site.btaБСК представи годишния си ИНДЕКС за ефективност на икономическата политика на България

„България остава сред страните в ЕС с най-ниски нива на икономически показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, инвестиционна активност и иновационна конкурентоспособност. Тези предизвикателства не само ограничават вътрешния икономически потенциал, но и поставят страната в неблагоприятна позиция спрямо другите държави-членки. За да преодолее тези предизвикателства и да ускори сближаването с по-развитите икономики на ЕС, България се нуждае от съчетание между краткосрочни мерки и дългосрочни стратегии, които да укрепят икономическата основа и да изградят по-конкурентоспособна и устойчива икономика.“

Това каза председателят на БСК Добри Митрев по време на пресконференция днес (24 април 2025 г.), на която беше представено второто издание на „БСК ИНДЕКС за ефективност на икономическата политика на България“. В пресконференцията участваха още зам.-председателите на БСК Мария Минчева и Станислав Попдончев, както и експерти от екипа, разработил „БСК Индекс“.

„България има потенциал да бъде по-конкурентоспособна и просперираща икономика, ако бъдат предприети правилните реформи и стратегически решения. Вярваме, че нашият анализ е от съществено значение за разпознаването на слабостите в икономиката на страната и за формулирането на ефективни решения, които да гарантират по-добро бъдеще за България и нейните граждани“, каза още Добри Митрев и допълни: „Чрез нашия Индекс ние сверяваме часовника на българската икономика с тези на останалите страни от ЕС и се опитваме да разберем защо този часовник изостава, дали трябва да му сменим батериите, или да направим някаква друга поправка, така че да може по-точно да отчита времето. Във време на икономическа нестабилност и глобални трансформации способността на една страна да реагира бързо и ефективно на предизвикателствата е от ключово значение.“

„БСК Индекс“ предлага аналитична рамка за идентифициране на конкретни слабости в икономическата политика на България, чието преодоляване може да повиши конкурентоспособността на националната икономика и да ускори дългосрочния икономически растеж. В основата на „БСК Индекс“ стои концепцията за т.нар. „образцов триъгълник на икономическата политика“, който включва три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики.

В тазгодишното издание на индекса е поставен специален фокус върху показателите, включени в първия стълб – „Инвестиции и иновации“. Тяхното задълбочено изследване е от съществено значение за разбирането на икономическата динамика и възможностите за повишаване на конкурентоспособността.

Настоящият момент е изключително предизвикателен за глобалната, европейската и, в частност – българската икономика, белязан от динамични геополитически промени, нарастващи заплахи за сигурността, енергийна несигурност и преструктуриране на световния икономически ред. Тези фактори влияят пряко върху инвестиционната среда, конкурентоспособността на отделните икономики и способността им да привличат и задържат капитали, технологии и таланти. В този контекст България е изправена пред сложна комбинация от вътрешни и външни предизвикателства. Макар традиционни структурни слабости като ниски инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, забавена дигитална трансформация и административни пречки да продължават да бъдат определящи фактори, глобалните сътресения допълнително изострят нуждата от реформи и адаптация.

Основните предизвикателства пред България остават структурните слабости – ограничен достъп до финансиране, неефективно разпределение на публичните средства за наука и научни изследвания, недостатъчна дигитализация в бизнеса, административни бариери и продължаващо изтичане на висококвалифицирани кадри. Тези проблеми не са нови, но сега са още по-остри на фона на глобалната несигурност.

Въпреки предизвикателствата, България разполага със стратегически възможности. Развитието на иновационната екосистема, насърчаването на технологичния трансфер и изграждането на стабилна инвестиционна среда могат да изведат страната на по-високо ниво. Това изисква координирани усилия между държавата, бизнеса и академичната общност, подкрепени от ясна визия за дългосрочен икономически растеж. Успешните примери от други европейски държави показват, че стратегическите инвестиции в дигитализация, научноизследователска дейност и инфраструктура могат значително да ускорят икономическото развитие и да привлекат капитал от международните пазари.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА

• България се намира в ситуация на структурна икономическа слабост, при която инвестициите, реформите и бюджетната ефективност не създават достатъчно стабилни предпоставки за растеж. Оценката ѝ от 28.99 я поставя в сегмент „слабо представяне“ и е на последното 27-о място сред страните в ЕС, което е ясен сигнал за хронични дефицити в стратегическите ѝ политики.
• Слабите резултати в инвестициите и иновациите отразяват системно недостатъчно финансиране, слаба връзка между бизнеса и науката и затруднения при привличането на чуждестранен капитал. Неуспешните реформи в регулаторната среда и забавената дигитализация допълнително ограничават потенциала за икономически растеж.
• Въпреки частичното подобрение в институционалната среда и бюджетната политика, реформите остават повърхностни и с ограничено въздействие. Липсата на координация, нестабилната регулаторна рамка и слабата ефективност на държавните разходи продължават да възпрепятстват развитието.
• Без целенасочени мерки за повишаване на производителността, подобряване на търговския баланс и насочване на публичните инвестиции към растеж, България ще остане в периферията на ЕС. Необходим е системен подход, който да обедини стабилна инвестиционна политика, иновационна екосистема, устойчива фискална стратегия и ефективно управление на ресурсите.
• Липсата на структурни реформи и слабата интеграция в европейските иновационни и индустриални вериги възпрепятстват икономическото развитие на България и ограничават възможностите ѝ за догонване. Без целенасочени усилия за модернизация на индустрията, повишаване на дигиталната свързаност и подобряване на бизнес средата, страната рискува трайно да изостане от конкурентните икономики.
• Необходима е дългосрочна визия, подкрепена от последователни политики и стратегически инвестиции, за да бъде преодолян този застой.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА МЕРКИ

В краткосрочен план, България трябва да се фокусира върху стабилизиране на средата за инвестиции и иновации, повишаване на адаптивността на бизнеса и създаване на условия за икономически растеж дори в условията на външни сътресения.

