site.btaКонференция обсъжда правата на човека като задължителна дисциплина в правното образование

Изучаването на права на човека е от ключово значение и е крайно време то да се въведе като задължителна форма на обучение в правните факултети в страната. Това бе единодушният извод на участниците в започналата днес двудневна конференцията „Обучение по права на човека: между теорията и практиката“, организирана от Министерството на правосъдието, съвместно с Нов български университет (НБУ) и Норвежкия център по правата на човека към Университета в Осло.

Трите институции си партнират по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм и изпълняван от Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ към МП. Една от основните цели на проекта е изграждане на капацитета на българските университети за практически ориентирано преподаване на дисциплината Права на човека.

„Защитата на правата и свободите на гражданите и организациите е преди всичко задължение на държавата. Европейският съд за защита правата на човека (ЕСПЧ) и Съдът на Европейския съюз (СЕС) имат важна роля за това как трябва да организираме нашето законодателство, административна и съдебна практика така, че да отговарят на всички правозащитни стандарти. Познаването на Конвенция за защита правата на човека, както и на практика на ЕСПЧ и СЕС е гаранция, че ние по-добре ще прилагаме това законодателство, че ще бъдем по-добри юристи и граждани“, заяви в изказването си пред форума министърът на правосъдието Надежда Йорданова.

Тя допълни, че за 30 години от присъединяването на България към Съвета на Европа са  направени важни промени в законодателството и практиката, свързани с изпълнение на решения на ЕСПЧ. „Практиката през тези години обаче показа, че този процес не е еднократно усилие и трябва да продължи. Защото въпреки създадените гаранции срещу полицейското насилие, през 2020 г. то беше възможно и освен това не бе разследвано достатъчно активно. Въпреки създадените по-добри гаранции за достъп до правосъдие и справедлив процес, постоянно имаме проблем със забавеното правосъдие и неефективно разследване. И съответно плащаме обезщетения, а и това коства човешки съдби“, каза Йорданова.

По думите й студентите по право трябва да разбират логиката и духа на всяка една от разпоредбите на Конвенцията, а настоящото обучението не им дава достатъчно инструменти за да разбират този сложен международен документ.

„Познаването на добрите правозащитни стандарти е ключово, за да развиваме професионалисти от най-ранна младежка възраст. За да предизвикаме въображението и вдъхновението на младите хора, в Министерство на правосъдието в рамките на 30- годишнината от присъединяването ни към Съвета на Европа подготвяме състезание за есе в областта на правата на човека“, обяви министърът на правосъдието.  В следващите дни ще бъдат обявени темата и условията на конкурса, като целта е да се насърчат да се включат колкото се може повече млади хора. 

Ръководителят на департамент „Право“ в НБУ проф. Веселин Вучков също акцентира върху необходимостта от изготвянето на програма за въвеждането на дисциплина за защита на фундаментални човешки права в магистратурата по „Право“.

Той определи като важно постижение изработените от Министерството на правосъдието и влезнали в сила тази седмица промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс за закриването на специализираните съдилища и прокуратури. 

Проф. д-р Гентиан Зибери  от Норвежкия център по правата на човека към Университета в Осло представи анализ на съществуващите учебни програми и на ефективността на преподаването на правата на човека в българските университети, според който е належащо да се включи, като задължителен предмет, темата за правата на човека.

Заместник-министърът на правосъдието д-р Борислав Ганчев цитира статистика на делата на ЕСПЧ срещу България за 30-годишния период от ратифициране на Конвенцията за защита правата на човека, като посочи, че от 1524 решения на Съда 744 са осъдителните. Страната ни успешно е изпълнила 628 решения и определения, както спрямо жалбоподателя, така и с предприемане на генерални мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, но към момента все още около 170 решения на ЕСПЧ са в процес на изпълнение.

„Усилено работим по изготвяне на законодателни промени, свързани с решения на Съда, които стоят неизпълнени повече от 13 години“, каза Ганчев. За пример той даде групата решения на ЕСПЧ  „Колеви“, „С.З.“ и „Великова“ срещу България, в които влизат над 50 дела на Съда, отнасящи се до ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, ефективно разследване и защита на фундаментални права на българските граждани“, каза Ганчев. Той допълни, че Министерството на правосъдието има амбиция да изработи модерна нормативна уредба, която да отговори на обществените отношения в XXI век. В момента се работи по изготвяне на проект на изменение на нормативната уредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „Юрист“. Във връзка с това министерството организира дискусия със студенти от различни факултети на ВУЗ-овете у нас. Проведе и анкета, в която участие взеха над 1800 студенти.

Резултатите от анкетата показват, че Защита на правата на човека е поставена на челно място сред дисциплините, за които има необходимост от по-задълбочено обучение, наред с Право на ЕС, Гражданско право, Граждански процес и Наказателно право.

Обучението по права на човека трябва да бъде включено в системата за професионално обучение на магистрати, адвокати и др. юридически професии. И ако за професионалната общност това се прави чрез програмите на Националния институт по правосъдието, адвокатското училище „Кръстьо Цончев“ и програма HELP, то академичното преподаване изостава от тези инициативи, заяви Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“. Тя припомни, че редица документи на Съвета на Европа и декларации на конференции на високо равнище съдържат препоръки относно засилване на обучението на юристите по права на човека и подчертават необходимостта от представяне на целево университетско образование и професионално обучение.