site.btaНационална мрежа за децата: Правно-дискусионен форум LexTalks 2025

LexTalks: Родителските конфликти и децата. И какво точно е споделеното родителство

Детето не е предмет, който да разделим на части, а споделеното родителство не е универсален размер дреха, която еднакво пасва за всички семейства

Огромната пропаст между воюващите родители и най-добрия интерес на детето може да бъде запълнена от медиацията. Така родителите може да са в конфликт по всички други теми, но да имат общо решение как ще споделят отговорностите в отглеждането и как да запазят ролите си на баща и майка за детето. Това е един от изводите, направени по време на третото издание на правно-дискусионния форум LexTalks: Родителските конфликти и децата. Събитието се проведе в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ под организацията на Национална мрежа за децата (НМД) и Мрежата за правна помощ на НМД. 

Изборът на тема за изданието идва в отговор на многото казуси на тежко ескалиращи родителски конфликти, с които е сезирана Мрежата за правна помощ на НМД през последните месеци. С над 200 участници форумът даде платформа на юристи, правозащитници, активисти от гражданския сектор, представители на институции, родители, студенти и младежи.

При спор между родителите, независимо дали са в брак или вече разделени, децата често се използват за посредници в комуникацията, въвличат се като отговорна стана за поведението на възрастния, без това да е тяхна задача и с всички емоционални и личностни последици при израстването. Така децата, които стоят между родителските конфликти, обикновено израстват с погрешни модели, които репродуцират и в своите взаимоотношения, коментира Антоанета Василева, изпълнителен директор на Фондация „Карин дом” и председател на УС на НМД. С особено тежки последствия са конфликтите, придружени с форми на насилие.

Броят на издадените съдебни заповеди за защита от домашно насилие значително се увеличава през последните години – от 1 253 за 2010 г., през 3 057 за 2020 г., а за миналата 2024 г. те достигат 5 252. Данните са анализирани и бяха споделени на форума от Благородна Макева, бивш заместник-директор на Главна дирекция “Национална полиция”, международен консултант и преподавател в Академията на МВР. Според анализа се запазва високия дял от почти 2/3 от заповедите да са такива за незабавна защита. Това означава, че налице е била пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. На телефон 112 за миналата година са подадени над 53 000 сигнала за домашно насилие. Това е средно по 4 500 сигнала месечно. Най-много са случаите в летните месеци. Миналата година регистрираните престъпления са нараснали двойно спрямо 2023 г. Най-голям брой са регистрираните престъпления за нанесени телесни повреди в условия на домашно насилие – 1 812 през 2024 г. спрямо 876 за 2023 г., а това е увеличение със 107%. Всеки четвърти в тази статистика е дете, защото 25% от издадените заповеди за защита от домашно насилие са за деца. Над 65% са за жени и малко под 10% са тези за мъже. Домашното насилие се случва във всички социално-икономически, религиозни, расови, етнически и възрастови групи. 

Най-честите жалби към институцията на омбудсмана са за неполагане на адекватни грижи за детето; отглеждане в неподходящи условия; неплащане на издръжка; злоупотреба със Закона за защита от домашно насилие; промяна на постоянен и настоящ адрес на децата, без знанието и съгласието на другия родител; намеса на разширения семеен кръг и въвличане на близки и роднини в конфликта и др. Според д-р Ева Жечева, директор на дирекция „Права на детето”, омбудсман на Република България, е важно да се прави прецизна оценка на интереса на детето във всеки един казус. Според институцията е нужна промяна в системата за закрила на детето, с която да се овласти и осигури безпристрастност и професионален подход на социалните работници към случаите. Конфликтът между родителите е основна причина за пречките, които се създават за контакти с детето и отсъстващия родител. Усилията на органите следва да се насочат към помагане за решаване на конфликта и улесняване на контакта, а при необходимост – служителите в социалната система да могат да предприемат по-строги мерки спрямо родители, които отказват да сътрудничат в социалната работа.

Родителските конфликти при работата със семейства от друг етнос разгледа София Белчева, ръководител на Център за деца и семейства към Фондация „Конкордия – България”. Опитът от работата на организацията със семейства в конфликт показва, че родителските конфликти се появяват, когато е нарушена комуникацията и са налице неадекватни семейни роли. 

