site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 август в историята

15 август 2024 г., четвъртък, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Успение на Пресвета Богородица.
Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."  В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба". Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Имен ден празнуват всички, които носят името Мария.

В България се отбелязва:

Денят за оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот - Ден на Спасението. Отбелязва се от 2005 г. като Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебните си задължения по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. "Български лекар" с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Българския червен кръст и синдикатите. С Решение 1039 на Министерския съвет от 20 декември 2012 г. се отбелязва като Ден за оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот - Ден на спасението. Годишнина от  катастрофата (1963) между камион и автобус на пътя Велико Търново - Горна Оряховица, при  която пътуващият в автобуса 26-годишен Стефан Черкезов, лекар на с. Стрелец, община Велико Търново, успява да спаси всичките 47 пътници от пламналия автобус, но на следващия ден умира от тежките си изгаряния. На този ден точно в 12:00 ч. пред вратите на всички лечебни заведения в страната се отдава почит чрез едноминутно мълчание, придружено от сирени на линейките.

Храмовият празник на Троянския манастир "Успение на Пресвета Богородица". Празникът води началото си от втората половина на 18 в. и се отбелязва в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август с тържествена Света литургия. На този ден хиляди хора придружават чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица" в литийно шествие до параклиса в местността "Могилата" в близост до манастира, където според легендата някога е спрял атонският монах с иконата на Божията майка. Хората докосват иконата за изцеление, за късмет, за вяра и почит.

Празникът на Арбанаси. Отбелязва се в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август, храмов празник на манастира "Успение на Света Богородица" в селото.

Денят на град Варна. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1993 г. в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август.

Празникът на град Ихтиман. Отбелязва се от 2012 г. с Решение 54 на Общинския съвет от 27 януари 2012 г. в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август.

Празникът на град Несебър. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 4 август 1992 г. в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август.

Празникът на град Никопол. Отбелязва се съгласно Наредбата за символите, празниците, почетните звания, почетните знаци и награди на община Никопол, приета с Решение 550 на Общинския съвет от 16 септември 2011 г. Чества се в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август. Храмов празник на църквата "Успение на Пресвета Богородица" в града. До 2011 г. празникът на града се отбелязва с Решение 27 на Общинския съвет от 29 декември 1999 г. в петък, събота и неделя от седмицата, в която се чества църковният празник Успение на Пресвета Богородица.

Празникът на община Сливо поле. Отбелязва се от 1999 г. през третата седмица на м. август съгласно Решение 423, протокол 28 от 17 юни 1999 г. на Общинския съвет. През 2024 г. програмата за отбелязване на празника на града ще бъде от 12 до 18 август 2024 г.

Празникът на град Стражица. Отбелязва от 1998 г. с решение на Общинския съвет от 28 юли 1998 г. в деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август.
                           
По света се отбелязва:

Националният празник на Индия. Ден на независимостта (1947).

Националният празник на Република Конго. Ден на независимостта (1960).

Националният празник на Лихтенщайн. Успение Богородично.

На този ден в България:

718 - Войските на хан Тервел разгромяват арабската войска край Константинопол. Българското ханство се намесва активно на страната на Византия при Втората арабска обсада на Константинопол през 717-718 г. по силата на сключен през 716 г. договор. Войските на хан Тервел обграждат в плътен обръч арабската армия на пълководеца Маслама, която се оказва затворена между крепостните стени на Константинопол и българската войска. Арабите претърпяват поражение. Опитът на арабите да завладеят византийската столица и да нахлуят в Европейския югоизток е неуспешен.

1856 - Премиера в Шумен на комедията "Михал Мишкоед" от книжовния и театрален деец Сава Доброплодни. Главните роли изпълняват учениците му Васил Друмев и Васил Д. Стоянов. Побългарената комедия се смята за първата драматургична творба в България. Оригиналният текст е на гръцкия писател Милтиадис Хурмузис.

1869 - Основано е читалище "Напредък" в Шумен от Васил Балтаджиев, Никола Бацаров, Ради Гьокчеренлиев и Илия Блъсков. През 1870 г. е построена нова двуетажна сграда на читалището.

1892 - В Пловдив е открито Първото земеделческо-промишлено изложение в България, продължило до 1 ноември 1892 г. През 1891 г. Народното събрание решава изложението да се организира през летните месеци на 1892 г. в Пловдив. Създадена е Главна комисия по подготовката и строителството с управител министъра на финансите Григор Начевич. За директор на изложението е определен писателят Михалаки Георгиев. За участие са поканени фирми и производители от България, Чехия, Унгария, Австрия, Германия и др. На площ от 90 000 кв. м свои експонати показват изложители от България и 24 страни. Павилионите му са посетени от 162 000 души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. В чуждестранните павилиони са представени техническите новости - електрически крушки, фонографът на Едисон, оръжието на германската фирма "Круп". Първият златен медал на изложението получава винарят Драган Р. Драганов. Целта на изложението е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Наследник на Първото земеделческо-промишлено изложение е Международният панаир - Пловдив.

1963 - На пътя между Велико Търново и Горна Оряховица става катастрофа между камион и автобус, който се блъска в него и избухва в пламъци. В автобуса пътува 26-годишният лекар на с. Стрелец, Великотърновско, Стефан Черкезов, пътуващ за служебно съвещание във Велико Търново. От взривната вълна той е изхвърлен от автобуса. Въпреки пламналата му коса, найлоновата риза, която се стопява по тялото му и допълнително влошава изгарянията, той спасява всичките 47 пътници. Когато от Велико Търново и Горна Оряховица пристигат спасителните линейки, Стефан Черкезов започва да пренася пострадалите с носилки и отказва да бъде транспортиран, за да помогне и на последния нуждаещ се. Докаран последен в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: "Колеги, оставете ме, аз и без друго ще умра. Гледайте другите пациенти!"  На 16 август 1963 г.,  Стефан Черкезов умира от тежките изгаряния, които е получил. Край леглото му е съпругата му Лидия, на която казва: "Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене -  показах се като истински лекарЕ" От 2005 г. по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. "Български лекар", 15 август се отбелязва като Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебните си задължения, а с решение 1039 на Министерския съвет от 20 декември 2012 г. 15 август е обявен за Ден за оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот - Ден на Спасението.

1980 - България установява дипломатически отношения с Република Сейшелски острови.

2002 - С решение на  Министерския съвет  болницата "Лозенец" в София придобива правата на университетска болница за Медицинския университет.

