site.btaВърховен касационен съд: Списък на насрочените за разглеждане дела с обществен интерес във Върховния касационен съд до края на м. януари

19.01.2024 г., 09.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 951/2023 г. (срещу Георги И. за умишленото убийство на приятелката му Поля Д. през 2020 г. в село Рибен, обл. Плевен), ІІІ н. о., докладчик: Калин Калпакчиев

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Георги И. и неговия защитник срещу решението от 27.07.2023 г. по в.н.о.х.д. № 92/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 393/2021 г. на Окръжен съд – Плевен. С нея Георги И. е признат за виновен за това, че на 24.05.2020 г. в село Рибен, обл. Плевен, умишлено умъртвил по особено мъчителен начин и с особена жестокост Поля Д. (престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 вр. чл. 115 от НК), за което му е наложено наказание „доживотен затвор“.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушение на закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд или на въззивния съд, алтернативно се отправя искане за отмяна на съдебния акт на въззивната инстанция и постановяване на решение, с което да бъде оправдан подсъдимият, а като последна алтернатива се моли да бъде изменено наложеното наказание „доживотен затвор“ с по-леко по вид наказание.

В касационната жалба на Георги И. се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушение на закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд или на въззивния съд, алтернативно – да се изменят присъдата и решението, като се приложи закон за по-лекото наказуемо престъпление, алтернативно – да се измени наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“, а последна алтернатива – да се преквалифицира деянието като причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена телесна повреда.

23.01.2024 г., 10.30 ч., зала № 23 – наказателно дело № 917/2023 г. (срещу бившия командос Ангел Ж. за убийството на полицая Добромир Л., извършено чрез пробождане с нож през 2018 г. в гр. Пловдив), ІІІ н. о., докладчик: Калин Калпакчиев

Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби от конституираните по делото частните обвинители срещу въззивната присъда от 18.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС). 

С присъда по н.о.х.д. № 115/2018 г. на Военен съд – Пловдив мл. сержант Ангел Ж. е оправдан по повдигнатото му обвинение по основния състав на престъплението „убийство“ (чл. 115 НК) и е признат за виновен за извършеното на 20.05.2018 г. в гр. Пловдив умишлено убийство на полицая Добромир Л. при превишаване пределите на неизбежната отбрана – престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 3 месеца. С присъда по в.н.о.х.д. № 73/2019 г. на ВнАС е отменена първоинстанционната и подсъдимият е оправдан на основание чл. 12, ал. 1 от НК (неизбежна отбрана) по обвинението за умишленото умъртвяване на Добромир Л. С решение по к.н.д. № 982/2020 г. на ВКС въззивната присъда е отменена и делото е върнат за ново разглеждане от друг състав на съда.

С решение от 13.10.2021 г. на ВнАС първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ на 1 година и 6 месеца, а изтърпяването е отложено за 3 години. В останалата част присъдата е потвърдена. С решение на ВКС от 21.12.2022 г. е отменено решението на ВнАС и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на въззивната инстанция. 

Със сега обжалваната присъда от 18.04.2023 г. на ВнАС е отменена първоинстанционната в частта, с която Ангел Ж. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 115 от НК.  

В жалбите на частните обвинители се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се да бъдат отменени въззивната присъда и първоинстанционната присъда, а подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 115 от НК. В условията на евентуалност – да бъде отменена въззивната присъда и да бъде увеличено наложеното с първоинстанционната присъда наказание до максималния предвиден размер. 

В касационния протест се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 НК, като му бъде наложено наказание в среден размер.