Форумът даде сцена на позицията и на самите деца. Кристиян Мирчев от Младежка мрежа „Мегафон” на НМД каза в презентацията си, че разводът е стресиращ за децата, особено ако родителите се обвиняват. Детето не трябва да е жертва на спорове. То има нужда и от двамата си родители, дори разводът вече да е факт. “Днес съм тук, защото знам как да си изгладя ризата от майка ми, а как да си сложа вратовръзка – от баща ми”, каза Кристиян.

Според адв. Йорданка Бекирска, адвокат по семейно право, Президент на комисията по семейно право в Европейската федерация на адвокатите в Страсбург, е нужно да се способства задължително предаване на децата, ако е нужно – с медиация. Родителите трябва да бъдат задължени да укрепят връзката с другия родител по отношение на  интересите на детето. Ако се нарушава предаването на дете от единия към другия родител трябва да има драстично по-високи глоби. Трябва задължително да се стимулира доброволното предаване на децата, а това става чрез медиация. Родителят трябва да бъде задължен да укрепва връзката с другия родител по отношение на детето. Когато са констатирани опити за родителско отчуждение, мерките трябва да са много сериозни с оглед на травмите, които то предизвиква. Следва да бъдат санкционирани родителите, които формално не се противопоставят на предаването, но неформално го изискват от детето и казват, че то самото не желае да общува с другия родител. 

Психологическите аспекти на страданието на дете с воюващи родители разгледа директорът на Фондация “Анимус” Мария Чомарова. Активната роля на родителите и тяхното осъзнато участие в живота на децата още преди раздялата според нея е изключително важна. Децата правят проекция на токсичните черти на родителите си. Често са в ситуация да споделят негативна информация за единия родител не защото наистина я регистрират, а единствено водени от желанието си да се харесат на другия. Според експертите във фондацията споделеното родителство не е просто one-size дреха, която пасва на всички семейни казуси, а  гъвкавост спрямо най-добрия интерес на детето. Математическото следване на максимата “всичко да е по равно” за родителите не винаги е в синхрон с удобството, ежедневието, ритъма и нуждите на детето. 

За съвместното упражняване на родителските права говори адв. Милена Кадиева от Фондация „ДА – обединени срещу насилието” и експерт по международно, европейско и национално право. Детето има право на двама родители, на пълноценно общуване и с майката, и с бащата, по равно. Освен ако няма обстоятелства от най-добрия интерес на детето, които да налагат друго разпределение на отговорностите, както и ако се налага по някакви причини единият от двамата родители, независимо кой, да бъде ограничен (в случай на насилие, неглижиране или друго). 

Медиацията работи за промяна на отношенията между родителите, за да започнат да говорят на един език за най-доброто за децата дори за нищо друго да не са на общо мнение. Медиацията трябва да бъде припозната като социална дейност и практика. Темата беше обсъдена в последния панел на форума от д-р Юлия Раданова, доктор по право, медиатор и председател на Институт по медиация и управление на спорове (ИМЕУС). По думите й медиацията може да включва и детето, тъй като в рамките на съдебен процес то ще бъде изслушано, но при добра квалификация на медиатора, то може да бъде включено в пространство на диалог. Така в поверителна среда ще може да сподели как се чувства без идеята, че ще му бъде направена оценка и психологическа експертиза, която после ще бъде достояние на съд, адвокати, родители, роднини.

Водещ и модератор на форума беше Георги Еленков, директор “Политики за децата” на Национална мрежа за децата заедно с д-р Юлия Раданова. От присъстващите в залата, включително бащи, бяха поставени въпроси за това има ли единен стандарт за определяне на родителския капацитет и как се съпоставят паралелните оценки на различните институции и експерти; извън данните за физическото насилие има ли данни за случаите на емоционалното и психическо насилие в семействата; ако не се случва равното физическо споделено родителство (равно време при двамата родители), то какви са критериите за друго по-добро разпределение, защо родителите се концентрират не върху това какво те могат да направят за детето, а какво другият не може да направи и още много. Всички въпроси и дискусии от залата на LexTalks: Родителските конфликти и децата могат да бъдат чути от видеозаписа от живото излъчване на форума на фейсбук страницата на събитието тук: https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=2354039541621334     

За Национална мрежа за децата

Национална мрежа за децата е най-голямото у нас обединение на близо 130 граждански организации и активисти, които работят в полза на децата в България. Повече от 200 хиляди български деца и над 100 хиляди семейства годишно получават подкрепа от нашите организации и професионалисти.