site.bta15-ти Конгрес на микробиолозите в България с международно участие – постижения и перспективи

ПЕТНАДЕСЕТИЯТ КОНГРЕС НА МИКРОБИОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ, който се проведе между 5 и 8 октомври, 2022 се очерта като значим научен форум, който събра заедно изтъкнати и млади учени за обсъждане, обучение, вдъхновение, насърчаване, обмен на идеи и създаване на нови съвместни проекти. Той беше посветен на 200-та годишнината от рождението на световно известния микробиолог Луи Пастьор, на 75-та годишнина на Института по микробиология „Стефан Ангелов” при Българската академия на науките и на Международната година на фундаменталните науки за устойчиво развитие, обявена от Общото събрание на ООН за 2022 г.

Организатор на Конгреса бе Българското микробиологично дружество (БМД), секция към Съюза на учените в България. Това научно общество е основано през 1927 г. и е водеща структура в България, обхващаща около 200 учени, които работят в над 10  изследователски области на микробиологията. Едновременно с БМД и по традиция, като основни организатори участват Съюза на учените в България (СУБ) и Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН.

Конгресът се проведе в гр. Копривщица, наричан „бунтовната столица на българското Възраждане“. Градът е родно място на някои от най-големите имена на България - Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и редица други. На копривщенския мост „Първа пушка“ е и мястото, където избухва Априлското въстание. Градът заема централно място в миналото на България, неговата история бе от интерес за чуждестранните и българските участници. Сесиите на конгреса бяха в старото копривщенско училище „Св.Св. Кирил и Методий“ – първото класно училище в града. Тази сграда с възрожденска архитектура, както и цялата атмосфера на Копривщица внесоха специфичен дух сред участниците.

В Конгреса участваха над 120 учени от България и Европа, представители на всички клонове на микробиологичната наука (обща и приложна, медицинска, ветеринарна, растителна микробиология и микробни биотехнологии, вирусология и инфекциозна имунология). Гости на конгреса бяха професор Елиора Рон - Президент на Международната организация на микробиологичните дружества (IUMS) от Университета в Тел-Авив (Израел) и проф. Колин Харууд - Финансов Директор на Федерацията на Европейските микробиологични дружества (FEMS) от Нюкасълски университет (Великобритания). В работата на конгреса, освен учени от България, взеха активно участие учени от Италия, Великобритания, Франция, Гърция, Турция, Израел, Русия, Румъния и Албания.

Конгресът беше открит от Председателя на БДМ, акад. Ангел С. Гълъбов, а проф. Диана Петкова, Председател на СУБ, приветства участниците от името на Съюза. Встъпителната лекция на проф. Колин Харууд (Великобритания) беше фокусирана върху молекулно-биологичните подходи за оптимизиране секрецията на антраксните ваксинални протеини. На 200-та годишнината от рождението на Луи Пастьор бе посветена лекцията на чл.-кор. Христо Найденски за живота и делото на великия учен.

Важен акцент бе обсъждането на проблемите на Covid-19, обособено в отделна сесия, на която изтъкнати специалисти в тази област от страната и чужбина, докладваха най-новите епидимиологични, морфологични и имунологични аспекти на SARS-CoV2 – Елиора Рон (Израел), Ива Христова (НЦЗПБ), Арзу Сайнер (Турция), Пелагия Фока (Гърция), Анди Кораки (Албания) и Атанасиос Цакрис (Гърция).

На конгреса бяха представени общо повече от 100 доклада, от които 52 устни презентации и 50 постерни съобщения. Голям интерес предизвикаха изнесените 28 пленарни лекции. В областта на общата и приложна микробиология участваха Массимилиано Фениче (Италия), Жан Мари Франсоа (Франция), Илия Илиев и Павлина Долашка (България) и др. Докладвани бяха най-нови резултати от изследвания, свързани с биоразнообразието на микробните съобщества от екстремни ниши и ефекта на метабаркодиращия подход, модели за предсказване на пробиотичен потенциал, молекулните механизми на антимикробната активност на природни пептиди, оксидативния стрес, връзката локализация-функция при сиалидазите, нови ензими от млечно-кисели бактерии, ролята на индустриалната микробиология за устойчиви алтернативи на изкопаемите ресурси и др.

В медицинската микробиология като пленарни лектори се изявиха Игор Мокроусов (Русия), Мариана Мурджева, Стефан Панайотов, Ема Кьолеан и Роберт Пенчовски (България), както и млади учени от България и Русия. Те докладваха постижения относно използването на съвременни молекулни методи в диагнозата на тежките инфекции, за разработване на нови антибактериални препарати, за създаването на програма за управление при използването на антибиотици, за бързо и надежно откриване на патогени в сурово мляко и др. Вниманието бе насочено и към персонализираното лечение на туберкулоза в условията на многолекарствената резистентност и последиците от прекомерното използване на антибиотици за лечение COVID-19.