2005 - Подписано е коалиционно споразумение за управление на България между "Коалиция за България" с представляващ Сергей Станишев, партия Национално движение "Симеон Втори" (НДСВ) с лидер Симеон Сакскобургготски и партия Движение за права и свободи (ДПС) с председател Ахмед Доган. След произведените на 25 юни 2005 г. избори за 40-ото Народно събрание, "Коалиция за България" и НДСВ не успяват да реализират мандат. На 15 август 2005 г. президентът Георги Първанов връчва третия проучвателен мандат за съставяне на правителство на ДПС, което издига кандидатурата на Сергей Станишев за министър-председател. За първи път от 15 години коалиционни партньори в управлението подписват предварително споразумение, което урежда стриктно и най-малките подробности около съвместната им работа. 

2005 - Излиза бр. 1 на в. "Тема: спорт". Национален всекидневник за спорт.

2007 - Хирургът от Стара Загора доц. Николай Недков е първият носител на наградата за човеколюбие и лекарска доблест на името на д-р Стефан Черкезов. Отличието ще се присъжда всяка година от Министерството на здравеопазването, Областната болница "Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново и алианса "Живот за България". Призът е учреден в памет на 26-годишния лекар на с. Стрелец, Великотърновско, Стефан Черкезов, който на 15 август 1963 г. попада в катастрофа между камион и автобуса, в който пътува служебно. Той успява да спаси всичките 47 пътници от пламналия автобус, но умира на следващия ден от тежките си изгаряния.

2009 - В Клисура се провежда втори национален събор на българите по света под мотото "С България в сърцата". Присъстват българи от Великобритания, Франция, Испания, Германия заедно със своите близки от цяла България.

2014 - Пъстролистен столетник разцъфтява за първи път в Ботаническата градина на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в Балчик. Столетникът или американското агаве е цъфнал след четвъртвековен жизнен път в градината в Балчик. Съцветието на столетника се извисява на около осем метра височина и впечатлява с атрактивните си цветове. Растението произхожда от Мексико и САЩ, но се отглежда по целия свят като декоративен вид. Въпреки, че растението се нарича "столетник", жизненият му цикъл е от 10 до 30 години.

2015 - Във Варна министър-председателят Бойко Борисов и министърът на транспорта Ивайло Московски официално откриват новопостроената сграда на Бреговия център, в който се намира и българският оперативен център на Световната морска система за бедствия и безопасност.

2017 - В село с. Ореш, Свищов, е открит паметник на епископ Филип Станиславов, автор на първата печатна книга на български език "Абагар" по повод 365 години от отпечатването на "Абагар".

2019 - В Калиакра археолози под ръководство на доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, откриват богато погребение от 14 век на неизвестен до момента аристократ - Господин Георги Палеолог. Най-впечатляващият предмет от гробните дарове е масивен златен пръстен, който разкрива и името на погребания - Георги, както и знатното му потекло. Пръстенът е от типа "Калоянов пръстен", но с много по-детайлна и изящна украса по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол.

2022 – Завърша Международната олимпиада по информатика в Индонезия от 7 до 15 август 2022 г., по време на която сребърни медали печелят Атанас Димитров от 11 клас в Софийската математическа гимназия (СМГ) и Деян Хаджи-Манич от 10 клас от Математическа гимназия във Варна. Бронзови медали печелят Мартин Копчев от Природоматематическа гимназия в Габрово и Андон Тодоров от СМГ. Техни рководители са Емил Келеведжиев от Института по математика и информатика при БАН и Добрин Башев, студент в Техническия университет в Делфт, Нидерландия. Българските ученици се конкурират с над 350 участници от 88 държави. 

2023 - На 75 години умира дългогодишният журналист в БТА Вечеслав Тунев. В БТА той работи от 1976 г. до 1992 г. В този период е бил и два пъти кореспондент на агенцията в Гърция. Вечеслав Тунев е бил генерален директор на Българското национално радио, работил е за вестниците "Монитор" и "Дума".

На този ден по света:

1534 - Испанският теолог Игнатий Лойола основава Йезуитския орден. Йезуитският орден е една от главните опори на Контрареформацията (религиозно-политическо движение в Европа през 16-17 в. срещу Реформацията за рекатолизиране на протестанските области). Прониква в Индия, Китай, Япония, Филипините и Парагвай.

1537 - Основан е град Асунсион, днес столица на Парагвай. Неговият основател капитан Хуан де Саласар за няколко години го превръща в център на испанската конкиста.

1893 - В Москва, Русия, официално е открита за посещения Третяковската галерия. Това е една от най-големите галерии за изобразително изкуство в света. Разполага с над 130 000 произведения на живосписта, графиката и скулптурата. Галерията е създадена през 1856 г. от руския търговец и меценат Павел Третяков със съдействието на брат му Сергей Третяков. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. До 3 юни 1918 г., когато е национализирана с декрет на Владимир Ил. Ленин, тя се нарича Московска художествена галерия на П. и С. Третякови.

1904 - Основан е "Архентинос Хуниорс" - Буенос Айрес, аржентински футболен клуб.

1914 - През Панамския канал преминава товарният кораб "Анкон", с което започва експлоатацията на канала, открит официално на 12 юни 1920 г. Панамският канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка. Той е с дължина 81,6 км, дълбочина 12,5 м, широчина 150 м и е съоръжен с 3 двойки шлюзове. Строителстовто му започва през 1898 г. от Франция. На 18 ноември 1903 г. във Вашингтон, САЩ, е подписан първият американско-панамски договор за строеж и безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г.

1945 - В Токио, Япония, в 12.00 ч. местно време по радиото е излъчено обръщение на императора на Япония Хирохито, записано на 14 август 1945 г. на грамофонна плоча, в което той обявява безусловната капитулация на страната във Втората световна война (1939-1945). Това е безпрецедентно за японската монархия обръщение, в което император Хирохито посочва, че Япония не може да спечели войната и че Япония приема условията на Декларацията от Потсдам, подписана на 26 юли 1945 г. от САЩ, Великобритания и Китай, в която се отправя ултиматум към Япония да се съгласи с условията на капитулация или да продължи войната. На 28 юли 1945 г. правителството на Япония отхвърля декларацията, заявявайки намерението си да продължи напред, за да прекрати успешно войната. На 8 август 1945 г. към Декларацията от Потсдам се присъединява и СССР, който обявява война на Япония. На 15 август 1945 г. Япония обявява, че приема условията за капитулация на страната във войната и на 2 септември 1945 г. на борда на американския линеен кораб "Мисури" в Токийския залив официално е подписан Актът за безусловна капитулация на Япония, с което завършва войната в  Тихия океан и Втората световна война. По официални данни през Втората световна война Япония е дала 3,1 млн. жертви, в това число 800 000 цивилни, загинали при атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки.