1. Облекчаване на административните пречки за инвестиции

• Намаляване на времето за издаване на лицензи и разрешителни чрез дигитализация на процесите, свиване на сроковете за обработка и одобрение и дори цялостно оптимизиране на дългите и мудни процедури.
• Преструктуриране на административните звена и засилване капацитета на тези, обслужващи бизнеса, за да се повиши ефективността и да се ускори реализирането на проекти и инвестиции.
• Ускорено приемане на реформи, насочени към улесняване на инвестициите в стратегически сектори чрез оптимизиране на регулаторните процедури, въвеждане на стимулиращи данъчни режими и улеснен достъп до финансиране.

2. Привличане и задържане на висококвалифицирани специалисти

• Създаване на програми за обратно интегриране на български таланти, работещи в чужбина – напр., пакети от финансови и административни стимули, улеснен достъп до социални услуги, данъчни облекчения за първите години след завръщането си, специални стимули за висококвалифицирани кадри в стратегически сектори и др. Важно е обаче тези политики да бъдат балансирани, за да не се създава неравнопоставеност спрямо специалистите, които вече работят в страната. В противен случай може да се стигне до обратен ефект – демотивация и дори емиграция на съществуващите таланти.
• Осигуряване на целеви грантове и кариерни възможности за учени и инженери, вкл. програми и стипендии за млади изследователи в ключови сфери, стимули за чуждестранни корпорации да откриват развойни центрове в България, с приоритет върху създаване на възможности за български кадри и т.н.

3. Стимули за иновации и технологичен трансфер

• Разширяване на данъчните облекчения за компании, които инвестират в НИРД в стратегически сектори – биотехнологии, изкуствен интелект, възобновяеми енергийни източници, киберсигурност, високотехнологични производства и т.н.
• Насърчаване на партньорства между университети и индустрията чрез съвместни изследователски програми – от информационни кампании за подобряване на доверието и културата на сътрудничество, до държавни програми за финансиране на приложни изследвания, инкубация на технологии и създаване на научноизследователски консорциуми.

4. Насърчаване на дигиталната трансформация на бизнеса

• Подобряване на електронното управление и дигиталните услуги за бизнеса – разширяване на обхвата на предлаганите електронни услуги, максимизиране на информационния обмен и справките по служебен път, адаптация към електронната среда на документите вместо дословно прехвърляне на съществуващите хартиени процеси в електронна форма, внимание върху електронните услуги предлагани от местните администрации.
• Създаване на стимули за цифровизация на малките и средните предприятия, вкл. целеви субсидии, грантови схеми и преференциални кредити за дигитализация, повишаване на осведомеността сред МСП за ползите от дигитализацията чрез практически обучения, данъчни облекчения или ваучерни програми за обучения и др.

Дългосрочните реформи изискват стратегически подход, последователни политики и устойчиви инвестиции. Те трябва да бъдат насочени към структурни промени в икономиката, научноизследователската дейност и бизнес средата, за да осигурят стабилен растеж и конкурентоспособност. Дългосрочните препоръки включват:

1. Цялостна трансформация на образованието и научните изследвания

• Реформа на висшето образование с фокус върху STEM дисциплини и развитието на предприемачески умения. Възможен подход е да се определят конкретни цели, например поне 30% от държавно финансираните специалности да бъдат в STEM направления.
• Дългосрочно финансиране на изследователски институти и иновационни центрове, което да гарантира устойчивостта на научните изследвания и тяхното приложение в практиката.

2. Изграждане на устойчива инвестиционна екосистема

• Въвеждане на стратегически инвестиционни зони с облекчен регулаторен режим за високотехнологични сектори.
• Насърчаване на рисковия капитал и частните инвестиции чрез по-добри финансови инструменти.

3. Интеграция в международните вериги за добавена стойност

• Развитие на индустриални клъстери, които да привлекат глобални технологични лидери.
• Засилване на сътрудничеството с Европейската комисия и международни фондове за инвестиции в иновации.

4. Модернизация на ключовата инфраструктура

• Дългосрочни инвестиции в индустриални паркове, транспортна свързаност и високотехнологични производствени съоръжения.
• Диверсификация на енергийните източници и интеграция на смарт мрежи.

5. Засилване на устойчивото развитие и прехода към зелена икономика

• Въвеждане на дългосрочни регулации за въглеродно неутрално производство.

С пълния текст на анализа можете да се запознаете ТУК.

Вижте презентация ТУК.

Снимки от пресконференцията вижте ТУК.