site.btaСофийска опера и балет: DYNAMIC издава записа на операта „Летящият холандец“ от 2022 г. на DVD и Blu-ray

DYNAMIC издава записа на операта „Летящият холандец“ от 2022 г. на DVD и Blu-ray

Диригент – Росен Гергов, режисура и сценография, вдъхновена от Барбара Хепуърт – Пламен Карталов, костюми – Лео Кулаш, художествено осветление – Андрей Хайдиняк, хореография – Татяна Янева, диригент на хора – Виолета Димитрова.

Холандец – Маркус Маркварт, Даланд – Курт Ридъл, Сента – Радостина Николаева, Ерик – Костадин Андреев, Кормчия – Даниел Острецов, Мари – Александрина Стоянова-Андреева, оркестър и хор на Софийската опера и балет 

На 19 януари „Dynamic“ ще пусне на пазара запис на DVD и Blu-ray на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, осъществен на 16 юли 2022 г. на езерото „Панчарево“. 

Режисьорската и художествена концепция на Пламен Карталов получи висока оценка от публиката и критиката и миналото лято беше представена отново с огромен успех. Постановката е толкова красива, че никой зрител не остана равнодушен. Романтичната музика на Вагнер намери своето точно място на езерото Панчарево, а декорите илюстрират прекрасно легендата за вечно търсещия моряк. Голямата звезда на световната опера и изключителен приятел на Софийската опера, басът Курт Ридъл, подготви стилово и вокално българските певци за поредното пътешествие в света на Вагнер. Той е и в ролята на моряка Даланд. Дългогодишният солист на „Земперопер“ в Дрезден Маркус Маркварт се представя изумително като Холандеца, блестящата Радостина Николаева е Сента, а Костадин Андреев емоционално превъплъщава ловеца Ерик. В ролите на Кормчията и Мари са съответно Даниел Острецов и Александрина Стоянова-Андреева. 

Екипът

Пламен Карталов за визията и режисьорската концепция

„Летящият холандец“ е най-популярната и най-често поставяна опера на Рихард Вагнер. Въпросът за образа на спектакъла при всяка постановка винаги стои с особена важност. Визията и оптическата мощ на музикалната драматургия зависят от зареждането с нови режисьорски и визуални идеи. Мога смело да кажа, че ключът за моята сценична интерпретация на тази романтична драма е в обединяващата стилистика на абстракционизма и метареализма. Ехото с една от версиите от легендарния сюжет за летящия холандец, отвлечените от него рефлексии за разнородните характери на героите, някои от тях обвити в тайнственост, амбивалентните ракурси на действието в либретото, a музиката, следвайки най-ярките стилови образци на италианската опера, оформят за тълкуването на партитурата на Вагнер, с един специален подход в съвременното възприемане на целия този комплекс. А той е връзката на музиката със стилистиката  на абстракционизма с метареализма. 

Сценичното пространство е форматирано в баланс с трите важни и основни полета, необходими за действието. Преден план, с терен, разделящ двата свята, оставен на норвежците (Даланд, Кормчията, Сента) и Холандеца. На заден план е морето, буйно или спокойно. Трето поле изразява идеята за кораб. Той има двойна функция, от една страна е кораб на Даланд, но от друга страна, с трансформираща цел и като кораб на холандеца. И това противоречие относно възприемането на двата кораба като едно цяло се превръща в обща съдба. Противоречивият свят на две съдби е паралелен свят на едни и същи очаквания, терзания и чувства. Две души, открили се една друга, живеят във вярност заедно, за кратко в един живот и завинаги, и заедно в смъртта.

Росен Гергов

Какво прави операта „Летящият Холандец“ от Рихард Вагнер толкова „специална“? Дали фактът, че това е първата опера, в която композиторът поставя основите на създаването на собствен жанр – „музикална драма“ – и в която ясно се отличава личният му почерк, в която също така загатва в каква бъдеща посока ще се развива? Или може би това са драматичните взаимовръзки между действащите лица? Свръхестествените елементи, в контраст с по-„земните“ такива?

Лично аз намирам „Летящият Холандец“ в много аспекти за една изключително интересна опера и безспорно един от великите шедьоври в музикалното изкуство.