1947 - Провъзгласена е независимостта на Индия. Индия, която е британска колония от 1757 г., получава независимост, като е разделена по религиозен признак на два доминиона - Индия и Пакистан, в съответствие с т. нар. план Маунтбатън, одобрен със закон от парламента на Великобритания на 18 юли 1947 г. В новосъздадената държава Пакистан живеят предимно мюсюлмани. Независимостта на Пакистан е провъзгласена на 14 август 1947 г.

1948 - Провъзгласена е Република Корея. След капитулацията на Япония на 15 август 1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945) Корея е освободена. Съгласно решенията на Ялтенската конференция (4-11 февруари 1945) в Корея временно са установени две военни администрации: съветска (на север от 38-ия паралел) и американска (на юг от 38-ия паралел). Учредена е и смесена съветско-американска комисия, която да съдейства за образуване на временно корейско демократично правителство. Комисията се разпада на 10 октомври 1947 г. Развитието на Южна и Северна Корея тръгва в две различни насоки. Корейската народнодемократична република (КНДР) е провъзгласена на 9 септември 1948 г.

1969 - В град Бетъл, щата Ню Йорк, САЩ, се открива фестивалът  "Уудсток"  - най-големият в историята на рока концерт, на който присъстват около 800 000 души. Фестивалът е наречен "Уудсток", тъй като по план е трябвало да се проведе в едноименния град в окръг Ълстър, но местните жители се възпротивяват и Макс Ясгур предоставя фермата си със площ от 600 акра като резервен вариант. Фестивалът представлява кулминация на протеста на младото поколение срещу догмите и предразсъдъците на обществото и на хипи движението през 60-те години на 20 в. Фестивалът се закрива на 17 август 1969 г. и в него участват няколко десетки певци и групи, сред които "Блъд, сует енд тиърс", "Крийдънс клиъруотър ривайвъл", "Кросби, Стилс, Неш енд Йънг", "Грейтфул дед", "Дъ Ху", Джими Хендрикс, Джо Кокър, Джанис Джоплин, "Джеферсън еърплейн", Сантана, Рави Шанкар, и др.

1998 - Бомбен атентат в Оума, Северна Ирландия, извършен от  терористичната групировка ИРА-истински, при който загиват 28 души, 220 са ранени. Това е един от най-кървавите бомбени атентати през цялата история на борбата между католици и протестанти в Северна Ирландия, отнела живота на 3500 души в периода 1968 - 1998 г.

2000 - Разделени корейски семейства се срещат в Сеул и в Пхенян за първи път след 50 години.

2005 - Израел започва да се изтегля от ивицата Газа. Прекратен е достъпът до еврейските селища там. Около 9000 еврейски заселници във всичките 21 селища в Газа и в четири от общо 120 в Западния бряг на река Йордан имат 48-часов срок, до сряда - 17 август, да напуснат домовете си и да преминат доброволно в Израел. В противен случай те са принудително прехвърляни от военни в Израел.

2008 - Основана е Асоциацията на европейските футболни клубове (ECA). Това е организация представляваща футболните клубове в Европа.

2011 - В Иран Министерството на културата и ислямското напътствие нарежда да бъде цензуриран един от шедьоврите на персийската литература - епична любовна история, написана преди повече от осем века. Поемата "Косроу и Ширин" е написана през 1177 г. от Незами Ганджеви, смятан за най-великия романтик в персийската литература, и е била публикувана за пръв път през 1180 г. Министерството на културата и ислямското напътствие нарежда да бъдат съкратени някои пасажи в най-новото издание на поемата - например да се премахнат думите "нищо не остана от виното, с което се напих", "да отидем някъде, където ще сме сами" и "държейки се за ръце". След ислямската революция в Иран през 1979 г. всяко споменаване в литературата на физически допир между мъж и жена е забранено. Абсолютно забранена е и употребата на алкохол, като не се допуска дори символично в литературата да се споменава за вино или алкохолно опиянение.

2014 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция срещу радикалните ислямисти в Ирак и Сирия, насочена срещу сунитската групировка "Ислямска държава" (ИД), която контролира части от Ирак и Сирия, и срещу свързания с "Ал Каида" Фронт "Ан Нусра", който действа в Сирия. В нея се настоява тези две организации "да спрат всякакво насилие и терористични действия и незабавно да се разоръжат и разпуснат".

2015 -  КНДР въвежда ново часово време, за да се разграничи от Република Корея и Япония. Страната въвежда пхенянски часови пояс, който е с осем часа и половина преди времето по Гринуич, което е с половин час назад в сравнение с времето в Република Корея, която, от своя страна, по примера на Япония е с девет часа напред в сравнение с времето по Гринуич. Промяната е одобрена от парламента на КНДР и с нея страната ще отбележи 70-ата годишнина от освобождаването на полуострова от японското колониално управление (1910-1945). Преди това управление времето на Корейския полуостров е с осем часа и тридесет минути напред в сравнение с Гринуич, но Япония налага своето време през 1912 г. През 1954 г. Република Корея променя наложеното й от Япония време, но впоследствие се връща към него през 1961 г. с аргумента, че новите регионални съюзници на САЩ  - Република Корея и Япония - трябва да са в унисон.

2018 - Турция повишава митата върху някои внасяни от САЩ стоки, в това число автомобили, алкохол и тютюн. С указ, подписан от президента Реджеп Тайип Ердоган, се повишава със 120 процента митото върху автомобилите, със 140 на сто - върху алкохолните напитки, а с 60 на сто - върху тютюна на листа. Увеличават се също митата и върху козметиката, ориза и въглищата. На 10 август 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че е разпоредил увеличаване на митата върху вноса на алуминий и стомана от Турция на фона на нарастващо напрежение между двете страни заради задържания от Турция  американски пастор Андрю Брънсън, който е съден по обвинения в тероризъм и шпионаж, и във връзка с други дипломатически въпроси.

