site.btaПубликувани са мотивите на присъдата на ВКС, с която на бившия командос Ангел Желязков е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 7 години за убийството на полицая Добромир Л., извършено през 2018 г. в гр. Пловдив

С Присъда № 2/29.03.2024 г. по наказателно дело № 917/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло присъдата по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. на Военно-апелативния съд и присъдата по н.о.х.д. № 115/2018 г. на Военен съд – Пловдив, като вместо това признава подсъдимия Ангел Желязков за виновен в това, че на 20.05.2018 г. в гр. Пловдив умишлено умъртвил Добромир Л., поради което го осъжда на 7 години лишаване от свобода и определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата не подлежи на обжалване и протестиране.

Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби от частните обвинители срещу присъдата от 18.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС). 

С присъда на Военен съд – Пловдив младши сержант Ангел Желязков е оправдан по повдигнатото му обвинение по основния състав на престъплението „убийство“ и е признат за виновен за извършеното на 20.05.2018 г. в гр. Пловдив умишлено убийство на полицая Добромир Л. при превишаване пределите на неизбежната отбрана, като му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 4 години и 3 месеца. С присъда по в.н.о.х.д. № 73/2019 г. на ВнАС е отменена първоинстанционната присъда и Желязков е оправдан на основание чл. 12, ал. 1 от НК (неизбежна отбрана) по обвинението за умишленото умъртвяване на Добромир Л. С решение от 15.03.2021 г. на ВКС въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С решение от 13.10.2021 г. на ВнАС първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено наказанието „лишаване от свобода“ на 1 година и 6 месеца, отложено за 3 години. С решение на ВКС от 21.12.2022 г. е отменено решението на ВнАС и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на въззивната инстанция.

Със сега обжалваната присъда от 18.04.2023 г. на ВнАС е отменена първоинстанционната и подсъдимият е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 НК.

В мотивите на ВКС се констатира недостатък в доказателствената и оценъчната дейност на втората инстанция, което по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. „В конкретния случай това не може да бъде сторено, тъй като настоящото производство е трето поред пред ВКС и той следва да реши делото по същество, без да има правомощия да го връща за ново разглеждане“, уточняват върховните съдии.

Основният порок на присъдата на Военно-апелативния съд е, че мотивите не съдържат цялостен и процесуално издържан анализ на доказателствата. Според съдебния състав на ВКС въззивната инстанция е интерпретирала превратно фактите по делото, поради което изведените правни съображения за това, че Желязков е действал при условията на неизбежна отбрана, са в противоречие с наказателния закон.

Институтът на неизбежната отбрана е изключително подробно разискван в съдебната практика във всички негови възможни аспекти, се подчертава в мотивите на ВКС. Основополагащо и със задължителна сила за правоприлагащите органи е Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г. Върховната съдебна инстанция е обобщила съществените елементи на деянието, което е извършено в състояние на неизбежна отбрана – че то отблъсква едно непосредствено противоправно нападение, което не е преустановено или прекратено; че противоправното нападение е налице, когато е започнало увреждането или когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни или обществени интереси, личността или законите права на отбраняващия се или на другиго, включително техни имуществени или неимуществени права; че трябва да е налице съответствието между нападението и защитата. При наличието на тези предпоставки деянието, извършено при неизбежна отбрана, не е общественоопасно, поради което и не е престъпно. Същевременно, както се приема в Решение № 2/13.01.1986 г. по н.д. № 654/85 г., І н.о. на ВС, не може да се позовава на неизбежна отбрана или на превишаване на нейните предели този деец, който предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на жертвата.

Според тричленния състав на ВКС, след като подсъдимият е знаел, че Добромир Л. иска да се срещне с него, доброволно е приел и се е съгласил на тази среща, той съзнателно се е въоръжил с нож, с който да се „бие“ с жертвата, както няколко пъти е заявил пред свидетелката Люба А. и в телефонен разговор с Добромир Л. – той няколко пъти е споменал, че е пиян и не може да се бие и поради това се е въоръжил с нож. В този смисъл не може да се приеме, че ударът, който Добромир Л. нанесъл в лицето на Желязков, е противоправно нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Това е очаквано от подсъдимия поведение на Добромир Л., на което той предварително се е подготвил да реагира, въоръжавайки се с нож. Желязков е нанесъл удари с нож с голяма дължина на острието, от близко разстояние, в жизненоважни органи на тялото на жертвата, поради което е съзнавал настъпването на съставомерния резултат – смъртта на Добромир Л., и се е съгласявал с него. В този смисъл е налице пряк умисъл за убийство, категорични са върховните съдии. Несъмнено е по делото, че алкохолното опиване на подсъдимия не му е попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, същевременно не са налице фактическите признаци за наличие на афект.

В мотивите на ВКС пише, че подсъдимият обективно е причинил смъртта на Добромир Л., като използвал за това нож; предварително е знаел за заплахите и намеренията на жертвата за физически сблъсък и поради това се подготвил и въоръжил с нож; имал е ясно съзнание, че носеният от него нож е средство, което е годно да причини смърт; демонстрирал е явно намерение да използва ножа както словесно, като предупредил жертвата по телефона за това, а и като извадил ножа от канията и тръгнал към Добромир Л. с нож в дясната ръка. При тези правни аргументи съдебният състав на ВКС приема, че Желязков е извършил престъпление по чл. 115 от НК, като не са налице фактическите и правни основание на чл. 12, ал. 1 от НК, поради което отменя оправдателната присъда на ВнАС и първоинстанционната присъда и признава подсъдимия за виновен по първоначално внесеното обвинение за извършено престъпление по чл. 115 от НК.  

При индивидуализацията на наказанието, което Желязков следва да изтърпи, върховните съдии отчитат наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – не е осъждан; събрани са отлични данни за личността му в професионален план; процесуалното му поведение е изрядно – съдействал е на органите на разследването, като е посочил къде е изхвърлил средството на престъплението, оказал е помощ на жертвата до идването на специализираната лекарска помощ, давал е обяснения и има критично отношение към извършеното. Въпреки че поведението на жертвата от фактическа и правна страна няма принос към резултата, ВКС приема, че действията на Добромир Л. в предходните дни и непосредствено преди срещата между двамата са провокирали извършването на деянието, което съдът оценява в насока смекчаване на наказателната отговорност на Желязков. Като смекчаващо обстоятелство съдът приема и периода от време, изминал от извършване на деянието до постановяване на последната присъда – повече от 6 години, за което подсъдимият няма никакъв принос.

При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и при наличието на изброените многобройни смекчаващи, ВКС приема, че и най-лекото, предвидено в чл. 115 от НК, наказание от 10 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК отмерва наказание под предвидения минимум в размер на 7 години лишаване от свобода. „Така определеният срок на лишаване от свобода е справедлив, тъй като съответства на конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и дееца и ще способства за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК – да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото“, пишат върховните съдии.