site.btaНационална асоциация за приемна грижа: Всеки втори приемен родител у нас споделя, че детето му е подигравано, изолирано или пренебрегвано

Половината приемни деца са ставали обект на клюки в квартала, а 57% от приемните деца са третирани като „различни“ в училище 

22 септември 2025 г., гр. София - Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) проведе първото по рода си национално непредставително проучване за отношението към децата в приемна грижа през погледа на техните приемни родители. Изследването, проведено сред 218 приемни родители от всички 28 области на страната в периода юли - септември 2025 г., показва, че пренебрегването и слагането на етикети са  всекидневие за много приемни деца и техните семейства. Проучването в рамките на проекта „Щит за детството: защита срещу насилието и уязвимостта в приемна грижа“, който се с подкрепата на ЕС и ФРГИ.

Понякога широката семейна среда около приемните родители не винаги е подкрепяща. 46% от приемните родители, участвали в изследването, споделят, че далечните роднини не приемат детето като равноправен член на семейството. 39% коментират, че са чували коментари от рода на „не е от нашата кръв“, а 32% съобщават за дистанциране на приятели, които не знаят как да се държат с приемното дете. 

Кварталът и съседите също често поддържат стигмата. 52% от приемните родители са ставали обект на клюки и подмятания, а 41% коментират, че съседските деца избягват контакт с приемното дете. Всеки трети (29%) казва, че семейството му се е чувствало нежелано на празници и общностни инициативи. Само 12% са на мнение, че получават открита подкрепа от съседи. 

Особено тревожна е картината в образователната среда. 57% казват, че децата им са били третирани като „различни“ от учители или съученици, почти същият дял (44%) съобщава за подигравки и изолация. 38% имат усещането, че към децата им има  по-занижени образователни очаквания от страна на педагозите. Всеки пети приемен родител (22%) споделя, че училището прехвърля вината за поведенчески трудности върху произхода на детето. В детските градини 41% от приемните родители чуват негативни коментари от други родители, а всеки трети (35%) посочва, че педагозите не са достатъчно подготвени да работят с деца с травматичен опит. 

Допълнителен проблем са пречките за фотозаснемане, на които са обект децата в приемни семейства поради ограниченията на Закона за закрила на детето. Всеки шести приемен родител казва, че децата му са били изключвани от снимки за училищни албуми или постове в социалните мрежи, отразяващи училищни събития. 

Връстниците и съучениците, които би трябвало да бъдат естествената среда за интеграция, често се превръщат в източник на емоционална болка. Всеки втори приемен родител (55%) споделя, че детето му е било обект на подигравки, 42% споделят за изолация от рождени дни и игри, а един от трима (31%) съобщава, че детето му е било обект на някаква форма на онлайн тормоз. 

Здравната система също възпроизвежда стигмата. 49% съобщават за затруднения при записване при нов личен лекар, 42% споделят за дистанцирано отношение на здравни работници, а един от трима (34%) са усещали етикетиране на детето  като проблемно от страна на здравните работници. В един от четири случая има забавяне или отказ на здравни грижи, защото приемните родители не са биологични родители и имат ограничени права за вземане на решения за медицински интервенции за децата. Най-уязвимите групи остават децата със специфични потребности. 58% от приемните родители казват, че обществото гледа на децата с увреждания като на „безнадеждни“. 

Медиите и общественото мнение задават рамката, в която се случват всички прояви на стигма.  49% от приемните родители мятат, че медиите представят приемната грижа сензационно - или чрез клишето „деца, отглеждани заради парите“, или чрез образа на „приемните родители - супергерои“. 43% имат преживяването, че обществото гледа на децата като на „чужди“ или „втора ръка“, а всеки трети приемен родител (29%) посочва, че обществото съжалява децата, но трудно се ангажира трайно с техните проблеми. 

„Стигмата е форма на социално и институционално насилие. Тя не винаги е толкова видима, но се отразява върху самочувствието на децата, в тяхната обществена адаптация, в усещането, че принадлежат на някого и че са подкрепени от обществото“, коментира Гинка Илиева от НАПГ. Данните ясно показват проблем - от семейството и квартала, през класната стая и здравната система, до телевизионния екран, допълва експертът.