25.01.2024 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 1005/2023 г. (срещу Стоил С. за многократно изнасилване на ненавършило 14 г. момиче и за действия на полово удовлетворение с ненавършило 14 г. момче), ІІІ н. о.,  докладчик: Даниел Луков

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Стоил С. и на служебния му защитник срещу решението от 24.07.2023 г. по в.н.о.х.д. № 11/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 2608/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С първоинстанционната присъда Стоил С. е признат за виновен за две престъпления: за това, че в периода от неустановена дата през месец февруари 2020 г. до 24.02.2021 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление 13 пъти се съвкупил с Г. С., ненавършила 14 години, като я принудил със сила и заплашване, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години; за това, че на неустановена дата през месец февруари 2021 г. в гр. Пловдив извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – М. С., като е употребил за това заплашване и е използвал положение на зависимост и надзор, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 14 години, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години. На основание чл. 23 НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години, което съгласно чл. 24 вр. чл. 39, ал. 2 от НК е увеличено на 24 години. 

В касационните жалби на подсъдимия Стоил С. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушение на закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, алтернативно – да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушение на закона, допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, с искане за пълното или частичното оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения, алтернативно – да се измени размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“, а като последна алтернатива – да се отмени атакуваният съдебен акт и да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Със същата касационна жалба се оспорват и размерите на присъдените обезщетения на гражданските ищци, като се отправя молба за тяхното изменение.

26.01.2024 г., 10.30 ч., зала № 23, заседанието е за изслушване на допусната експертиза – наказателно дело № 1045/2018 г. (срещу Кирчо К. – бивш директор на Националната разузнавателна служба, по обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери), ІІІ н. о., докладчик: Мая Цонева 

Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъдата по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.

ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъжда на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът лишава подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.

С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.

С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.

С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

26.01.2024 г., 9.00 ч., зала № 24 – наказателно дело № 1119/2023 г. (срещу Кристиан З. за причиняването по непредпазливост при управление на МПС на смъртта на служителя на ГДБОП Божидар Б. през 2018 г.), ІІ н. о., докладчик: Надежда Трифонова

Делото е образувано по касационни жалби на частните обвинители срещу решението от 14.07.2023 г. по в.н.о.х.д. № 769/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което частично е изменена по отношение на размера на наложеното наказание първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 3980/2019 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият Кристиан З. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК (причиняване по непредпазливост на смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица след нарушаване на правилата за движение по пътищата при управление на МПС). 

С въззивното решение е намалено наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от 6 на 3 години, като изпълнението е отложено за срок от 5 години. 

 В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Алтернативно се иска да се увеличи наложеното наказание, като се премахне условното изтърпяване и се приложи ефективно изтърпяване.

31.01.2024 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 1090/2023 г. (срещу бившия полицай Венцеслав К. за предумишленото убийство на родителите му през 2016 г. в гр. Пловдив), І н. о., докладчик: Христина Михова

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Венцеслав К. и на неговия защитник срещу въззивното решение от 09.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 94/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 1598/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта ѝ относно приложението на чл. 59 от НК.

С първоинстанционната присъда Венцеслав К. е признат за виновен за това, че на 15.05.2016 г. в гр. Пловдив умишлено умъртвил родителите си, като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел. На основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 3, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 от НК и при условията на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „доживотен затвор“. Определен е първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от наказанието е приспаднато времето, през което Венцеслав К. е бил задържан, в т. ч. и по ЗМВР, считано от 17.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила. С решение по в.н.о.х.д. № 46/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена относно приложението на чл. 59 от НК. В останалата ѝ част е потвърдена. С решение по к.н.д. № 200/2021 г. на ВКС е отменено изцяло решението на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. 

 При новото разглеждане на делото е постановено решение по в.н.о.х.д. № 290/2021 г., с което е изменена присъдата в частта ѝ относно приложението на чл. 59 от НК и е потвърдена в останалата ѝ част. С решение на ВКС по к.н.д. № 619/2022 г. е отменено решението на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд.

Със сега обжалваното решение по в.н.о.х.д. № 94/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив е изменена първоинстанционната присъда в частта ѝ относно приложението на чл. 59 от НК.

В касационната жалба на Венцеслав К. се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде признат за невиновен. 

В касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да бъде отменен въззивният съдебен акт и подсъдимият да бъде признат за невиновен.