site.btaЕлена Йончева: Общество, което не е добре информирано, лесно може да бъде манипулирано

ЕС трябва да има начин да реагира, когато в държава членка е застрашена журналистиката. Проектът на закон за медийната свобода, който днес Европейската комисия предложи е стъпка към приемането и на такъв механизъм. Текстовете тепърва ще се обсъждат в Европейския парламент (ЕП) и държавите членки. Това каза Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, в интервю за БНР. 

Още през 2020 г. имах няколко срещи с еврокомисаря по ценностите Вера Йоурова, в които се опитах да я убедя, че е необходим европейски акт в защита на журналистиката. Досега Европейската комисия предлагаше т.нар. меки мерки – препоръки, предписания и оставяше на държавите членки решението как да се отнасят към медиите. Новият закон, който днес беше предложен от Вера Йоурова и комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон, ако бъде приет, ще е задължителен за ЕС, обясни тя. 

Ще се дискутира въвеждането на ясни и прозрачни правила за финансиране на медиите, включително и при разпределянето на средства от националните или европейските бюджети чрез правителството. Целта е тези пари да не се използват от управляващите, така че да държат в зависимост медиите, а от там – и да определят общественото мнение, за да гарантират преизбирането си. Журналистите трябва да получат защита от преследване, както и по-достойно заплащане - това са част от предложенията, които социалистите и демократите в ЕП ще защитават. 

В последните години някои от големите медии в България се превърнаха в пропаганден орган на управляващите, защото те определят къде да насочват финансовите потоци, необходими за издръжката им. Други обслужваха само бизнес интересите на скритите си собственици. Общество, което не е добре информирано, лесно може да бъде манипулирано, коментира още Елена Йончева. 

Дезинформацията в последните години се превърна в една от най-чувствителните теми в ЕС, отбеляза тя. Но всъщност няма легална дефиниция за фалшиви новини. Има правила в журналистиката – да се използват поне три източника на информация, да се отряза от различни ъгли, в един военен конфликт да не се взема гледната точка само на едната страна и др. Но през 2003 г., след военната интервенция в Ирак, САЩ въведоха понятието „патриотична журналистика“ – такава, която е съобразена с интересите единствено на съответната държава. Това е другото име на пропагандата, припомни Елена Йончева, която като журналист е отразявала много военни конфликти по целия свят.  

Какво се случва в Украйна? Имаме ли реалистична картина? Не, каза тя. Според нея липсва контекст и анализ, не се търсят причините за войната, не се проследяват причинно-следствените връзки. Това е опасно, това насърчава омразата и не води до решение, коментира Елена Йончева. По този начин медиите и политическите лидери представят опонента, врага такъв, какъвто искат да го видят, а не такъв, какъвто е. Това е прекият път към поражението на Европа.  

Тя припомни, например, че преди десетина дни попита директно върховния представител на ЕС за външна политика Жозеп Борел дали Европа има стратегия за прекратяване на войната в Украйна. Нашата задача е да помогнем на Украйна, а не да спираме войната. Войната ще бъде решена на бойното поле, каза в отговор той. Едва преди ден заговори за дипломатическо решение. 

Ако имаше обективно и задълбочено отразяване на конфликта в Украйна, европейските лидери щяха да бъдат принудени да потърсят адекватни решения за това как Европа да реагира. Войната можеше да бъде избегната. Днес виждаме, че тези, които управляват Европа, не са в състояние да се справят със сложни кризи, коментира още Елена Йончева. 

Истинската журналистика се основава на правила. Ако те станат закони, това ще е в интерес на всички. Не е лошо да има сблъсък с националните правителства, не е лошо да има „битка“, въпросът е да победят добрите, каза тя в отговор на прогнозите, че медийният закон ще срещне съпротива. 

Помолена да коментира членството на България в Шенген и охраната на границата, тя припомни, че страната ни е изпълнила всички условия, за да стане част от това пространство. Миграцията трябва да се управлява, независимо дали кандидатстваме или не в Шенген. Трафикът на бежанци съществува, защото се покровителства. Видях го с очите си, когато преди години проучвах как се охранява българо-турската граница, заяви Елена Йончева. Срещу това могат да бъдат взети мерки и на национално ниво. На европейско ниво – бежанците са в следствие на проблемите, за които Европа също носи отговорност и подходът към тях трябва да е комплексен. Затова години наред ЕС не може да постигне съгласие за реформа на начина, по който се управляват потоците. 

Благодарение на пътната карта на ЕС за реформа в областта на убежището, приета по предложение на Елена Йончева тази седмица, съюзът има конкретни срокове до април 2024 г., в които да промени правилата за прием на бежанци, тяхното интегриране при отчитане на тежестите, които поема всяка държава членка или завръщането на нелегалните имигранти в трети страни. Това са сложни въпроси, някои от които България отдавна настоява да бъдат решени, така че натискът по границите ни да отслабне, а трафикът на мигранти да бъде прекъснат. Сега България ще има шанс да защити националния си интерес, стига да е достатъчно активна.  

От години ЕС не успява да постигне вътрешно разбирателство за промените в областта на управлението на миграцията. Първото законодателно предложение, прието за последните десетина години от ЕС в тази посока, беше регламент, с който досегашната служба по убежището се превърна в агенция. Правилата, в сила от началото на 2022 г., разшириха нейните правомощия, укрепиха капацитета й, както и финансовите й възможности. Докладчик от страна на Европейския парламент беше Елена Йончева.  

Само преди десет дни България подписа план за оперативна подкрепа с Агенцията за убежището, който предвижда в страната ни да дойдат до 15 експерти, включително симултанни преводачи, за да помогнат с посрещането на мигрантите по границите ни. Допълнително ще бъдат обучени и български служители.