2019 - В Молдова с 59 гласа "за" парламентът одобрява законопроект, предвиждащ връщането на пропорционалната избирателна система, която действа в страната до 2017 г. Инициатори на законопроекта са депутатите от парламентарната фракция на Партията на действието и солидарността (ПДС), а също партия Платформа "Достойнство и истина" (ПДИ), подкрепени от Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ). През 2017 г. Молдова въвежда смесената избирателна система по инициатива на Демократическата партия на Молдова (ДПМ). Според приетите тогава изменения половината депутати в парламента, както и преди, се избират по партийни списъци, а останалата половина - по едномандатни окръзи.

2020 - В Русия започва производството на ваксината "Спутник V" срещу коронавируса "Ковид-19". На 11 август 2020 г. Русия първа в света обявява, че е разработила   ваксина срещу коронавируса "Ковид-19", която нарича "Спутник V" на едноименния съветския спътник - първият космически апарат, изстрелян в орбита, а V е съкратено от ваксина.Ваксината е разработена от Националния изследователски център по епидемиология и микробиология "Н. Ф. Гамалея" към Министерството на здравеопазването на Русия и е преминала клинични изпитвания през м.  юни и м. юли 2020 г.

2021 - В Украйна е застрелян кметът на град Кривой Рог Костянтин Павлов. Тялото му е открито на верандата на дома му. Четиридесет и осем годишният Костянтин Павлов е бил депутат два мандата в парламента на Украйна. Той е избран за кмет на Кривой Рог, родния град на президента Володимир Зеленски, през декември 2020 г., издигнат от проруската опозиционна партия "Опозиционна платформа - За живота". Кривой Рог, с население от над 600 000 души, е важен промишлен център в югоизточната Днепропетровска област.

Родени на този ден българи:

Георги Кирков (Майстора), политик, публицист и писател (1867-1919).
Един от основателите на в. "Работнически вестник" (5 септември 1897) и заедно с Евтим Дабев негов пръв редактор. От 1898 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Основоположник е на Общия работнически синдикален съюз (1904). Депутат в 11-ото и 12-ото Обикновено народно събрание (1901-1903) и в 16-ото и 17-ото Обикновено народно събрание (1913-1919). Автор на текста на партийния марш "Песен на труда" (1898) и на "Работнически марш" (1899), на множество фейлетони и памфлети, сред които "Политическа зоология", "Вълк-водач", "Магазията на господин Фърдю Манафски", "Как дремиградските дервиши премахнаха гладурията" и др. Издава част от фейлетоните си в книгата "Дремиградски смешила. Сатира и хуморески" (1900).

Стефан Руневски, писател (1877-1919).
Един от основателите на Българския учителски съюз (1895) и редактор на неговия орган - в. "Съзнание" (1908-1909). Съредактор на сп. "Селска пробуда" (1903-1905) и сп. "Наблюдател" (1910-1911). Сътрудничи на сп. "Ново време", сп. "Учител" (1893-1912, 1914), сп. "Труд" (1900-1903), сп. "Звезда" (1900) и др. Автор е на съчиненията "Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново" (1903), "Разкази. Габрово" (1904), "Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища" (1905), "Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил" (1906), "Разкази. т. I. Дряново" (1907), "Разкази. т. II. Дряново" (1912), "Нашенци. Разкази." (1919) и др.

Бойчо Липовски (ист. име Никола Василев), учител, поет и преводач (1878-1913).
Бил е учител във Видин и Пловдив, директор на Девическата гимназия в Кюстендил. Сътрудничил на сп. "Ново време", сп. "Мисъл", сп. "Общо дело", сп. "Изгрев" и др. Автор на стихове, разкази, драми, литературно-критически статии. Превежда от руски език "Слово за похода на Игор", стихове на Семьон Надсон, Алексей Плешчеев и др. Загива по време на Междусъюзническата война (1913) при с. Злетовска река, Кочанско, Македония.

епископ Йоан Гаруфалов, католически свещеник (1887-1951).
Апостолически екзарх на българите католици от източен обред (6 юли 1942-7 август 1951).

Петър Димитров (Петър Димитров Гочев), актьор (1892-1967).
Директор на Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас (1939-1941), на Общински професионален театър във Варна (1941-1942), на Театралната трупа в Пловдив (1944), на Народния театър в София (1945-1946). През 1919 г. участва в създаването на професионалната организация на артистите и театралните дейци в България. Председател на Съюза на артистите в България (1945-1965). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951). Носител на орден "Георги Димитров" (1952,1962), на орден "Народна република България" първа степен (1959).

Георги Пирински (ист. име Георги Николов Зайков), политик, журналист и обществен деец (1901-1992).
През 1923 г. емигрира в САЩ. През 1949 г. е осъден за комунистическа дейност по Закона за вътрешната сигурност на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране, през 1951 г. се завръща в България. Редактира в. "Балканско сдружение" (по-късно преименуван на "Трудова Македония") (1931-1933), в. "Съзнание" (1935-1936). Първи заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (1951-1969) и негов председател (1969-1972). Депутат от 5-ото до 7-ото Народно събрание (1966-1981). Носител на на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1961), на орден "Георги Димитров" (1971, 1981).

Антон Югов, политик (1904-1991).
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) (1933-1934). От 1937 г. е член на ЦК на Българската комунистическа парти, секретар на ЦК (1941-1944) и член на Политбюро на ЦК (1937-ноември 1962). Ръководител на Военната комисия при ЦК на Българската работническа партия (1941-1944) и член на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (1943-1944). Министър на вътрешните работи (9 септември 1944-20 януари 1950), подпредседател на Министерския съвет (20 юли 1949-20 януари 1950), министър на индустрията и занаятите и временно управляващ Министерството на мините и подземните богатства (20 януари 1950-17 февруари 1950), подпредседател на Министерския съвет (20 август 1952-18 април 1956), министър на промишлеността (17 февруари 1950-20 септември 1951), министър на тежката промишленост (20 септември 1951-20 август 1952), министър на леката промишленост (20 август 1952-11 декември 1953). Председател на Държавния комитет по строителство и архитектура при Министерския съвет (11 юли 1955-18 април 1956). Председател на Министерския съвет (18 април 1956-20 ноември 1962). Избиран е за депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 4-ото Народно събрание (1950-1965). Удостоен е със званието "Герой на Народна република България" (1 септември 1989).

Марин Гешков, журналист и просветен деец (1906-1974).
Заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1945-1947) и заместник-директор на Българската телеграфна агенция (1948-1950). Заместник-министър на народната просвета (1951-юни 1962). Председател Централния комитет на Съюза на българските учители (23 май 1962-11 януари 1967). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (септември 1959), на орден "Народна република България" трета степен (1960), на орден "Георги Димитров" (май 1962, 16 август 1966, 1967). Удостоен със званията "Герой на социалистическия труд" (9 януари 1967) и "Народен учител" (1970).