Курт Ридъл 

Задачата ми беше много важна. Немската музика изисква внимателна подготовка и съвсем различен подход, в сравнение, например, с италианската. Фокусирах се върху произношението на немския език, което е много различно. Съгласните трябва да се изговарят добре, а гласните с лекота, светлина, но много директно. Това е нещото, от което те имаха нужда. Що се отнася до гласовете им – те имат всичко. Гласовете на вашите певци са изключително красиви. Аз просто опитах да им дам пример как да подходят към този репертоар, за да покажат качествата си в пълнота. Много съм щастлив от работата си тук. Певците работят с голяма отдаденост и резултатът е налице.

ПУБЛИКАТА

„Солистите са вълшебни, пеят и играят впечатляващо! Оркестърът възпроизведе фантастично красотата на Вагнеровата музика с невероятна темброва гама и кулминации. Финалът е фантастичен!“

„Тази постановка е едно неповторимо естетическо преживяване! Спектакълът е събитие!“ 

„Беше вдъхновяващо и много живописно. Просто нямам думи да изкажа чувствата си. Сега като преспя и като се събудя сутринта сигурно ще сънувам  тези прекрасни образи и музика още ще звучи в главата ми!“

„Впечатлени сме. За първи път идваме тук на Панчаревското езеро на опера. Вагнер е невероятен, изпълнението също, всичко съвкупно и декорите, и артистите, и атмосферата. Невероятно!“

„Спектакълът беше разкошен. Аз винаги се удивявам на майсторството на цялостната драматургия, на всеки детайл, който маестро Карталов изпипва и просто това беше за мен един от върховете, защото под диригенството на Росен Гергов винаги се получава невероятно преживяване с перфектно качество. Цялата атмосфера е въздействаща. Като една приказка е.“

„Невероятно преживяване! Като млади хора оценяваме изкуството и се надяваме това да продължава. За втори път присъствам на опера тук на езерото Панчарево и се надявам и в бъдеще пак да имам възможността да дойда“.

КРИТИКАТА

Андреа Мерли

Трябва да кажа, че тъй като са минали 63 години, откакто "Летящият холандец" е изпълнен в България, това е една много успешна постановка. Да си дадем сметка, че те са почти всички, с изключение на Курт Ридъл, който е стълбът на Вагнеровото пеене, но останалите са местни певци. Бих искал да подчертая особено бравурната Радостина Николаева, която направи чудесна Сента, изпята с целия колорит и мощ, които вагнеровият оркестър изисква. Дирижирането е изключително, това е диригент, когото съм чувал да дирижира Вагнер и преди и е много важно да се помни, че този оркестър не е бил специализиран за Вагнер. И че през годините, мисля, че около 10 години, е успял да се превърне в много добър оркестър за Вагнер, започвайки от нулата. Спомням си едно „Рейнско злато“, в което оркестърът все още се учеше да свири Вагнер. След това дойде перфектният "Пръстен на нибелунга", а тази вечер - много добър "Летящият холандец". Постановката разчита и на хормайстор, на много добър хор, много раздвижен, много актьорски, с добре изградена хореография. 

Винаги идвам тук с голяма любов към България. Знаете, че за нас, италианците, България е частица от сърцата ни, винаги я имаме тук. И Софийската опера, разбира се, и цялата българска култура, и този голям фонд от гласове, толкова много певци, артисти, които обикалят света и носят гордо името на България. В Италия и по света, това е вярно.

Рико Фьорстер

Много съм щастлив, че съм тук, а това е втората продукция на Вагнер, която гледам в България. Фантастична е. Големи поздравления за цялата компанията и за Пламен Карталов. Много емоционална постановка и аз я обичам. Много добре е направена. Много съм щастлив. Какво да кажа за музикантите? Да, Курт Ридъл и Маркус Маркварт са големи професионалисти, а българското сопрано пее перфектно, има много добра дикция, разбираш всяка дума.

Клаус Биланд

Всъщност съм гледал много повече, целия „Ринг“. 

Разказването на историята по много фин и често възвишен начин, оставайки винаги верен на творчеството на Вагнер – това за Карталов е закон. И както обикновено при него, това отново е вулкан от фантазия, от нови идеи, да постави операта тук на езерото. Всяка година това място става все по-добро, по-цивилизовано. Сега вече ето го и „Летящият холандец“ тук.