Проблемите на ветеринарната медицина бяха във фокуса на пленарните лектори Христо Найденски и Райко Пешев, както и на изследователите от групата Петя Орозова и Валентина Урумова. Дискутирани бяха предизвикателствата на антимикробната резистентност в свинефермите и ролята на гените, отговорни за нейното разпространение в световен мащаб. Представени бяха нови данни за разпространението на херпес вирусните инфекции при преживните животни, за първото изолиране и секвениране на целия геном на причинителя на бактериалната студеноводна болест по рибите, за първото доказване в българската черноморска акватория на наличието на Vibrio aestuarianus, предизвикващ заболявания при стридите, за разпространението на Staphylococcus spp., участващи в етиологията на мастита при говедат и тяхната чувствителност към антимикробни средства и др.

В секция „Микробиологията на околната среда“ бяха поканени Габриел Йонеску (Румъния), Иван Симеонов и Александър Крумов, които представиха ролята на контрола за използването на ценни биологични материали с различен произход (токсини, генетични материали, ГМО, храни, клетъчни компоненти), стратегия за анаеробно получаване на биогаз, както и модел на многофункционална лаборатория за производство на водорасли върху отпадъчни материали.

Секция „Вирусология“ започна своята сесия с честване 90-та годишнина от рождението на видния наш вирусолог професор Стефан Дундаров. Акад. Ангел С. Гълъбов прочете приветствено слово за живота и дейността на Дундаров, а от името на БДМ бе връчен почетен диплом. Работата продължи с представянето на 6 доклада, касаещи различни актуални теми, като напр. използването на достъпен молекулярен лабораторен метод за откриване на ДНК от вируса на хепатит В (Живка Стойкова и съавт.), предизвикателствата на лекарствената резистентност и молекулна епидемиология на ХИВ-1 в България (Ивайло Алексиев), ролята на генното мълчание при Коксаки В вирус (Николай Петров), ефективен модел за изследване на патогенезата на грипната инфекция в белия дроб (Лора Симеонова) и др.

Микробиологията на храните с поканени лектори Стефан Денев, Светла Данова и Галина Сачанска бе фокусирана върху проблемите на пробиотиците, с акцент върху тези от български лактобацили, наличието на патогенни бактерии в млечните продукти и др.

Дейността на секция „Инфекциозна имунология“ бе проведена с активното участие на Петя Димитрова и Анастас Пашов, които представиха своите постижения относно ролята на неутрофилите като отлична терапевтична цел за лечение в патогенезата на различни заболявания, както и значението на специфични антитела (IgOme) за диагностика и нови проучвания на сложността на имунната система.

В словото си при закриването на конгреса акад. Ангел С. Гълъбов изтъкна докладите на директора на НЦЗПБ Ива Христова, обобщаващ и анализиращ данните от изследванията върху пандемията КОВИД в България, и на Ивайло Алексиев – сумиращ всички данни относно епидемията СПИН/HIV-1 у нас. Особено внимание той отдаде и на двата доклада по инфекциозна имунология. Наред с това акад. Ангел Гълъбов посочи, че презентациите на някои от гостите от чужбина правят голяма чест на конгреса, тъй като са от глобално значение. Това са докладът на Масимилиано Фениче (Туша, Витербо, Италия) относно влиянието на морските дълбочини върху прокариотите, на  председателката на IUMS Елиора Рон (Тел-Авив) –данни в световен мащаб относно ефекта на лекарствено резистентни Е. Coli върху пандемията КОВИД, на Атанасиос Цакрис (Атина) относно влиянието на сезонните коронавируси (като 229Е, О43 и др.) върху развитието на пандемията КОВИД и необходимостта да бъдат диагностицирани и следено раззпространението им и др.

В дните на работата на конгреса бяха проведени две постерни сесии. Интересът към представените резултати беше голям, наблюдавахме обширни дискусии около някои от тях.

Преобладаващият брой участници бяха млади учени-микробиолози, 20 от които получиха грантове от Фонд „Научни изследвания“ на МОН и от БАН. Авторитетно жури с участие на италианска изследователка избра най-добрите постери на млади учени. При закриването на конгреса то обяви имената и връчи дипломите на наградените:

I награда

• Мелани Димитрова - СУ „Св. Климент Охридски”
• Теодора Панайотова - ПУ „Паисий Хилендарски“

II награда

• Цветозара Дамянова – ИМикБ, БАН
• Мария Пандова - СУ „Св. Климент Охридски”

III награда

• Мила Калева - ИМикБ, БАН
• Катерина Такова - ПУ „Паисий Хилендарски“

По време на работата на конгреса бяха експонирани две художествени изложби (живопис) на млади художници от НХА и НБУ.

На участниците в работата на 15-ия конгрес бе осигурен тур за разглеждане на историческите забележителности в гр. Копривщица.

Конгресът протече при засилен интерес и създаде условия за установяване на нови контакти и ползотворни сътрудничества.

Събитието се осъществявя с подкрепата на Фонд Научни изследвания при МОН, Българска академия на науките и бизнес партньори (AAMEDICAL, Ltd RIDACOM, RSR Ltd, ELTA’90M, SEVEX PHARMA Ltd), които организираха изложба на своите най-нови продукти, с потенциално приложение в микробиологията.