Пеко Таков, политик (1909-2001).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин от отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг). Главен секретар на Общия земеделски професионален съюз (1945-1948). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Председател на Централния кооперативен съюз (2 ноември 1949-15 март1962). Министър на вътрешната търговия (17 март 1962- 9 юли 1971). Заместник-председател на Държавния съвет (9 юли 1971-18 юни 1986). Избиран за депутат от 2-ото до 9-ото Народно събрание (1954-1990). Председател на Асоциацията на стопанския туризъм и отдиха на трудещите се  (28 април 1980 -28 декември 1982). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1969, 1979, 1984).

Атанас Примовски, писател, етнограф и фолклорист (1911-1999).
Ръководител на Секцията за материална култура в Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (1963-1980). Член на Централното ръководство на тракийските културно-просветни дружества в България (1970-1977). Заместник-председател на Тракийския научен институт (1949-1967; 1990-1999). Сътрудничи на в. "Ехо", в."Поглед", в. "Пладне", в. "Щит", в. "Заря" и др. Редактира в. "Висини" (1930-1935) и в. "Родопска мисъл" (1933-1941; 1945-1947). Прави проучвания за бита и културата и историята на родопското население, които описва в "Родопски книжовници" (1935), "Българите-мохамедани в нашата народностна общност" (1940), "Родопа в нашата литература" (1947), "Бит и култура на родопските българи" (1973). Автор е на сборниците с разкази "Ахряне" (1936), "Под родопско небе" (1938), "Хубави люде" (1983) и др.

Любен Стамболиев, футболист, футболен съдия и треньор (1915-1994).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (София), "Шипка" (София), "Левски" (София), "Локомотив" (София), "Спартак" (София) . За националния отбор по футбол има изиграни 6 мача. Футболист на България за 1942 г. След края на състезателната си кариера е дългогодишен футболен съдия и треньор.

Йордан Николов (псевд. Шмайзера), художник (1924-1992).

проф. Донка Петканова-Тотева, литературен историк (1930-2016).
Доайен в изследването и изучаването на средновековната българска литература и култура. Основателка на Катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1980) и неин ръководител (1980-1992). Преподавателската й работа е свързана в редица европейски университети, като Хумболтовия университет в тогавашния Източен Берлин (1965-1968), Свободния университет в тогавашния Западен Берлин (1976-1979), Кьолнския университет (1983-1985), Залцбургския университет (1987-1990), Шуменския университет, Бургаския свободен университет и др. Авторка е на трудове в областта на българската средновековна литература, сред които "Дамаскините в българската литература", "Апокрифна литература и фолклор", "Старобългарска литература. Енциклопедичен речник" (съставителство, обща редакция и авторство на над 100 статии), "Българска средновековна литература", "По книжовния друм на миналото", "Разноликото Средновековие" и др. Авторка е на история на средновековната българска литература ("Старобългарска литература IX-XVIII в.") (1982-1983; 1992; 1997), която е базисен наръчник на студенти и докторанти. Носителка на Хердерова награда (1988), на Голямата награда на Българската академия науките (1988), на орден "Стара планина" първа степен за дългогодишната й научноизследователска и преподавателска дейност и по повод 80-годишнината й (7 юли 2010), на Почетен знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Хари Харалампиев, оперетен актьор (1933-2014).
Актьор в групата "Пътуващ театър" с ръководител Анани Анев. През 1958 г. постъпва в ансамбъла на Българската народна армия. Солист на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1967-1993).

Тодор Велчев, писател (1935-2010).
Бил е директор на продукция, редактор и драматург в Българската национална телевизия. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на повече от 350 разказа, на сборниците "Фантазия за белите шапки", "Формула едно", "Щъркели в пламъци", "Сините папагали", "Опашката на белия кит", "Стрелецо, прицел си", "Лов на гърмящи змии", "Пияният октопод", "Къща от светлина", "Море без капитани", "Окото на циклона", "Звездният разбойник" и др. Посмъртно излиза книгата му "Последният скок" (2011). Носител на Голямата литературна награда "Варна" (1976), на литературната награда "Николай Хайтов" (2005), на Наградата "Златен век" грамота на Министерство на културата (23 май 2006) и др. Самоубива се на 19 септември 2010 г.

акад. Константин Косев, историк и политик (1937-2020).
Един от най-задълбочените изследователи и специалисти по история на българското Възраждане. Работил е като докторант в Института по история при Българската академия на науките (БАН). През 1965 г. защитава научната степен "кандидат на историческите науки". През 1966 -1967 г. специализира в Мюнхен и Бон в Германия. Заместник-директор на Института по история при Българската академия на науките (БАН) (1973-1977) и на Единния център по история при БАН (1977-1978). Преподавател по история в Историческия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1974 г. до 1989 г. и от 1991 г. до 1997 г. Заместник министър-председател и министър на народната просвета (8 февруари-20 септември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991).  Заместник-председател на БАН (7 октомври 1996-2007). Чл.-кор. на БАН (1989). Автор е на 8 монографии, 15 студии и много научни статии.

Иван Палчев, писател, журналист, политик и дипломат (1943).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Посланик на България в Азербайджан (24 септември 2004-5 януари 2009). Автор е на книгите "Ахмед Доган: опит за политически портрет" (2001), "Времето на кентаврите" (2016), "Терор" (2018) и др.

Доротея Тончева, актриса (1946).
Директор на театър "София" (септември 1997-10 октомври 2007). Изиграла е повече от 100 роли в театъра и на над 25 в киното, сред които във филмите "Последната дума" (1973), "Черните ангели" (1970), "Дами канят" (1980), " Игрек 17" (1971), "Петимата от РМС" (1977), "Бъди благословена" (1978), "Гневно пътуване" (1971), "Князът" (1970), "Езоп" (1970), "Бялата стая" (1968), "Шибил"  (1968) и др. Носителка на Голямата награда "Златна роза" за най-добра женска  роля на Варненския кинофестивал (1968, 1970), на  специалната награда "Золотая муза" за театралната й роля в "Без вина виновни" (2001). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1980). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (1975).