Това, което днес беше много впечатляващо, е качеството на пеенето. Имахме един много, много добър холандец от Германия Маркус Маркварт. Отново Радостина Николаева, която доказа, че е в центъра на сопрановата култура в България. И Острецов беше много добър Кормчия. Всъщност, повечето от тях вече са с много добър немски, защото работиха с Рихард Тримбон и това дава плодове във времето. Много ми хареса хорът, хоровата сцена на норвежките моряци, сцената на празника - дамите и господата заедно, след това срещата с холандеца, която беше разиграна интересно и изпълнена с много фантазия. Всъщност, за първи път виждам осъществена идеята на Рихард Вагнер във финалния апотеоз те да се издигнат в небето и да бъдат заедно. Така че, както обикновено, маестро Карталов следва думите на Майстора от Байройт.

Флориан Цвипф

Много ми хареса атмосферата на езерото. Това е много интересна модерна сцена със символен декор и това, което много ми хареса са фантастичните певци, и тази фантастична музика, и всичко това заедно. Да, това винаги е много, много хубаво. 

Декорът беше много интересен, защото беше много различен от това, което обикновено се очаква. Обикновено очакваш истински кораб, истинска стая, въртящи се колела. А тук видяхме много символични декори на сцената. И да, много ми хареса. Беше като филм.

Да, беше като криминален екшън на сцената. 

Мисля, че за цялата публика, за младите и за по-възрастните, за хората, които познават музиката, и за другите, които не я познават, това беше една наистина фантастична вечер.

Грегор Таси 

„Летящият холандец“ е седмата опера на Вагнер, поставена от Пламен Карталов в София, беше представена премиерно в Софийската опера и балет и адаптирана за представления на открито на красивото езеро Панчарево. 

Постановката беше триумф с вярното представяне на операта на Вагнер в новаторска продукция, която беше едновременно вълнуваща и създаваше разтърсващи ефекти. Декорите на Карталов бяха майсторски в конструкцията и дизайна, осветлението на Андрей Хайдиняк беше изключително, подхождащо идеално към концепцията на Карталов, а хореографията на Татяна Анева беше великолепна в използването на всяко пространство на сцената.  

Зиглинде Пфабиган 

Тази опера на Вагнер едва ли може да се преживее по по-подходящ и вълнуващ начин от този на това място. 

Мистериозно осветена, обстановката в средата на водата ви посреща с леко издигаща се дървена платформа, все още затворени порти в сивите холандски земи, на фона на „кървавочервени платна, черна мачта“, което внушава мистериозна атмосфера.

Когато диригентът Росен Гергов, невидим за публиката, дава знак на добре подготвения оркестър да започне, правилната атмосфера за произведението вече е налице – загадъчна, заплашителна, но звуково изключително привлекателна, доминирана от медните духови инструменти.

Сента постепенно иска да се доближи до предстоящото събитие, като все още не може да определи за себе си. Полуседнала, коленичила, легнала, винаги гледаща към езерото, после отново потръпваща от това, което чува, тя се движи по издигащата се игрална повърхност. Това е началото на отличната режисура на Пламен Карталов. 

С оглед на толкова надеждния солистичен състав, режисьорският екип направи ли финала по-позитивен от обикновено? Пред централната сцена стените се затварят и сцената потъмнява. В задната част на сцената, където от самото начало се виждаше кървавочервеното платно, Сента и Холандеца се издигат в зрителното ни поле от дълбините, зад задната стена – осветени и в пълна тишина, до последните тактове на гениалната музика на Вагнер в изкупителния ре мажор с прекрасното „долче“ на флейтата, обоя и арфата, издигащо се в експресивността на цигулките и виолите и накрая завършващо спокойно и съзерцателно с целия оркестър в стабилното форте тризвучие в ре мажор.

На финала публиката от всички възрасти аплодираше силно.

Заснемането на „Летящият холандец“ бе огромно предизвикателство и за телевизионния екип. Беше търсено и намерено най-доброто решение за разположението на камерите, така че да не се пречи на действието и на публиката. Екипът на БНТ е режисьор Ценка Караджиева, звукоинженери Станимир Иванов, Атанас Кулински и Каролина Койнова.  

Изданието е с възможност за субтитри на английски, немски, френски, корейски и японски. 

В буклета текстът на Данило Префумо е на италиански и английски.

Това е осмата опера от репертоара на Софийската опера и балет, която е записана и издадена от DYNAMIC.