяват с въведените покрай КОВИД-19 ускорени процедури и не споделят информация за това с обществеността. В някои случаи това изглежда като умишлен опит да се попречи на гражданите да участват в обществени консултации. Открихме тези проблеми в Хърватия, Чехия, Франция, Германия, Ирландия, Унгария, Румъния и Словакия. През 2022 г. установихме, че много държави не са предоставили на институциите си независимостта, ресурсите или правомощията, от които се нуждаят, за да си вършат работата, например, за да се уверят, че правителствата спазват адекватни правила, когато приемат законодателство. Открихме това в Белгия, България, Хърватия, Чехия, Франция, Германия, Унгария и Ирландия. На други места, като в Италия, правителствата изглеждат неспособни или не желаят да създадат независима институция, натоварена да насърчава и защитава човешките права.
ОТНОСНО ДОКЛАДА
● Този годишен доклад за върховенството на правото е четвърти по ред. Либъртис публикува доклади от 2019 г. насам. Освен обединяването на докладите за отделните държави, изготвени от членове и партньорски организации, докладът включва преглед на общите тенденции във върховенството на правото в ЕС. Той също така формулира подробни препоръки както към националните правителства, така и към институциите на ЕС, за това как да се справят с недостатъците, установени във всяка от обхванатите области, и предлага как Европейската комисия би могла да подобри въздействието на своя мониторинг.
● Тъй като е „доклад в сянка“, докладът покрива същите теми, които покрива и собствения доклад на Европейската комисия за върховенството на закона: взаимен контрол и баланс между властите, съдебна система, медийна среда, системни проблеми с човешките права, корупция и гражданско пространство. Моля, имайте предвид, че не всички допринасящи организации са събрали информация за всички области, обхванати от доклада.
● Докладът за 2023 г. включва приноси от 18 държави, членки на ЕС, направени от 45 правозащитни организации, а именно:
○ League of Human Rights (Белгия),
○ Български хелзинкски комитет (България),
○ Centre for Peace Studies (Хърватия),
○ League of Human Rights, Glopolis (Чехия),
○ Human Rights Center (Естония),
○ Vox Public (Франция),
○ the Society for Civil Rights, FragDenStaat, LobbyControl (Германия),
○ the Hungarian Civil Liberties Union (Унгария),
○ the Irish Council for Civil Liberties, Irish Congress of Trade Unions, Trinity College Dublin School of Law, The Immigrant Council of Ireland, Inclusion Ireland, Intersex Ireland, Community Law and Mediation, Justice for Shane, Mercy Law Resource Centre, Irish Penal Reform Trust, The National Union of Journalists, Age Action Ireland, The Irish Network Against Racism, Outhouse, Irish Traveller Movement, Pavee Point, FLAC-Free Legal Advice Centres, Mental Health Reform (Ирландия),
○ Antigone Association, Italian Coalition for Civil Liberties and Rights (CILD), A Buon Diritto Onlus, Association for Juridical Studies on Immigration or ASGI,Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT) (Италия),
○ Human Rights Monitoring Institute (Литва),
○ Netherlands Helsinki Committee, Free Press Unlimited, Transparency International Nederlands (Нидерландия),
○ the Helsinki Foundation for Human Rights (Полша),
○ Apador-CH (Румъния),
○ Via Iuris (Словакия),
○ Peace Institute (Словения),
○ Rights International Spain (Испания),
○ Civil Rights Defenders, International Commission of Jurists (Швеция).
● Докладите от предходни години са достъпни тук: 2020, 2021, 2022.
ЗА ЛИБЪРТИС
Съюзът за граждански свободи в Европа (Liberties) е базирана в Берлин група за граждански свободи с 19 организации, членове от целия ЕС, провеждащи кампании по въпроси на човешките и цифровите права, включително върховенството на правото, свободата на медиите (вкл. SLAPP), неприкосновеността на личния живот, целевите реклами, изкуствения интелект, наблюдението и други.
news.modal.text