Христина Митрева, икономист (1949).
Работи в Научния център по статистика при Централното статистическо управление (1971-1990), в Доброволен пенсионен фонд "България", застрахователно акционерно дружество "България-Живот", главно управление "Социално осигуряване" към Министерството на труда и социалната политика. Главен актюер и главен директор на Главна дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране" в Националния осигурителен институт (НОИ)(1998-12 август 2009). Заместник-министър на труда и социалната политика (12 август 2009-5 март 2010). Управител на НОИ (5 март 2010-18 май 2011). Член на Управителния съвет на Българска асоциация по трудово право и обществено осигуряване (16 февруари 2018-14 юли 2022).

Стефан Величков (Стефко Величков), футболист и треньор (1949).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Спартак" (Плевен), "Академик" (Свищов), "Етър" (Велико Търново) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 26 мача и 1 отбелязан гол. От 1980 г. е треньор. Почетен гражданин на Плевен (31 август 2009).

акад. Христо Белоев, инженер (1958).
От 1984 г. работи в Русенския университет "Ангел Кънчев", преминавайки цялата академична стълбица. Започнал е като асистент в катедра "Земеделска техника", става главен асистент, последователно доцент и професор, заместник-ръководител на катедрата. Декан на Аграрно-индустриалния факултет на Русенския университет "Ангел Кънчев" (2003-2007). Ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев"  (28 ноември 2007-12 януари 2016). Общински съветник в община Русе (2007-2015, и от 2023 ). Председател на Общинския съвет в Русе (9 ноември 2015-20 февруари 2018). Ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев" (20 февруари 2018-21 декември 2023). От 19 май 2022 г. е председател на Обществения съвет за развитие на висшето образование в Република България. Бил е заместник-председател на Съвета на ректорите. Ръководител е на над 40 проекта с  международно и общонационално значение. Автор е на повече от 350 научни публикации, 23  монографии, 25 патенти и полезни  модели,  10 учебници и учебни помагала и др. Член-кор. на Българската академия на науките (2014). Носител на наградата "Човек на 21 век" на сдружение България (2010), на наградата за наука на Министерството на образованието и науката  "Питагор" (2013). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (19 октомври 2015). Удостоен е със званието "доктор хонорис кауза" на Военноморската академия "Мирча чел Батран" в Констанца, Румъния (11 декември 2015). Носител на званието „Почетен ректор на Русенския университет“ (27 февруари 2024). Почетен гражданин на Разград (28 януари 2013), почетен гражданин на Русе (2014), почетен гражданин на Павликени (2014), почетен гражданин на Видин (2018).

Стойчо Стоев, български футболист и треньор (1962).
През футболната си кариера е играл за отборите на  "Локомотив" (София) и "Пансерайкос" (Гърция). За национален отбор по футбол има изиграни 2 мача. От 1994 г. е треньор по футбол. Бил е треньор на "Локомотив" (София), "Академик"  (Свищов), "Хасково", "Чавдар" (Етрополе), "Спортист" (Своге), "Миньор" (Перник), "Монтана", "Левски" (София), "Арда" (Кърджали). От юли 2013 г. до юли 2014 г. е старши треньор на "Лудогорец" (Разград), като в този период печели с отбора шампионската титла на България и Купата на България и достига осминафинали в Турнира Лига Европа.

Димитър Главчев, икономист и политик (1963).
Притежава над 30 години професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол и счетоводството. Повече от 20 от тях са в областта на независимия одит, включително ангажименти за договорени процедури по проекти, финансирани от Европейския съюз. Депутат в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014). Депутат в 43-ото Народно събрание и негов заместник-председател (27 октомври 2014-26 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-26 март 2021) и негов председател (19 април-17 ноември 2017). Депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание (2021). От 28 юли 2023 г. е председател на Сметната палата. От 9 април 2024 г. е служебен министър-председател, а от 22 април 2024 г. и служебен министър на външните работи.

На този ден са родени и:

Матиас Клаудиус, немски поет и публицист (1740-1815).

Пиер Силвен Марешал, френски поет, писател, драматург и философ (1750-1803).

Наполеон Бонапарт, френски пълководец и император (1769-1821).
Първи консул на Франция (9 ноември 1799-18 май 1804). На 18 май 1804 г. е провъзгласен за император на Франция под името Наполеон Първи Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 г. Абдикира на 11 април 1814 г. и е заточен на остров Елба. През пролетта на 1815 г. се завръща във Франция, където управлява от 20 март до 22 юни 1815 (т. нар. Сто дни). След битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Наполеон е пленен от британците и заточен на остров Света Елена.

сър Уолтър Скот, британски поет и писател от шотландски произход (1771-1832).
Основоположник на историческия роман. Автор е на поемите "Дамата от езерото" (1810), "Видението на дон Родерик" (1811), "Рокъби" (1813), "Полето на Ватерло" (1815), "Владетелят на островите" (1815), както и на романите "Уейвърли" (1814), "Гай Манеринг, или Астрологът" (1815), "Черното джудже" (1816), "Антикварят" (1816), "Пуритани" (1816), "Единбургската тъмница" (1818), "Роб Рой" (1818), "Легенда за Монтроуз" (1819), "Ламермурската невеста" (1819), "Айвънхоу" (1820), "Манастирът" (1820), "Абатът" (1820), "Кенилуърт" (1821), "Приключенията на Найджъл" (1822), "Пиратът" (1822), "Куентин Дъруърд" (1823), "Сент-Ронанските води" (1824), "Талисманът" (1825), "Граф Роберт Парижки" (1831), "Обсадата на Малта" (1832) и др. През 1820-те години издава редица произведения на историческа и историко-литературна тема - "Животът на Наполеон Бонапарт" (1827), "История на Шотландия" (1829-1830), "Смъртта на лорд Байрон" (1824), "Жизнеописание на романистите" (1821-1824) и др.

Томас де Куинси, британски писател и публицист (1785-1859).
Автор е на автобиографичната книга "Изповеди на един английски пушач на опиум" (1822) и на есетата "Английската поща", "Видение на внезапна смърт", "Жана Д'Арк", "Убийството като едно от изящните изкуства" и др.

Александър Алябиев, руски композитор, пианист и диригент (1787-1851).

Бернардо да Силва Гимараиш, бразилски писател и журналист, представител на романтизма (1825-1884).
Автор е на романите "Робинята Изаура", "Семинарист" и др.

Алексей Крилов, руски математик, механик и корабостроител (1863-1945).
Автор е на основополагащи трудове по терията на корабостроенето. Разработвал общата теория за наклона на корабите, съставил таблица за неподчинението на кораба (известна като таблица на Крилов). Участвал в изграждането на първите бойни кораби от типа "Севастопол" (1915-1916). Директор на Главната геофизическа обсерватория (1916-1917), на Физико-математическия институт на  Академията на науките на СССР (1928-1931). Носител на Сталинската награда (1941).

Луи дьо Бройл, френски физик (1892-1987).
Носител на Нобелова награда за физика за 1929 г. за неговото откритие на вълновата природа на електроните.

Гърти Кори, американска биохимичка от австрийски произход (1896-1957).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1947 г. заедно със съпруга й Карл Кори за откриването на хода на каталитичното превръщане на гликогена. Те си поделят наградата с аржентинския физиолог Бернардо Усай, който я получава за неговото откритие за ролята на хормона на предния дял на хипофизата в метаболизма на захарта.

Манфред фон Браухич, немски спортен функционер и автомобилен състезател (1905-2003).
Участва във "Формула 1". 

Джулия Чайлд, американска телевизионна журналистка (1912-2004).
Водеща на 200 предавания за класическата френска кухня, на поредица за съвременната кухня, на предавания, които прави съвместно с други кулинари, като "Мисис Чайлд и мосю Пепен, кулинарна класика за всеки ден", което е първото и последно в историята, отличено с наградата "Еми".

Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор (1925-2007).
В 60-годишната си музикална кариера записва над 200 албума.

Константинос Стефанопулос, гръцки политик (1926-2016).
Министър на търговията (1974). Министър на вътрешните работи (1974-1976). Министър на социалните служби (1976-1977). Министър на президентското управление (1977-1981). През 1985 г. е един от основателите на партията Демократическата партия за обновление (ДПО), разпусната през 1994 г. Президент на Гърция (10 март 1995-12 март 2005).

Микаел Таривердиев, съветски композитор от арменски произход (1931-1996).
Народен артист на РСФСР (1986).

Ричард Хек, американски химик (1931-2015).
Носител на Нобелова награда за химия за 2010 г. заедно с японските химици Акира Судзуки и Ейичи Негиши за разработването на нови, по-ефективни начини на свързване на въглеродните атоми за изграждането на сложни молекули и органични съединения известен като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор.

Режин Дефорж, френска писателка и издателка (1935-2014).
Автор е на около 40 книги, романи, есета и антологии. Световна слава й донася сагата "Синият велосипед" (1983-2007).

Силви Вартан, френска певица и актриса от български произход (1944).
Баща й - Жорж Вартанян, е роден във Франция от майка българка и баща арменец. Майка й пък - Илона, е дъщеря на известния архитект Рудолф Майер, потомък на унгарски евреи. Детството си в България Силви Вартан прекарва в София, след като къщата им в Искрец е национализирана през 1944 г. През 1950 г. режисьорът Дако Даковски й предлага ролята на ученичка във филма "Под игото". Когато е на осем години, семейството й се мести във Франция. Когато през 1961 г. записва песента "Panne d'essence" в дует с Франки Джордан, медиите я наричат "ученичката, танцуваща туист". Дебютът й в киното е през 1964 г. във филма "Картоф". Има десетки албуми и е участвала в много филми. Издадени са и три нейни автобиографии. Създателка на благотворителната организация "Асоциация Силви Вартан за България". Почетен гражданин на София (27 март 2014).

Джанфранко Фере, италиански моден дизайнер (1944-2007).
Основател на модна къща " Джанфранко Фере" (1978).

принцеса Ана (Ан Елизабет Алис Луиз),  дъщеря на кралицата на Великобритания Елизабет Втора (1950).

Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист (1993).

Това е денят на смъртта на:

Макбет, шотландски крал (1040-15 август 1057) (ок.1005-1057).
Загива при битката при Лимфанан, Шотландия, с Малкълм III, който е провъзгласен за крал. Макбет идва на власт, след като по време на битка убива братовчед си Дънкан I. Легендите за крал Макбет служат за основа за драмата "Макбет" на английския поет и драматург Уилям Шекспир.

Джузепе Парини, италиански поет (1729-1799).
Автор е на пасторални оди в античен стил, на поемата "Денят" (1763-1804).

Павел Калянджи, български възрожденски учител, книжовник и общественик (1838-1890).
Учител в Лясковец (1859), Галац (1860), Бесарабия (Комрат и другаде - от 1861). Сътрудник на в. "Дунавска зора" (1867-1869). Дописен член на Българското книжовно дружество (1871). Издава в. "Свободна България" (1881). Съставя "Български буквар" (1861), "Кратка читанка за взаимните училища" (1861), "Буквар, съставен в полза на българското юношество" (1867) и др.

Иван Доспевски, български художник иконописец и стенописец (1840-1889).
Представител на Самоковската художествена школа. Първи кмет на Самоков след освобождението на България от османско иго (1878). Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Създава иконите в църквите "Св. Илия" в с. Граница, община Кюстендил, "Св. архангел Михаил" в с. Косача, община Перник и  др. Автор е на портрети на военния лекар Христо Лекарски, учителя и обществен деец Григор Караманов и др.

Еуклидас да Куня, бразилски журналист и писател (1866-1909).

Грация Деледа, италианска писателка (1871-1936).
Авторка е на романите "Елиас Портолу" (1903), "Майката" (1920) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 1926 г. за тънкото и умение да пресъздава живота на родното си място в контекста на общочовешки проблеми.

Никола Ромео, италиански инженер (1876-1938).
Основател е на автомобилната компания "Алфа Ромео" (1918).

Рафаил Попов, български историк, археолог, палеонтолог, спелеолог (1876-1940).
Един от основателите на Българското археологическо дружество (1902) и на Археологическия музей в Шумен (1903). Пръв уредник на Археологическия музей в Шумен. Основател и уредник на Праисторическия отдел на Народния археологически музей (1911-1929) и директор на музея (1929). Един от основателите на Българския археологически институт (1920) и негов секретар (1920-1939). Преподавател по праистория при "Катедрата по обща география и етнография" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1925-1940). Дописен член на Българската академия на науките (1937). Открива Чаталарския надпис (1906), проучва пещерите около Търново (1906), Коджадерменската могила край Шумен (1914) и др. Съавтор (заедно с Никола Мушмов) на първия "Водач на Народния музей в София" (1923) и на "Ръководство за събиране на старини и монети" (1922). Автор е на "Принос към предисторията на България" (1904), "Материали за предисторията на България" (1920), "Предисторическият човек през старата каменна епоха" (1920) "Култура и живот на предисторическия човек в България" (2 части, 1928, 1930) и др.

Йордан Кювлиев, български художник живописец и обществен деец (1877-1910).
Един от първите български маринисти. Учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия. Основава първата музейна експозиция в сливенското читалище "Зора" с картините на художника Димитър Добрович. Рисува етюди, портрети и пейзажи.  Той е първият български художник, който участва в световното изложение в Сен Луис, САЩ, през 1904 г. с картината си "Бащин дом". Загива докато помага на давещ се в Черно море край Несебър.

Рене Магрит, белгийски художник сюрреалист (1898-1967).

проф. Михаил Попов, български оперен певец и музикален педагог (1899-1978).
Член на трупата на Народната опера в София (27 ноември 1927-1960). Той е първият изпълнител на много от песните на проф. Панчо Владигеров. Бил е преподавател във Вокалния факултет на Българска държавна консерватория. Удостоен със званието "Народен артист" (1947). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (март 1970).

Ян Кепура, полски оперен певец тенор (1902-1966).

Луиджи Дзампа, италиански кинорежисьор (1905-1991).

Иван Христов, български художник (1908-1996).
Учител е в Търговище, Шумен, Попово, Велинград, Ботевград, Пазарджик, Стара Загора и София. Иван Христов  е един от доайените на българската живопис. Сред произведенията му са  портретите на братята Кирил и Методий, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Христо Смирненски и др.

проф. Георги Несторов, български геофизик и радиоинженер (1913-2004).
Основоположник на радиоразпръскването и йоносферните изследвания в България. Под негово ръководство са построени и пуснати в действие радиопредавателите "София" (1945), "София 3" (1949), "Варна" (1949), "Стара Загора" (1952), националният радиопредавател "Христо Ботев". Създател и ръководител на секцията по йоносферни изследвания към Геофизичния институт на Българска академия на науките (БАН) (1961), от която по-късно произлизат две звена на БАН - Институт за космически изследвания и Централна лаборатория по слънчево-земни въздействия. Чл.-кор.на БАН (1967). Чл.-кор. на Международната академия по астронавтика в Париж (1968). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1973) и на орден "Народна република България" първа степен (1983).

Суне Карл Бергстрьом, шведски биохимик (1916-2004).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1982 г. заедно с шведския биохимик Бенгт Самуелсон и британския фармаколог Джон Вейн за откритията им, отнасящи се до простагландините и свързани с тях биологично активни вещества.

шейх Муджибур Рахман, бангладешки политик (1920-1975).
Министър-председател на Бангладеш (12 януари 1972-24 януари 1975). Президент на Бангладеш (11 април 1971-12 януари 1972; 25 януари 1975-15 август 1975). Убит по време на военен преврат на 15 август 1975 г.

Хари Харисън (ист. име Хенри Максуел Демпси), американски писател фантаст (1925-2012).
Сред известните му поредици са циклите "Стоманеният плъх" (1961-2010), "Свят на смъртта" (1960-2001), "Рай" (1984), "Бил, галактическия герой" (1965-1991) и др. Носител на награда "Небюла" (1971,1974), както и на наградата на сп. "Локус" (1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1980, 2002, 2015).

Жак Вержес, френски юрист (1925-2013).
Наричан е "адвокат на Дявола" или "адвокат на терора" заради факта, че е защитавал диктатори и терористи, сред които нацисткият военнопрестъпник Клаус Барби, венецуелският революционер терорист Карлос Чакала, бившият югославски президент Слободан Милошевич.

Венелин Коцев, български политик и дипломат (1926-2002).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 ноември 1966-8 декември 1989). Депутат в 5-ото и 6-ото Народно събрание (1966-1976). Заместник-председател на Министерски съвет (3 юли 1972-4 юли 1974). Посланик на България в Мавритания (юни 1975-януари 1980), Италия (23 септември 1976-април 1984), Малта (16 ноември 1977-април 1984). Заместник-министър на машиностроенето (15 юни 1984-1986). Посланик на България в Унгария (25 август 1986-март 1990).

Юрий Яковлев, български актьор и режисьор (1930-2002).
Работил е в театрите в Перник (1955-1956), "Трудов фронт" в София (1956-1964), Театър "Българска армия"  в София (1964-1966). Един от основателите на театър "Сълза и смях" (1966). От 1991 г. е актьор на свободна практика. Изиграл е повече от 100 роли. Участва във филмите "Любимец 13", "Гареловска история", "Баш майстора", "Златният век", "Забравете този случай" и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1979). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.

Панайот Панайотов (Гацо), български футболист (1930-1996).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спортист" (София), "Червено знаме" (София), и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 45 мача и отбелязани 5 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Славомир Мрожек, полски драматург и писател (1930-2013).

Рудолф Хачатрян, арменски художник живописец, график и скулптор (1937-2007).
Майстор на класическата рисунка.

Герд Мюлер, немски футболист и треньор (1945-2021).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1974 г. в Германия, златен медал от Европейското първенство през 1972 г. в  Белгия и бронзов медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнирът Купа на носителите на купи (КНК) (1967), три пъти печели Купата на европейските шампиони (КЕШ) (1974, 1975, 1976) и  Интерконтиненталната купа (1976). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1970 г. Носител на "Златната обувка" за 1970 г. и 1972 г. Герд Мюлер няма нито един червен картон през цялата си кариера като футболист.

Вечеслав Тунев, български журналист (1948-2023).
Работи в Центъра за международни прояви към Комитета по туризъм (1971-1975). От 1976 г. работи като журналист в Българската телеграфна агенция (БТА), където е бил репортер в редакция "Вътрешна информация" и редакция "Международна информация" (МИНФ). Бил е завеждащ отдел "Балкански страни" на БТА. От 1985 г. е заместник-главен редактор на редакция МИНФ и главен редактор на МИНФ на БТА (1 януари 1987- 2 септември 1988). Два пъти е бил кореспондент на БТА в Атина, Гърция (30 ноември 1977-11 ноември 1983, 2 септември 1988-3 март 1992). Генерален директор на Българското национално радио (23 юни 1995-10 юли 1997). Завеждащ отдел "Свят" във в. "Монитор" (1998-2001) и главен редактор на в. "Дума" (септември 2001 г. до април 2003). Удостоен с наградата "Златно перо" на Съюза на българските журналисти (1986). Носител на Голямата награда "Сирак Скитник" за 2014 г. по повод 80-ия рожден ден на Българското национално радио (25 януари 2015).
/АЯ, МГ/